Европа е изправена пред наслагване на най-тежките кризи след Втората световна война и съществува широко съвпадане на мненията между политици и експерти (участващи на международната конференция по сигурността в Мюнхен), че САЩ вече нямат нито желание, нито възможност да играят важна роля в решаването им, пише Джош Рогин от агенция "Блумбърг".

Главни теми на конференцията в Мюнхен бяха бежанската криза, сирийският конфликт, руската агресия и потенциалното разпадане на самата структура на Европейския съюз. Най-високопоставени европейски лидери един след друг се жалваха, че през 2015 г. проблемите на Европа са се задълбочили, и единодушно предричаха, че през 2016 г. те ще се влошат още повече.

"Въпросът за войната и мира се върна на континента, - каза пред участниците германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер, косвено намеквайки за руските военни интервенции. - Ние си мислихме, че мирът трайно се е утвърдил в Европа."

Това, което липсваше от речите на конференцията и дори от многото частни дискусии в кулоарите в сравнение с предишните години, бе дебатът какво Европа иска или очаква от САЩ в тази ситуация.

Няколко високопоставени европейци ми казаха, че малцина очакват президентът Барак Обама в последната година от мандата си да предприеме значителни политически промени, насочени към справяне с екзистенциалната според европейските правителства поредица от кризи, които не могат да чакат новото правителство във Вашингтон.

"Споделя се оценката, че архитектурата на европейската сигурност започва да се разпада от различни посоки, - каза Камий Гранд, директор на Фондацията за стратегически проучвания в Париж. - Засилва се усещането, че това американско правителство се фокусира върху затвърждаване на вече постигнатото, вместо да се опитва да постигне нещо повече. А в същото време проблемите имат потенциал значително да се влошат."

Ролята на САЩ в Европа почти не беше спомената на пленарните сесии през първия ден на конференцията. В частните дискусии много участници ми казаха, че европейските правителства не само са се примирили с липсата на заинтересованост у американците, но вече и неохотно приемат, че Русия повече от всякога е фактор в европейските дела, макар и не за добро.

"Не се говори много как САЩ могат да бъдат част от решението. Ние като че ли изчезваме от техните сметки, - каза Уолтър Ръсел Мейд, историк от Хъдсъновия институт. - От гледна точка на европейците Путин, независимо дали това се харесва или не, е човек, с когото те трябва да се договарят."

В събота държавният секретар Джон Кери направи изказване, изпълнено с оптимизъм за бъдещето на Европа и на трансатлантическия алианс. Той се опита да разсее опасенията за американско оттегляне от региона и да представи в положителна светлина сегашното състояние на нещата. "Ние знаем, че много европейци в този момент се чувстват притиснати от връхлитащите ги предизвикателства. Искам да изразя увереността на президента Обама и на всички нас в Америка, че както и много пъти в миналото Европа ще излезе по-силна, ако остане обединена и ако търси общи отговори на тези предизвикателства. Ще се справим", каза той.

Кери посочи, че отношенията САЩ - Европа не се разпадат, както твърдят някои, и даде като примери успешното сътрудничество в общите усилия за отблъскване на руската агресия в Украйна и ядреното споразумение с Иран. Той добави, че "Ислямска държава" ще бъде разбита и призна, че САЩ трябва да направят повече, за да помогнат на Европа да се справи с милионите бежанци, нахлуващи на континента.

След това държавният секретар похвали споразумението, постигнато в четвъртък с руския външен министър Сергей Лавров за прекратяване на военните действия в Сирия, което трябва да влезе в сила след седмица. Той не спомена, че сирийският президент Башар Асад публично отхвърли тази идея, нито повтори изявлението си, че ако Русия не прекрати безразборните бомбардировки в Сирия, той ще прибегне към все още неуточнен "план Б".

Мнозина в аудиторията отбелязаха, че Кери разполага с твърде малко лостове, с които да оказва натиск върху Русия да спазва прекратяването на огъня. Малцина от европейските политици, с които разговарях, хранеха илюзии, че Русия има някакви планове за спиране на сраженията, докато това не стане при нейните условия. Лавров говори след Кери и подчерта, че Русия ще продължи да бомбардира "терористите" в Сирия, и че руското виждане за това кои са "терористи" е разширително. "Кери идва тук и и казва какво се надява те да направят, без да разполага с инструмент да изтръгне отговор от тях. Това изглежда нещо като преговори, но не е точно преговори", каза Мейд.

Според Дерек Чолет, който бе служител в правителството на Обама от 2009 до миналата година, Белият дом смята, че макар САЩ да остават ангажирани със сигурността на Европа, самите европейци ще трябва да направят много повече за решаване на проблемите си. "Фалшив избор е да се твърди, че Америка решава всеки проблем, или че проблемите не се решават. Всички наши съюзници имат основателни причини да искат повече от Съединените щати, но "повече от всичко" просто не е стратегия", каза той.

В един свят с ограничени ресурси, смята Чолет, правителството на Обама търси начин да намери баланса между няколко конкуриращи се стратегически интереси и да контролира свързаните с тях пазарлъци. "Можеш да съставиш дълъг списък на конкретни неща, от които можеш да изпълниш повече, но когато теглиш чертата, не се получава състоятелна стратегия. Ние няма да решим проблемите на ЕС вместо тях", подчерта той.

Не всички в американското правителство споделят това виждане. Има служители в Държавния департамент, сред американските военни и особено в Конгреса, които смятат, че администрацията трябва да прави много повече. Някои, например, подкрепят изпращането на оръжие на украинската армия, създаването на зони за сигурност вътре в Сирия, предоставянето на усъвършенствани оръжия на сирийските бунтовници, за да се защитават, и повече усилия за отстраняване на Асад от властта.

В различни етапи, всъщност, самият Кери се е изказвал в подкрепа на всяка една от тези политики, но те една след друга са били отхвърляни от Белия дом. От речта му (в Мюнхен) можем да съдим, че той е стигнал до същите изводи, както и европейските лидери: Обама няма да промени драстично политиката си, преди да напусне Белия дом.

За Европа обаче това чакане може да се окаже твърде дълго.
 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase