Трябва да сме сигурни, че онези /мигранти/, които пристигат в Европа и имат нужда от защита, не са тласкани обратно в лапите на опасността. И че онези, които са в безопасност някъде по света, не бива да се впускат в руската рулетка на едно смъртоносно пътуване. Но ако са изнасилвани в Либия или умрат в Сахара, трябва да протегнем ръка и да им помогнем. Това казва германският експерт Гералд Кнаус пред Мартина Ганчева в интервю за Bulgaria ON AIR. Кнаус, който е председател на берлинската неправителствена организация "Европейска инициатива за стабилност", бе наречен от германската преса "човека, който измисли сделката с Турция за бежанците".

Bulgaria ON AIR: Господин Кнаус, над 200 милиона души съществуват извън родината си. Над 3 милиона бежанци живеят в Турция. Трябва ли да ни плаши тази статистика?

Кнаус: Страхът никога не помага. Не помага на бежанците, не подпомага и европейския дебат по темата. Трябва да се запитаме какво реалистично можем да направим. Европейският съюз даде на Турция 6 милиарда евро, за да спре мигрантския поток към Стария континент. Докато бях в Истанбул и Анкара, сам се убедих, че тази финансова помощ започва да дава резултати. Затова много по-добре е да действаме, отколкото да се страхуваме.
 
Bulgaria ON AIR: На хартия Турция трябваше да приеме обратно всички нелегални мигранти, които стигнаха гръцка територия. В замяна Европейския съюз трябваше да подкрепи финансово Анкара. Но това не се случи. Защо?

Кнаус: Да погледнем споразумението ЕС-Турция, което беше подписано през 2016-а година. През първите 20 месеца се случиха две много важни неща – броят на хората, които се давят, в опит да достигнат гръцките брегове, намаля. През януари 2016-а година 6 пъти повече хора са се удавили, отколкото през пролетта на тази година. Броят на жертвите намалява, броят на пристигащите също намалява. Един милион сирийци, пристигнали в Турция, вече имат социални осигуровки, имат банкови сметки, едно семейство получава помощ от 100 евро на месец. Но това, което не се случи, е, че гръцките острови все още не са решили кой трябва да се върне в Турция. А това, което е срамно, са условията, в които бежанците живеят на гръцките острови – втора зима те оцеляват в палатки. Всички тези неща могат да бъдат променени, стига да има желание. И тогава споразумението ЕС-Турция ще пожъне голям успех.

Bulgaria ON AIR: Полша, Унгария и Чехия отказаха да приемат бежанци. През юли унгарският външен министър заяви, че "решението за бежанците е израз на политика, която „изнасилва“ Европейското право". Може ли Европейския съюз да накара страните-членки да приемат бежанци? И трябва ли да бъдат налагани санкции на тези, които оказват съпротива?

Кнаус: Първо - мисля, че някои екстремистки идеологически групировки злоупотребиха с дебата за преместването на бежанците. Това, което чуваме от Унгария, е изключително безотговорно, риторика на омразата. Звучи така, все едно унгарската нация ще загине, ако приеме 1000 бежанци. Този апокалиптичен език е нездравословен за Европейския съюз. От друга страна, тези, които са за преместването, претендират, че ако Унгария приеме 1000 души, Европа ще си реши основния проблем. Очевидно това е лъжа. Преместването не е ключът за решаването на проблема със сигурността по европейските граници и престъпността сред бежанците. Това, от което наистина имаме нужда, е страни като Унгария, Германия, Швеция, България, Италия, Франция да могат да работят заедно. Трябва да сме сигурни, че онези, които пристигат в Европа и имат нужда от защита, че не са тласкани обратно в лапите на опасността. И че онези, които са в безопасност някъде по света, не бива да се впускат в руската рулетка на едно смъртоносно пътуване. Но ако са изнасилвани в Либия или умрат в Сахара, трябва да протегнем ръка и да им помогнем.

Bulgaria ON AIR: Споменахте България. Каква е нашата роля в това сложно уравнение?

Кнаус: Това, което винаги ми е харесвало в българите, когато съм чел ваша литература или съм се срещал с приятели, докато живях тук, е че сте много прагматични. Хората на Балканите имат тази репутация. Мисля, че важи за всички в Европа през 20-и век. Това, от което имаме нужда, е прагматизъм. Способността да знаеш, че не си основна сила, но си сериозна страна, която може да проведе необходимите разговори със съседите си.

Bulgaria ON AIR: Допусна ли Меркел грешка, като каза, че вратата за бежанците е отворена?

Кнаус: Много митове и легенди бяха разказани около това решение. Но какво се случи в действителност? Още през септември 2015-а в Шенгенската зона имаше десетки хиляди хора. Помните ли? Те бяха в Унгария, бяха блокирани на жп гарата? И един ден тръгнаха към Австрия и унгарското правителство изпрати автобуси да им помогне да се придвижат до там. И тогава питам – кой отвори границата? Унгария, която придвижи хора към Австрия. Австрийците се обадиха на Ангела Меркел и попитаха - „Какво да правим?“ И тогава тя отвърна – „Вие вземете половината, аз ще взема другата половина“. Защото не искаха да блокират магистралата в Унгария. И когато Германия пое тези няколко хиляди души, Унгария реши да изпрати и всички останали. 20 000 души пристигнаха в Германия тогава. Изненадващият трик тук е поведението на унгарския премиер Виктор Орбан, който се обърна и каза: „Меркел ги извика“. А всички тези хора вече бяха на територията на Европейския съюз.

Bulgaria ON AIR: Споменахте Шенген. Не би ли било по-лесно, ако България и Румъния са членове на Шенген?

Кнаус: Едно от най-големите предизвикателства за българското председателство и за Европейския съюз е да запазят Шенген. Какъв е проблемът? Ако не намерим начин да предпазим външните си граници и да намали нелегалните потоци към Италия или Гърция, тогава самият Шенген ще бъде под заплаха. Франция въведе граничен контрол с Италия, Австрия въведе такъв с Унгария, гръцките пътници, които летят от Атина до Берлин или Мюнхен, отново минават през транспортни проверки. Шенген е в криза. Да имаме работеща политика за външните граници, е ключова, за да оцелее Шенген. И ако Шенген не оцелее, ако Гърция бъде изкарана от Шенген, ще бъде много трудно да убедим някого нови страни от Югоизточна Европа да бъдат приети в пространството без граници. Искам да кажа, че не става дума за грешка на вашето правителство, а за цялостна криза на шенгенската система.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase