Абдул Ахад Мохманд. Снимка: Facebook
|
През 1988-ма година, когато съветската армия вече се готви за изтегляне от Афганистан, се осъществява първото и единствено пътуване на афганистанец в открития Космос. Абдул Ахад Мохманд се завръща като истински национален герой, но само 3 години по-късно е принуден да избяга в чужбина, за да избегне гнева на муджахидините.
„Когато бях малък, постоянно гледах към небето. Понякога над главата ми прелитаха самолети и си мечтах един ден да летя”, спомня си Абдул пред БиБиСи. Години по-късно той става пилот в афганистанските военновъздушни сили и това му отваря вратата към възможност, която дори не е сънувал.
Абдул е избран сред повече от 400 кандидати, за да се превърне в първия афганистанец, станал част от съветската космическа програма. На 29 години се мести в тренировъчния център „Звезден град” край Москва.
Ветеранът Владимир Ляхов, който е командир на полета, харесва афганистанеца от самото начало. Двамата се шегуват постоянно. Забавлението се пренася и в Космоса – като конкретен пример Ляхов посочва момента, в който е трябвало да заснеме как Абдул рецитира части от Корана. „Аз бях извън кадър, за да не се види, как държа краката му, докато чете – само така можеше да стои на едно място”, разказва руснакът.
Чувството за хумор е особено нужно и за двамата в най-критичния момент от мисията им. Повреда поставя успешното им завръщане под сериозна въпросителна. Космонавтите летят около Земята допълнителни 24 часа в малката капсула за кацане, докато аварията бъде отстранена – без храна, без вода, без тоалетна. Секунди ги делят от злата участ никога да не се завърнат на планетата ни.
В тези безкрайни часове двамата решават да прекарат времето си в шеги. „Ако трябва да съм наистина честен, през цялото време си разказвахме вицове”, споделя Абдул.
„Когато най-накрая кацнахме благополучно в Казахстан, той се приближи до мен и ми каза: „Командире, не летете повече. Аллах няма да ви прощава вечно”, спомня си Владимир Ляхов. И афганистанският му приятел се оказва прав – командирът спира с космическите мисии.
Двамата са посрещнати тържествено от десетки хиляди хора по улиците на Кабул, докато в същото време муджахидините, борещи се срещу съветската окупация, обстрелват града.
Само година по-късно съветската армия се изтегля от Афганистан. Абдул е назначен за зам.-министър на авиацията, а муджахидините затягат обръча около подкрепяната от СССР власт.
Космонавтът е на бизнес посещение в чужбина, когато правителството е свалено и бунтовниците започват вендета срещу управляващите. Абдул Ахад Мохманд със сигурност щеше да се превърне в жертва на революцията, но съдбата му е отредила да оцелее.
Животът му е много по-различен днес в сравнение с бляскавото минало – сега той е счетоводител в малка фирма в Щутгарт. Живее в покрайнините на германския град със съпругата си и трите им деца.
При завръщането си в Афганистан 25 години след бягството, Абдул осъзнава, че хората не са го забравили. Още в първите часове на родна земя, космонавтът получава покана от президента Карзай.
„Той беше много мил. Каза ми, че е воювал срещу съветската армия, но е горд и щастлив, че афганистанец е бил в Космоса”, посочва Абдул.
Една от вечерите космонавтът прекарва в компанията на множество млади астрономи. Техният ентусиазъм и жажда за знания вдъхновява Абдул: „Тези млади хора ме накараха да повярвам, че Афганистан го очаква светло бъдеще”.
Един от учителите, които присъстват на срещата, категорично заявява на космонавта, че един от незабравимите моменти в живота му е „космическият” разговор между Абдул и афганистанския президент Мохамад Наджибула.
„Казахте, че Афганистан е много красив от Космоса. Че изглежда толкова спокоен”, спомня си учителят.
Отговорът на Абдул: „Моето послание е същото и днес. Афганистанците нямат нужда от война. Умолявам ви, бъдете единни и нека не се избиваме един друг”.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase