Икономиката на Европа може би показва признаци на засилване тази година, отчасти благодарение на мащабната програма за изкупуване на активи на Европейската централна банка (ЕЦБ). Но политически Европа се бори и можем да благодарим на Гърция за това, пише в свой анализ CNBC.

Прогнозата за ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) на Европа е много по-висока за тази година, отколкото беше за 2014 г. – рейтинговата агенция Fitch предвижда ръст от 1,6% за периода 2015 -2017 г., движен от цените на петрола, по-слабото евро и хлабавата монетарна политика. Освен това производството нараства, а продажбите на автомобили бележат двуцифрени числа на пазари като испанския.

Каква обаче е основната причина за това? Програмата на Европейската централна банка за количествени улеснения на стойност трилион евро и структурните реформи, които направиха някои държави, с оглед на кризата в еврозоната, спомогнаха за подобряването на перспективите за икономическия растеж в Европа. Например реформите на пазара на труда, проведени от италианския премиер Матео Ренци, започнаха да се отразяват на италианската заетост.

В Испания имотите продължават да поевтиняват, въпреки че строителният сектор в страната показва признаци на възстановяване, а коефициентът на заетост се понижи през първото тримесечие на годината. Страната обаче прогнозира ръст от 3,3% за 2015 г.

Вдъхновени от по-добрите икономически данни, по-слабото евро и обнадеждаващите коментари на президента на ЕЦБ Марио Драги, инвеститорите купуваха европейски акции. Бенчмаркът Stoxx 600 отчита ръст от 12% през 2015 г. По-рано през лятото Goldman Sachs повиши прогнозите си за европейските акции.

И все пак политическите тревоги преобладават, а това се дължи до голяма степен на Гърция. Докато водещото усещане е, че централната банка ще поеме евентуален икономически шок, предизвикан от ситуацията с Гърция, от политическа гледна точка има признаци на слабост.

Ескалиралата през лятото гръцка криза имаше дълбоки последствия за политиката на Европа. В разгара на гръцката драма европейските лидери бяха принудени да заемат страна, което доведе до дискусии на закрити врати.

Политическите дискусии по време на гръцката криза показаха как всички държави по някакъв начин използват Гърция като възможност, за да покажат разнообразните си икономически гледни точки – любители на строги икономии и техните противници, богатите и бедните.

В най-горещия момент френският президент Франсоа Оланд беше прям в изразяването на подкрепата си за преразглеждане на предложението към Гърция, предлагайки на председателя на Еврогрупата Йерун Диселблум и германския канцлер Ангела Меркел да се отнесат по-сериозно към редакциите. За да осъзнаем каква е мотивацията зад изказването на Оланд, трябва да разберем френския икономически фон. Франция е изправена пред редица предизвикателства, без да добавяме в сметките последното забавяне на растежа. Изказването на подкрепа за Гърция би накарало част от страните в еврозоната да подкрепят Франция, ако тя се нуждае от допълнителна помощ от ЕЦБ.

И точно като на детската площадка избирането на „отбор“ е част от процеса, а играчът винаги ще помни кой го е подкрепил и кой не, коментира още CNBC. Според политическите експерти това ще мотивира бъдещи преговори върху по-широки въпроси, на които лидерите в еврозоната ще трябва да намерят решение. Ако лагерите не се сближат, това ще рефлектира в по-бавното взимане на тези решения, а когато това става на фона на криза, всяка минута е от значение.

Страховете са, че след изтощителните месеци, през които европейските лидери бяха принудени да провеждат дълги преговори и извънредни срещи на високо равнище, за да дискутират съдбата на Гърция, представителите на отделните държави са изнервени. Тези, които са намирали някой от лидерите за свой приятел, сега трябва да преосмислят кой всъщност е съюзникът им.

Едва ли Европа е изгубила чувството си за гордост, но регионът беше по-силен преди кризата с Гърция, а сега е отслабнал и по-разединен откогато и да било. Геополитическите и икономическите последици могат да бъдат широки, ако лидерите не са внимателни.

Освен това има силна вероятност, че държави като Испания, Португалия и Ирландия ще бъдат по-малко склонни да играят по правилата, което може да се определи като морален риск и проблем с доверието за еврозоната, смята Джон Силва, главен икономист в Wells Fargo.

Липсата на единство е видна във всяка една държава от еврозоната. Докато третата спасителна програма беше приета от Бундестага, част от партията на канцлера Меркел не беше на същото мнение. Някои пазарни участници намират това за знак, че германските евроскептици са недоволни и могат да усложнят допълнително положението на Меркел в следващите месеци, особено около преговорите за облекчаване на гръцкия дълг, които ще се състоят през есента.

Четете още икономически новини в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase