Последните няколко седмици руснаците получаваха новини за спада на националната си валута със спокойствие, граничещо с безгрижие. Това поведение бе най-добре илюстрирано от сайта zenrus.ru, който показва постоянно обновявана информация за обмена на долара и еврото спрямо рублата и спадащите цени на петрола на фона на океански вълни и успокояваща, медитативна музика. Това хумористично отношение обаче отстъпи на истинска паника в понеделник, когато рублата се срина до нива, които бизнес ежедневникът RBK описа като „отвъд най-лошия сценарий“, пише BusinessWeek.

“Честита 1999 г.!“ гласи заглавието на първа страница на RBK от вторник. Препратката е към годината на най-сериозна икономическа криза, която Русия е изпитвала след разпада на СССР. В рубрика с лично мнение на RBK, Олег Кузмин от Renaissance Capital пише, че колапсът е предизвикан от спадащите цени на петрола и допълнен от санкциите на Запада, наказващи Русия за интервенцията ѝ в Украйна. С отрязан достъп към нови кредити от Запада, големите руски банки трябва да плащат старите си заеми със собствени средства. Декември е един от месеците с най-много плащания и банките трябва да върнат 20 млрд. долара този месец, отбелязва Кузмин. Още 75 млрд. долара трябва да бъдат изплатени следващата година.

„100 рубли за долар вече не са фантазия“, гласи първата страница на про-кремълския вестник Независимая Газета, също от вторник сутринта. Повечето експерти, цитирани от вестника обаче смятат подобни прогнози за прекалено песимистични. С течение на деня се оказа, че може да се наложи да размислят.

Няколко часа след като вестниците във вторник излязоха от печатните преси, Руската централна банка обяви сериозно увеличение на основния лихвен процент на 17% от 10,5%. Ходът първоначално помогна на рублата да си върне някои позиции, но само няколко часа по-късно тя отново започна да пада. От около 60 рубли за долар достигна до 76 за долар, а еврото се приближи опасно близо до 100 за рубла.

В статия, публикувана в либералния уеб сайт slon.ru, журналистът Алексей Михайлов твърди, че планът на Централната банка е бил обречен от самото начало. „Той не бе подтикнат от объркване, или страх, или паника. Това бе студената решителност на някой, който извършва самоубийство“, пише Михайлов. Журналистът твърди, че банката е станала жертва на политически натиск.

Както мнозина други либерални автори, той свързва катастрофалния спад в петък с неясната сделка с основната компания на страната Роснефт, която издаде облигации на стойност 625 млрд. рубли (10,8 млрд. долара във вторник), които бяха моментално изкупени от държавни банки. „Централната банка практически даде 625 млрд. рубли на Роснефт и по всяка вероятност това са парите, които причиниха спада в понеделник, каквото и да казва компанията“, твърди Михайлов.

RBK предлага същото обяснение. „Има съмнение, че рублите, придобити от сделката с Роснефт са отишли на валутния пазар“, заяви експертът от Металинвестбанк Сергей Романчук, цитиран от вестника. Роснефт отрече да е обменял рублите за чужда валута, отбелязва RBK.

Сходни обвинения се отправят към Роснефт от всички страни. Това накара говорителя на компанията Михаил Леонтиев да гостува в държавното радио RSN и да обвини управата на централната банка за катастрофалното представяне на рублата. „Централната банка застреля руската икономика, за да не се мъчи“, заяви той. Неговият шеф и близък съратник на Владимир Путин Игор Сечин по-късно обвини опозиционните лидери като Алексей Навални, за това, което той определи като „провокативни действия“.

Името „Черният вторник“ доминираше вечерните заглавия на вестниците. Про-кремълската телевизия NTV започна репортажа си за спада с „Черният понеделник бе последван от най-черният вторник“. Социалните мрежи бяха изпълнени с постове, показващи неодобрение за властите и полу-хумористични дискусии за живота без облагите, на които руската средна класа свикна в годините на Путин, като почивка в чужбина и деликатесна храна.

Мнозина от коментиращите бяха особено раздразнени от факта, че разликата между рублата и другите валути означава, че руснаците практически са спрени от пътуване в чужбина. „Значи сега имаме и забрана за пътуване... Дори не трябва да въвеждат изходни визи [като тези от времето на Съветския съюз] или да вдигат Желязна завеса“, написа във Фейсбук главният редактор на либералното списание New Times Борис Юнанов.

Блогърът журналист Илия Клишин, който бе част от протестите в Москва преди две години, написа, че дискусиите за възможността от нови протести нараства. Според него правителството затруднява съживяването на движението: „Лидерите ни са в затвора, или под домашен арест, или в изгнание. Други се страхуват от наказателно преследване. Така че какво мислите, че ще стане – някой обикновен човек, на който му е дошло до гуша, ще насрочи датата и времето [за протест]?“

В Twitter активисти започнаха да ползват хаштага #euromanezhka, който обединява името на московския Манежен площад, близо до Кремъл, с киевския протест Евромайдан, който доведе до свалянето на президента Виктор Янукович по-рано тази година. „Винаги има начин“, твърди @nerezinovka, придружавайки туита с хаштага и снимка на гуми и бутилка шампанско, превърнато в коктейл Молотов. 

Още икономически новини четете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase