В руската столица пристигна президентът на Венецуела Николас Мадуро. Номинално - за да участва в дискусията на "Руската енергийна седмица-2017". А и защо да не вземе участие в една престижна проява на високо равнище? Нали Венецуела е сред държавите с най-големи запаси от въглеводороди и въпреки неотдавнашното поскъпване литър бензин струва там по-евтино от шише минерална вода. Но парадоксът е, че страната, връхлетяна от обща криза, усеща крайно остър недостиг на горива за зареждане на колите.

Предстоящият форум е само удобен претекст за визита в Първопрестолна Москва. Причината се крие по-дълбоко. Неафишираната цел са контактите с Владимир Путин. С оглед на войнствената риторика на днешния стопанин на Белия дом Мадуро търси ново уверение, че Русия няма да изостави в беда стратегическия си партньор в Западното полукълбо, пише Емил Дабагян, "Независимая газета".

Русия с всички средства подпомага Боливарската република да не потъне в морето от най-остри проблеми, да се задържи над водата. Примери колкото щеш. Неотдавна финансовият министър Антон Силуанов съобщи, че властите на латиноамериканската страна са отправили до руското ръководство молба за преструктуриране на дълга й. "Ще се опитаме да откликнем на молбата в най-кратки срокове. Ще го направим и от своя страна, и в рамките на Парижкия клуб", каза той.

В случая става дума за заем от 2,8 милиарда долара със срок за погасяване, изтичащ през октомври. Но той е само видимата част от айсберга. По данни на опозиционера Алексей Навални дългът достига 8,8 милиарда. И Кремъл дори не помисля да си върне парите. Преструктуриране имаше за пръв път през 2014, после през април 2016 г. Ето че се задава и още едно.

За да разберем горе-долу какъв е всъщност дългът, трябва да се върнем във времената на Уго Чавес, починал след тежко и продължително заболяване. Този харизматичен политик, дошъл на власт легитимно през 1998 г., гледаше много топло на страната ни и неведнъж бе идвал у нас. Защото смяташе Русия не само за правоприемник на Съветския съюз в юридическия смисъл на думата, но и в идеологически план - като бранител на интересите на онеправданите народи, изнемогващи под игото на Съединените щати. Също тъй благосклонно се отнасяха към него и президентите Дмитрий Медведев и Владимир Путин.

Тогавашният венецуелски лидер бе запознат с нашите оръжия и стана техен горещ поклонник. Образно казано, бе зарибен. През управлението му бяха сключени сделки за покупка на прецизни руски въоръжения, самолети, хеликоптери и друга техника.

Той се отби например на гости у световноизвестния конструктор Михаил Калашников и купи лиценз за производство на автомати в родната си страна. И всичко това се правеше на кредит. Точно оттогава датират и големите дългове. Същия курс поддържа приемникът му Мадуро, който посети Москва за честванията по случай 70-ата годишнина от Победата. Той редовно разговаря по телефона с Путин, който обеща доставка от няколко хиляди тона зърно в твърде трудната ситуация.

Венецуела е важен вносител на руски въоръжения. През 2005 г. бе подписан договора за 4,4 милиарда долара, предвиждащ доставки на редица оръжия - от изтребители и хеликоптери до автомати. Днес правителството на Мадуро разполага с 5000 комплекса за ПВО - най-големия арсенал на континента.

Москва на свой ред проявява интерес към венецуелските въглеводородни суровини. Държавната "Роснефт" от дълги години дейно разработва местните находища. През август корпорацията получи достъп до нови обекти и инвестира 6 милиарда долара срещу бъдещи петролни доставки. Както заяви без заобикалки шефът на компанията Игор Сечин, "не се занимаваме с политика, само с бизнес. Развиваме добивни проекти на територията на Венецуела, ще го правим и занапред. Сега добиваме 9 милиона тона петрол годишно. И както съм повтарял неведнъж, никога няма да си тръгнем оттам. Ще разширяваме сътрудничеството в сферата на горивно-енергийния комплекс".

В момента компанията притежава значителни дялове в редица водещи проекти. Пет се развиват в Ориноко, най-големия нефтодобивен регион, три - на езерото Маракайбо, второто по големина и най-старо разработено находище, един - в плитчините на залива Пария.

Чуждестранни наблюдатели твърдят, че опрощавайки стари дългове и предоставяйки нови, страната ни спасява фалиралия режим на Мадуро. Което е вярно само отчасти - наистина са малцина световните играчи, подкрепящи днес този злепоставил се политик. Но с тези действия Русия отстоява собствените си геополитически интереси - за нея Венецуела е важен преден пост на континента с оглед противопоставянето със САЩ.

По образния израз на анализатор от американското издание "Хъфингтън пост", съществената руска помощ за режима "не му дава да потъне под лавината от дългове". В неговата представа невъзможността да изплати суверенния дълг обективно тласка Венецуела още по-далеч "в лапите на руската мечка". Тук ще добавя, че Русия фактически си затваря очите за чудовищни нарушения на човешките права и хвърля в дълбока тревога международната общност.

Като резюме е уместно да направя извод от казаното. Русия при никакви условия няма да се изтегли от страната, докато не бъде помолена от местната опозиция, чието идване на власт засега не изглежда да наближава. Но само засега, тъй като ситуацията може коренно да се промени. За да укрепи собствените си позиции, Москва трябва в някаква форма да установи контакти със системната опозиция, както правят предвидливите китайци.
 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase