Нищо изненадващо - президентът на Куба, комунистът Раул Кастро, бе преизбран за пореден път и това ще е последният му мандат, пише Би Би Си.

Той пое властта през 2008 г., след като бе избран от парламента за председател на Държавния съвет, като по този начин смени брат си Фидел, управлявал страната над четири десетилетия.

Раул призова да се въведе ограничение от два мандата за всеки държавен служител на ръководен изборен пост. В конституцията обаче още не са внесени съответните промени.

Поколението на кубинските революционери постепенно се оттегля от властта. Днес тези хора полагат всички усилия да запазят и затвърдят изградената от тях система, за да съществува тя и след като си отидат.

В крайна сметка всичко се свежда до проблема да бъде намерен приемник на Раул Кастро.

Засега обаче се действа според партийните тезиси от 2011 г. - властите акцентират върху стопански реформи в опит да обновят неефективната икономика, контролирана от държавата.

Най-видим резултат е по-трескавата от всякога дейност на разни дребни предприемачи - от салони за маникюр до градинари на повикване.

Кубинските власти легализираха дребния бизнес в стремеж да намалят броя на служителите в бюджетния сектор.

"Навремето вземах по 400 песо (към 16 долара) на месец, днес - колкото спечеля, толкоз", казва Едуардо Гарсия.

Гарсия седи в мазето, където е оборудвал работилница за ремонт на битови уреди, заобиколен от счупени стереоуредби, магнетофони и телевизори. Един от телевизорите, чакащи реда си, струва над 2000 долара - това също е белег на промените, започнали в Куба.

Собствен дребен бизнес развиват днес близо половин милион кубинци. "Все едно са ни развързали ръцете, а са забравили да развържат краката. Твърде силно ни натискат", оплаква се Гарсия. По думите му още е в сила държавният монопол върху вноса, а пазар на едро няма, тъй че е крайно трудно човек да намери резервни части за техниката.

Всичко това според Едуардо Гарсия е съвсем естествено: "Цели 54 години никой не би могъл и да си представи подобни възможности. Механизмът се задвижва бавно; дано обаче се оправят нещата".

В икономиката на страната все още преобладават големите държавни предприятия - проблемите около тях ще са задача на новия кабинет.

Една от новите идеи предполага компаниите да получат повече самостоятелност, за да станат по-ефективни. Друга предвижда да се разреши създаването на ограничен брой кооперации не само в селското стопанство, но и в повече икономически сфери.

На един от плакатите в Хавана е изписан цитат от Раул Кастро: "Днес битката за икономиката повече от всякога става наша основна задача".

"Наистина става дума за битка - изходът от нея ще определи бъдещето на Куба", смята местният икономист Хуан Триана. Близо пет десетилетия след революцията Куба се мъчи "наново да изобрети социализма", казва той. "Успяхме да спечелим крайно
тежка битка през 90-те, когато Съветският съюз изчезна и Куба остана сама в света. Трудно беше, но оцеляхме", спомня си Триана.

Щом обаче новите депутати заемат местата си в парламента, щом бъдат назначени новите държавни ръководители, Куба може пак да се изправи пред сериозни трудности.

През управлението на социалиста Уго Чавес във Венецуела страната стана ключов съюзник на Куба и задоволява повечето й нужди от петрол. Освен това Венецуела доставя на кубинците петрола с добра отстъпка в цената.

Миналата седмица Чавес се върна в Каракас от Хавана след пореден курс на лечение от рак. Венецуелският президент все още е тежко болен; не се е появявал пред публика от миналия декември. "Венецуела е важна брънка от веригата", смята бившият британски посланик в Куба Пол Хеър. "От събитията там зависи колко бърз ще е преходът на Куба към отворена икономика, дали страната ще побърза да вземе решения от рода на взетите в Китай, ако Венецуела спре петролните доставки", обяснява той.

Досега Куба прилагаше реформите предпазливо. Както казва Раул Кастро, "без паузи, но и без бързане". Властите си поставят целта да променят системата, оставяйки основите непокътнати. Но в Куба личат вече промени в отношенията между държава и граждани.

"Всички тези мерки, които правят хората икономически независими от държавата, им вдъхват усещане за свобода", твърди Леонардо Падура, писател и есеист. Такава мярка е например въвеждането на данък общ доход за частни лица.

Икономическите промени в Куба обаче не са съпроводени с политически реформи - на последните парламентарни избори се явиха 612 претенденти за общо 612 депутатски места. Сред кандидатите бе 86-годишният Фидел Кастро, решил да гласува лично за пръв път, откакто напусна властта през 2006 г. и временно повери властта на брат си Раул.

Оттогава изминаха седем години, но за братята Кастро не се очертава безспорен приемник и до днес. Някакъв намек може да са промените на държавния "пост номер две" – длъжността вицепрезидент, заемана доскоро от престарял революционер.

Вицепрезидент вече е 53-годишният Мигел Диас-Канел, член на Политбюро на ЦК на кубинската компартия, който все по-често замества Раул Кастро на официални прояви.

Какво ли се случва всъщност зад затворените врати на кубинските лидери? Никой не би могъл да знае със сигурност - също както преди.

(БТА)

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase