Джордж Буш-младши предприе инвазията в Ирак, за да премахне в крайна сметка несъществуващите оръжия за масово унищожение. Барак Обама използва кибероръжия и санкции, за да попречи на Иран да създаде своя ядрена бомба. Сега Доналд Тръмп се изправя пред Северна Корея, но спирането на ядрената и ракетната й програма може да се окаже невъзможно и да създаде може би първата и вероятно определяща международна криза, пише Питър Апс от Ройтерс.

Тръмп трябва да се противопостави на ядрената програма на Северна Корея, защото предшествениците му не успяха да се справят. Междувременно режимът в Пхенян продължава да създава все по-опасни и трудни за унищожаване и прехващане оръжейни системи.

Северна Корея е трън в очите на САЩ от управлението на Хари Труман. Корейската война стигна опасно близо до ядрен конфликт, като Белият дом попречи на американския командващ Дъглас Макартър да използва ядрени оръжия, за да спре армиите на Китай и Северна Корея. При сегашния лидер Ким Чен-ун в Пхенян се стига до може би най-опасния момент оттогава.

Вашингтонският елит по външната политика не е съгласен с Тръмп по много въпроси. Представителите му смятат, че той бърка в имиграционната си политика, че е прекалено мек към Русия и твърде агресивен към Китай. По въпроса за Северна Корея обаче се намират в същото затруднено положение, в което е и той, и нямат реални идеи как да се измъкнат.

Това е криза, която всички очакваха. За това японският премиер Шиндзо Абе толкова отчаяно искаше да се сближи с Тръмп и дори го посети преди встъпването му в длъжност. Когато Северна Корея изстреля балистична ракета със среден обсег в неделя, Абе отново беше с президента - този път за игра на голф и закрепващо връзките им пътуване до Мар-а-Лаго, имението на Тръмп във Флорида. За това и първото официално посещение на американския министър на отбраната Джеймс Матис беше в региона. Негов приоритет беше да успокои Япония и особено Южна Корея, че САЩ ще ги подкрепят - независимо от коментарите на Тръмп през предизборната му кампания.

Пхенян демонстрира за първи път способността си да детонира ядрено взривно устройство през 2006 г. и се превърна в единствената "страна парий" от типа на Ирак и Иран, която стигна толкова далеч. От тогава тя продължава да разработва не само бомби, но и ракети, които да ги пренасят.

В крайна сметка режимът би се радвал, ако може да удари континенталните части на САЩ - перспектива, за която Тръмп написа в Туитър, че "няма как да стане". Засега обаче почти няма признаци, че някой има план за предотвратяването й.

Пхенян няма амбициите да нанесе едностранен удар - това би било самоубийствено. Той иска да разполага със средство, което да го защити от "смяна на режима" като тази в Ирак и Либия. За да постигне това, първо той се нуждае от ограничен брой ракети с ядрени бойни глави, с които може да достигне поне до Япония. С всяко изпитание тази цел става все по-осъществима. В малко по-дългосрочен план той иска да може да качи ракетите и бойните глави на малка флотилия от дизел-електрически подводници. Те биха могли да се разположат на разстояние от брега или покрай планинската брегова линия, което ще ги направи трудни за проследяване и унищожаване, а заради непредсказуемостта на местоположението им - по-трудни за прехващане, ако някога ракетите бъдат изстреляни.

Нищо, което САЩ направиха, не попречи сериозно на тази амбиция. След последиците от нахлуването в Ирак Буш нямаше голям успех при използването на финансова помощ и заплахи за по-сериозни санкции, за да убеди Пхенян да забави програмата си. Не помогна дори и разрушаването на охладителна кула в ядрения комплекс в Йонбьон.Всичко това не беше достатъчно да спре ядрения опит през 2006 г. След като Ким Чен-ун пое лидерския пост след смъртта на баща си през 2011 г., Северна Корея стана много по-целенасочена в ядрените си амбиции.

Има предположения, че след очевидния успех на компютърния вирус "Стъкснет" срещу иранската ядрена програма правителството на Обама се е опитало да предприеме подобни действия и срещу Северна Корея, но те не са били толкова успешни. Вероятно тези прикрити практики продължават, но може да не са достатъчни.

Американските президенти след Бил Клинтън през 90-те години имаха възможности за по-директни действия като въздушни и ракетни удари. Никога обаче не е било ясно колко успешни биха били те. Пхенян разполага с достатъчно начини да отвърне, включително конвенционална артилерия, с която да удари американски и южнокорейски цели. Столицата на Южна Корея, чието население е над 10 милиона души, е в обхвата на севернокорейските оръжия, за които се смята, че се съхраняват в трудни за унищожаване бункери на голяма дълбочина, както и ядрената програма.

Една от съществуващите в момента опции е САЩ да се опитат да засекат бъдещ ракетен опит на Северна Корея с някоя от противоракетните си установки в региона. Това не се случи в неделя, може би отчасти защото ракетата прелетя сравнително малко разстояние, предимно над и близо до територията на Северна Корея.

Ще бъде по-лесно да се опитат да свалят ракета с по-голям обсег, но успехът на такава операция никога не може да се гарантира. Ако се провалят, САЩ на практика ще са демонстрирали неспособността си да прехванат севернокорейска ракета, което ще породи още повече тревоги в региона. Политическите последствия от неуспешно прехващане също биха били сериозни за всеки американски президент.

Остават дипломатическите опции, като оказване на натиск чрез Китай. Икономическата подкрепа на Пекин за Северна Корея е крайно необходима за оцеляването й и темата вероятно е заемала централно място в първия разговор на Тръмп с китайския премиер. Но Китай не е склонен да направи нещо, което може да доведе до падане на режима и вероятно до струпване на южнокорейски или американски войски на границата му.

Пекин отдавна твърди, че всеки опит да подкопае Северна Корея би довел до опасността от вероятен удар, може би дори ядрен, на Пхенян.

Северна Корея има много потенциални цели, дори и да не може да стигне до САЩ. Сред тях са американски бази в региона като Гуам, както и Южна Корея. Много експерти смятат, че най-вероятно те ще се прицелят в Япония, включително и заради продължаващата ненавист от зверствата през Втората световна война.

С времето тази заплаха може да се окаже достатъчна да подтикне Токио да се сдобие със свой ядрен арсенал, което ще предизвика Пекин и вероятно ще направи региона още по-нестабилен.

Тръмп може да се смята за специалист в "изкуството на сделките" и може да е намекнал за възможността да се срещне със севернокорейски лидери. Проблемът е, че може да няма за какво да се споразумеят. Ситуацията може да стане по-опасна - вероятно докато не се случи нещо наистина катастрофално.

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase