Драматичната гръцка сага остава в центъра на вниманието на британския печат и днес.

Вестник "Гардиън" поглежда на въпроса от гледната точка на споровете между леви и десни, включително в самата Великобритания, за същността на гръцката криза. Любопитното в случая е, че и крайнолевите, и крайнодесните виждат в Гърция държава, хваната в капан от недемократична Европа, пише авторът, Рафаел Бер.

Те призовават към солидарност с гърците, изразена в надеждата за вот с "не" в предстоящия референдум за спасителния план, предложен от еврозоната.

Според двете страни в дъното на проблемите на Европа, така ярко фокусирани в гръцката болест, е капитализмът. Но според левите същността е в наличието на твърде много капитализъм, а според десните - на твърде малко от него.

Но специфичният гръцки проблем, според автора, се корени в това, че страната влезе неподготвена в еврозоната в резултат на политическа измама, която имаше много участници. Мащабът на тази измама се разкри в сегашната финансова криза. Това, на свой ред, експонира "смъртоносните пробойни" в целия проект за еврозоната, която бившият британски външен министър Уилям Хейг нарече "горяща сграда без изходи".

Цената на гръцкото членство се оказа рецесия, масова безработица и национално обедняване, пише авторът на "Гардиън".

Всъщност, отбелязва той, претендирайки, че спасяват Гърция, държавите кредиторки спасяваха своите собствени банки с огромни кешови суми, които само формално минаваха през Атина, а сега се сърдят на гръцките гласоподаватели, че са направили лош избор.

Затова крайнодесните, като британската Партия за независимост на Обединеното кралство (ЮКИП), виждат в сегашната ситуация в Гърция доказателство, че правото на избор на гражданите на една страна винаги се оказва подчинено на интеграционните напъни на европейските елити, и че за Брюксел референдумите и изборите са досадни пречки по пътя към неговите федералистични блянове.

За крайната левица пък това е доказателство, че едрият финансов капитал, действащ чрез политически марионетки, винаги ще се опитва да съкрушава радикалното недоволство и да налага разрушителни за държавата мерки за строги икономии, станали печално известни като "остерити", които явно не са в състояние на доведат до икономически растеж.

Според "Гардиън" общото в тези две крайни виждания е да дамгосват "Европа" като единен играч със злонамерени мотиви. Те просто не искат да погледнат на възникналата ситуация като на (условно казано) ПТП с много участници, повечето от тях с добри намерения, които просто не са успели да се справят с противоречиви потребности и искания при много специфични обстоятелства. Гръцката драма "налага много трудни изводи за Европейския проект, но не го обезсилва напълно", посочва Рафаел Бер.

В случая всеки носи своята част от вината. Алексис Ципрас даде нечестно обещание на гръцкия народ за членство в еврозоната без строги мерки за икономии. Други европейски лидери пък се оказаха ограничени във възможностите си от своите демократични задължения. Гражданите на страни като Ирландия и Латвия, които сами изпиха горчивите лекарства на "реформената" медицина, сега плащат данъци, които формират спасителните фондове. Те се възмущават, че Атина заплашва да дестабилизира техните икономики с искания за "специфично лечение".

Това не означава, че подобни възгледи са честни, или че имат повече тежест от гръцките страдания. Морализаторската притча за коварната, държаща се като хулиган Европа, и за героично съпротивляваща се Атина не разкрива същността на онова, което се случва.

Неблагодарна задача е да се оправдава европейските механизми, след като те са предизвикали такава каша в Гърция. Но ще бъде безразсъдно да се направи и заключение, че щом кризата е разкрила пределите, изчерпващи възможностите на европейските институции като изразители на солидарността между страните от ЕС, то тези институции никога повече не могат да претендират за този идеал.

Предназначението на ЕС е да комбинира властта на националните правителства в отговор на глобалните сили и проблеми, с които в противен случай отделните страни не могат да се справят - климатичните промени, енергийната сигурност, тероризма, стратегическия паритет със САЩ, Китай, Индия и Русия.

Част от тази функция е политическото посредничество върху безграничното пространство на финансовата глобализация. Това е една от причините, поради която евроскептиците мразят Брюксел. А там е мястото, където политиците, демократично избрани начело на своите правителства, могат с общи усилия да "омекотяват" международния капитализъм, пише авторът на "Гардиън". /БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase