Докато водят сериозна кампания срещу Русия заради войната в Украйна, САЩ също така оспорват доминиращото положение на Кремъл на друг фронт – енергетиката в Източна Европа, коментира Voice of America.

България, която е член на НАТО, разчита на Русия за доставката на 85% от необходимия ѝ природен газ, както и за 100% от ядрените си мощности. Така страната се оказва на фронтовата линия на този сблъсък.

„За Русия енергетиката винаги е била средство за разширяване на геополитическите ѝ приоритети и за защита на финансовите интереси на определени хора”, заявява бившият министър на енергетиката на България Трайчо Трайков. „Икономическите печалби са на последно място. Достатъчно на брой хора в България дължат услуги на Русия, така че тази политика е успешна”, посочи той.

Наскоро САЩ обещаха да изпратят енергиен пратеник в София, а освен това полагат усилия да помогнат на американска компания да построи в България ядрен блок. Вашингтон също така се опитва и да подпомогне финансирането на нови газопроводи и газови терминали в региона.

По-рано тази година държавният секретар на САЩ Джон Кери посети България, за да разговаря с властите по икономически въпроси. Кери посочи, че е било отделено „много време” за обсъждане на енергийната сигурност, подчертавайки, че България трябва да намери нови източници.

Ходът на Вашингтон бе направен на фона на подновените обвинения, че Русия е успяла да блокира проучването и добива на шистов газ в България чрез държавната си компания „Газпром” и с помощта на сенчеста, но добре финансирана кампания, за да защити доминиращата си роля в енергийната сфера в региона.

„Заедно със силния спад на цените на горивата хидравличното разбиване е най-голямата заплаха за руското финансово и политическо влияние в Европа и за бъдещето на руските данъчни постъпления”, казва Кийт Смит, бивш посланик на САЩ в Литва. Той и още няколко бивши американски и европейски представители и енергийни експерти казват, че заедно с чуждестранни консултанти в Брюксел руски длъжностни лица са подкрепяли финансово протестите срещу хидравличното разбиване в няколко европейски страни.

Въпреки че плаща една от най-високите цени за енергия в света, през 2012 г. България прие безсрочна забрана на хидравличния фракинг и отне лиценза за неконвенционално проучване на газ, дадено едва шест месеца по-рано на американския енергиен гигант Шеврон.

Протестите срещу фракинга бързо се разпространиха в други източноевропейски страни, в които доскоро нямаше интерес към екологични въпроси. Редица високопоставени политици и енергийни експерти посочиха към Русия като потенциален насърчител на тази дейност.

Позицията на Москва като основен доставчик на скъпия внос на европейски природен газ означава огромни печалби за Кремъл. Русия събира около 60% от федералния си бюджет именно от износа на енергия – петрол, газ, въглища и т.н.

Освен България, Унгария, Финландия и балтийските страни също получават почти целия си газ от Русия. Четвъртата по големина икономика в света – Германия, получава почти 40% от своя газ от Русия.

„Тяхното влияние продължава. Русия ще направи всичко, за да спре добива (на шистов газ - бел. ред.), особено в Централна и Източна Европа“, смята Смит. Русия и „Газпром“ отхвърлят обвиненията, както и българските групи за защита на природата.

„Това е много лоша пропаганда. Нищо не е доказано, никой не е показан като платен агент на руснаците“, заявява Борислав Сандов, съосновател на партия „Зелените“ и говорител на движение „България свободна от фракинг“, което е една от водещите групи на природозащитници.

Голяма част от движението против фракинга в Европа, както и в САЩ, идва от реални страхове за околната среда. Ключов за техния страх е документалният филм „Газланд“, в който обаче има редица манипулации, например сцената с горящата вода, за която по-късно собственикът на имота си признава, че е манипулирал газовата система на дома си. Целта му е била да осъди компанията за газ.

Активистите твърдят, че има данни за връзка между фракинга и замърсяването на подземните води. При метода фракинг се наливат вода, пясък и лубриканти и други химикали, с което се разбиват шистовите скали и се освобождава задържаният вътре петрол или газ.

Стане ли дума за Източна Европа, обвиненията срещу Русия и нейните връзки с природозащитниците са масови и широко разпространени.

"Руската кампания не е тайна. САЩ знаят това от дипломатически канали, но преди нямаха ресурсите или нуждата да действат. Украйна промени играта. Западът вече не иска да е приятел с руския президент Владимир Путин“, заяви Трайков.

Преди да напусне поста си, бившият генерален секретар на НАТО генерал Андерс Фог Расмунсен открито обвини Русия в подпомагане на европейското антишистово движение.

„Като част от своите сложни информационни и дезинформационни операции Русия се занимава активно с т.нар. неправителствени организации – природозащитни организации, работещи срещу шистовия газ, за да задържи европейската зависимост от вносния руски газ“, заяви Расмунсен.

„Парите са много трудни за проследяване“, твърди Маргарита Асенова, анализатор в базираната във Вашингтон Jamestwon Foundation. “Поне за две базирани в Брюксел консултантски агенции се твърди, че са прехвърляли средства на няколко български природозащитни групи чрез местни корпоративни структури, свързани с Русия”.

“Активите в крайна сметка минават през „Овергаз“, българския клон на „Газпром“, и през лобито, подкрепящо руските атомни енергийни проекти. И двете в миналото са използвани за защитаването на интересите на „Газпром“, допълва тя.

„Овергаз“ доминира българския пазар за лицензиране и сондажи, заяви Илиян Василев, управляващ партньор в базираната в София Innovative Energy Solutions и бивш български посланик в Москва.

Когато Chevron дойде в България през 2010 г., той бе най-големият единичен инвеститор в шистовата епоха. „Те донесоха изцяло нова бизнес култура, дадоха 30 млн. евро предварително. Това бе нечувана сума пари и предизвика верижна реакция, щом руснаците разбраха, че Chevron са сериозни“, заяви Василев.

Той описва процеса, по който групи, които обикновено нямат нищо общо една с друга, са облъчили обществото с подвеждаща информация за шистовия газ, създавайки климат на недоверие и страх.

"Това бе сложно усилие, включващо финансиране на основно националистически и леви сили, включително русофилското крило на социалистите“, заяви Василев. „Средствата бяха насочвани от местни НПО-та, свързани с православната църква организации, медии и спортни клубове“.

Вълната доведе до своя пик на 14 ануари 2012 г., когато имаше шествия в София, Пловдив, Варна, Бургас и редица други градове в страната, три европейски столици и група във Facebook с 60 000 членове, както и сериозна медийна кампания и подкрепа от различни политици.

Истерията около шистовия газ в България бе изфабрикувана ПР кампания, въпреки че тя отрази истински притеснения за околната среда, смята Трайков.

„Когато Chevron плати 30-те млн. евро бонус за подписването, проруските медии моментално започнаха да тръбят за „рушвет“. По този начин реалността бе изкривена“, заяви той.

Икономически новини четете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase