След седмица датската столица Копенхаген ще се превърне в екостолицата на света. 65 държавни ръководители, сред които американският президент Барак Обама и китайският премиер Вън Цзябао, ще се включат в дискусиите с още 15 хиляди официални лица за практическото „спасяване на планетата”. Звучи пресилено, но нещата наистина са по-сериозни, отколкото изглеждат. Не заради календара на маите, а заради безспорни факти.

Според последни проучвания вероятността човечеството да причинява глобалните климатични катаклизми в наше време е над 90%. Неконтролируемото изгаряне на изкопаеми горива (въглища, петрол и природен газ) прави все по-дебело „одеялото” от въглероден двуокис (CO2), с което е завита Земята. С други думи, все повече слънчева енергия остава затворена и затопля земната повърхност.

Изсичането на гори и изпускането на други парникови газове (метан) също допринасят за влошаващата се ситуация. Покачването в средните температури по света е пряк резултат от всичко това, но не и единственият – топенето на ледници, промяната в тенденцията на валежите, покачването на нивото на световния океан, драстичното увеличаване на температурната амплитуда между деня и нощта и още много други.

Този комплекс от последствия от човешката дейност получи етикета „климатични промени”, или по-точно казано – „антропогенни (причинени от човека) климатични промени”. Дългосрочните вреди и надвисналата опасност над планетата се свеждат до една-единствена дума – самоунищожение.

Не случано групата на малките островни държави иска спешни мерки за ограничаване на температурното покачване до 2 градуса над прединдустриалното време. Ако тази граница бъде премината (а на този етап това е твърде вероятно), световният океан ще залее тези държави в следващия половин век. Очевадно става въпрос за оцеляване, не просто за необосновани напъни на природозащитници.

Та световните ръководители решиха (доста време им трябваше), че е дошъл моментът да се предприемат наистина конкретни и решителни действия.

15-ата конференция на страните от Рамковата конвенция за климатичните промени на ООН, наричана COP15, започва на 7 декември и приключва на 18-и. За по-малко от две седмици участниците трябва да намерят общ език по изготвянето на глобално споразумение за борбата с климатичните промени. Споразумение, което да е по-мащабно, по-ясно и конкретно от действащото в момента – Протокола от Киото, който развитите индустриално страни подписаха през 1997-а.

Според протокола в периода 2008–2012 година всяка страна трябва да намали с определен процент емисиите вредни газове, изпускани в атмосферата. Договорката беше пред провал, когато през 2001 година Джордж Буш оттегля САЩ от протокола. Все пак с подкрепата на Русия и още 142 страни по света, включително и България, Протоколът от Киото е задействан. Записаните в него ограничения обаче са значително по-малки от необходимите за постигане на резултати. Като прибавим и отсъствието на САЩ, които са втори по емисии парникови газове след Китай, става ясно, че този спогодба е неефективна.

Затова трябва нова. За съжаление обаче това е единственото нещо, по което има консенсус между различните групи, участващи в преговорите в Копенхаген. Богатите искат от бедните да се включат по-активно в съкращаването на вредните емисии и да положат повече усилия за преминаване към зелена енергия. Бедните контрират, че трябва да получат значителна финансова помощ от богатите, които всъщност определят и като главни виновници за климатичната криза.

Става въпрос за милиарди долари. И точно тук става ясно защо досега не е намерен изход от омагьосания кръг. И понеже надеждата умира последна, всички погледи се насочват към Копенхаген.

И за най-големите оптимисти е ясно, че конкретен договор с всичките му параметри едва ли ще бъде подписан. Това може да стане най-скоро идната година, коментират експерти. Но дори да се постигне само политическо единодушие, можем да говорим за значим успех.

Европейският съюз (с трети в света дял във вредните газове – 11,8%) пое ролята на „водач за пример” с конкретния ангажимент до 10 години да намали емисиите си с 20 на сто в сравнение с нивата от 1990-а. Това ще струва по 150 милиарда долара на година, но от Брюксел са готови и на по-драстични съкращения, ако останалите световни сили демонстрират адекватна ангажираност по проблема. „Ще преизпълним целите от Киото”, категоричен е еврокомисарят по околната среда Ставрос Димас.

Лидерът по парникови газове – Китай (20,7%), също обеща съкращения до 2020 година – 40-45% от въглеродния „интензитет” или количеството изпускан въглероден двуокис за всяка единица на брутния вътрешен продукт. Така формулирано обаче, съкращението ще е незначително, защото китайската икономика продължава да расте. И все пак стъпката е далеч по-голяма от очакваното. Вредните емисии ще продължат да растат, но с по-бавно темпо. Задният ход ще доведе до фактическо намаляване, но не по-рано от 2030 година.

Китай ще настоява и за по-голям ангажимент на Запада по отношение на развиването на нисковъглеродни технологии по целия свят. Освен това Пекин предлага всяка от богатите страни да заделя по 1% от своя БВП за адаптиране към зелената енергия на останалите държави.

Вторият най-голям замърсител (15,5%) – САЩ, обаче до този момент не показва конкретна инициатива. Думи, обещания и никакви цифри. Един от предизборните ангажименти на Обама беше за по-голяма ангажираност към климатичните промени и всички се надяват, че той ще получи реализация в Копенхаген. Но надеждите не са големи.

Развиващите се държави, водени от Индия и Бразилия, са категорични, че развитите държави са тези, които трябва да поемат голямата отговорност, а не да стоварват негативите от индустриалната си мощ върху малките страни и по този начин да спират икономическия им растеж.

Африканският съюз стига по-далеч, като заплашва с напускане на форума в Копенхаген, ако Западът не изпълни исканията за финансова помощ (при сериозно съкращаване на вредните емисии) в размер на 67 милиарда долара годишно за Черния континент.

Страните производителки на петрол пък се оплакват, че са най-застрашени икономически, ако се стигне до споразумение за явен преход от изкопаеми към алтернативни горива. ОПЕК и Саудитска Арабия настояват за финансови гаранции.

Как ще се оправят световните лидери с тази каша? В този момент едва ли някой има точен отговор. Но по-добре да го направят бързо и решително. Време няма...  

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase