Преди три години ЕС наложи на Русия секторни санкции заради намесата й в конфликта в Източна Украйна. Оттогава срокът на ограниченията неведнъж бе удължаван. За последен път - на 28 юни 2017 г., когато Съветът на ЕС реши да продължи ограничителните мерки до 31 януари 2018 г. В свой анализ "Дойче веле" установи кои сектори от руската икономика са пострадали най-силно от ограниченията.

Санкциите визират главно финансовия, енергийния и отбранителния сектор, съответно на теория не засягат обикновените граждани. Експерти обаче констатират, че всъщност отзвукът от евросанкциите се усеща и от обикновените хора в Русия, а негативният ефект от "санкционната война" може да трае с години.

Икономиката вече се адаптира, но може би за кратко

Макроикономическите показатели сочат, че икономиката на Русия се е адаптирала към европейските санкции, заяви пред "Дойче веле" Игор Николаев, директор на Института за стратегически анализи към компанията ФБК. "Над две поредни тримесечия в Русия се регистрира ръст на БВП спрямо предходното тримесечие (през първите три месеца на 2017 г. руският БВП бе 0,9 на сто, бел. "Дойче веле"). В такива случаи е прието да се казва, че страната бележи икономически ръст", каза икономистът.

При все това според него този ръст се дължи главно на външни фактори, най-вече на поскъпналия петрол. "Има различни степени на адаптация. Може да се адаптираш и все така да си близо до нулата", посочи Николаев. Според оценка на ФБК западните санкции са причинили на Русия годишни загуби в размер на близо 1,2 процента от БВП. А още след година, ако не бъдат вдигнати, икономиката изглежда ще започне да губи годишно по три и повече процента от БВП.

"Такава ще е главната цена на санкциите. След президентските избори (през 2018 г., б. р.) в страната при всяко положение се очакват реформи. При отворени пазари и нормални външноикономически отношения това би било ефективно. Но при санкционно противопоставяне ефективността им доста ще намалее. И загубите ще стигат вече трилиони", смята Николаев.

Удар по финансовия сектор с рикошет върху жизнения стандарт

Според експерти от европейските санкции през последните три години най-силно е пострадал финансовият сектор. Наложените ограничения включват забрана за кредитиране на руски банки и държавни компании от западни банки. Това рязко е свило достъпа на руския бизнес до "евтини" пари. Съответно, както обясни пред "Дойче веле" аналитикът на бизнес групировката "Финам" Алексей Коренев, бизнесът е срещнал "трудности с рефинансирането на дълга, стана необходимо да се търсят и намират алтернативни източници на кредити".

По думите му често се случва дори страни, неприсъединили се към санкциите, да не рискуват с кредити нито за руската държава, нито за финансовата сфера, нито за отделни предприятия. С течение на времето, колкото повече наближават датите за погасяване на кредити, ситуацията започва да се изостря. "Двойно са намалени сроковете за кредитиране. Това затруднява рефинансирането на дълга и изграждането на кредитни вериги", отбеляза експертът.
Проблемите в големия бизнес на пръв поглед не засягат обикновените потребители.

Но и гражданите усещат на гърба си ефекта от финансовите санкции. Те предизвикват "поскъпване на храните и на стоките за народно потребление, свиване на заплатите, спад в курса на националната валута, ръст на безработицата поради стагнация на трудовия пазар", изброи Коренев.

Тези проблеми според него се трупат още от 2013 г. и са се изострили след приемането на санкциите. "Ситуацията частично се подобряваше поради заместването на вноса с родно производство, но появата на нови и нови санкционни пакети пречеше и все още пречи да се решат проблемите изцяло", каза аналитикът.

Влияние върху петролногазовия комплекс: мъгла над шелфа

Евросанкциите засягат и най-деликатния сектор за суровинна Русия - енергийния. При все че рестриктивните мерки на Брюксел спрямо него не са тъй радикални, колкото американските, влиянието им бе налице, а е запазено и до днес.

Както съобщи за "Дойче веле" Анна Кокорева, зам.-директор на управление "Анализи" в компанията "Алпари", "от самото начало бяха ударени акциите на петролногазовите компании, които реагираха със спад и се възстановяваха с твърде умерено темпо". Днес те вече се котират на предишните нива. Освен това според Кокорева санкциите може косвено да са влошили отношенията на "Газпром" с Европейската комисия и неговите партньори.

Европейските предприятия имат забрана да предоставят на руските си партньори услуги, свързани с дълбоководно сондиране за добив на петрол и газ. В Русия има остър недостиг на собствени сондажни инсталации, годни за работа на шелфа, няма и специализирани плавателни съдове за триизмерни сеизмични проучвания.

Като цяло "в Русия липсват модерни технологии за добив от шелфа. Затова дългосрочните перспективи да бъде овладян стават още по-мъгляви", предупреди неотдавна в доклад, изнесен в Московския държавен университет, Юрий Ампилов, професор от катедра "Сеизмометрия и геоакустика".

А в статия за влиянието на санкциите върху шелфовите проекти той констатира: "Зависимостта от вноса няма как да се отстрани бързо. При днешното окаяно положение на машиностроенето у нас това за жалост е невъзможно."

Непреодолимо ли е технологичното изоставане?

Недостигът на западни технологии повлиява и други отрасли. Санкциите на ЕС, насочени срещу военнопромишления комплекс, включват не само забрана върху оръжейната търговия, но и върху износа на стоки с двойно предназначение, което води до недостиг на комплектовъчни изделия за хай тек отраслите, по-специално за микроелектрониката. Според експерти подобен стрес би могъл да тласне напред развитието на промишлеността в Русия, но през изтеклите три години проблемът с дефицита на технологии така и не бе решен.

"Днес предприятията от високотехнологичните отрасли и по-специално микроелектрониката са принудени, щат не щат, да развиват собствени технологии. Може да не са толкова съвършени, но са си техни", казва Алексей Коренев. Същевременно, както се изрази той, има цели сегменти в модерното хай тек оборудване, където Русия не би могла самостоятелно да се задържи на едно ниво с високоразвитите държави.

Развитието на промишлеността се бави заради постоянните очаквания за вдигане на санкциите, смята Юрий

Крупнов, ръководител на Института за демография, миграция и регионално развитие. "Така в крайна сметка изобщо не стигнахме до свой собствен технологичен формат. И ситуацията може да стане катастрофална, защото чуждо вече няма, а свое не сме създали", резюмира експертът, цитиран от БТА.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase