През 2001 г., когато старият им дом е съборен, за да се направи път за нова пътна артерия, Уанг Женюан и съпругата му нямали нищо против, че компенсиращия им апартамент е на седмия етаж. Тогава те са на около петдесет години и са във форма.

Но 20 години по-късно бившите работници във фабриката за коприна се чувстват по различен начин. "Краката ни вече не са толкова издръжливи", казва 79-годишната Уанг с приятелска усмивка.

Техният проблем е един от най-честите, които възникват в застаряващото население на Китай. Докато бюрократите в Пекин се тревожат да ограничат спада в раждаемостта в страната, като наскоро позволиха на китайците до имат до три деца, както и за финансирането на все повече пенсии, възрастните хора като Уанг се притесняват просто да се изкачват и слизат по стълбите.

Кварталът на двойката, Бигуи Гардън, в предградие на източния китайски град Ханджоу, е съставен от редици блокове, всеки от които е снабден с вътрешно стълбище и 12 апартамента от втори до седмия етаж.

Китай има огромен запас от квартали само със стълби. Повечето са построени преди началото на хилядолетието от правителството, което предпочете да построи кули не по-високи от шест етажа, тъй като всичко по-високо законно се нуждае от асансьор.

През 2019 г. заместник-министърът на жилищното министерство на Китай заяви, че над 100 милиона души са живели в жилищни комплекси със сгради на възраст над 20 години, в които е установено, че липсват необходимите съоръжения, като асансьори.

Много от хората, които са се нанесли в такива апартаменти преди десетилетия, след това са се пенсионирали, а ставите им вече са изтъркани. Демографските тенденции в страната сочат, че броят им ще нараства. Последното преброяване показва, че делът на гражданите на възраст над 65 години скача от 9% през 2010 г. на 13,5% през 2020 г.

И всички те се нуждаят от места, подходящи за живеене.

Вместо стълби

Правителството на Гуангдонг, южна провинция, граничеща с Хонконг, въведе политика за преоборудване на асансьори в блокове, в които такива няма, през 2008 г. Други провинции и градове последваха примера им, а през 2015 г. централното правителство обяви собствена политика.

Често подобни схеми работят по следния начин: местните власти предлагат десетки хиляди долари субсидии на жителите, които желаят колективно да платят част от разходите за асансьор, който да бъде монтиран на стълбището им.

"Но въпреки че има много възрастни хора, които живеят на шестия етаж, щедростта на правителството не е предизвикала съвсем оживения шум, който бе прогнозиран", казва Сю Лейцинг, професор от университета Тонджи в Шанхай, който е специалист по архитектура и градски дизайн. "През последните години не е имало толкова успешни модернизации, колкото си мислехме."

Поставянето на асансьор може да бъде тежко начинание, което включва значителни количества пари и бюрокрация.

Понякога просто няма подходящо място за асансьорна шахта. Често трябва да се преконфигурират стари окабелявания и тръбопроводи.

Но най-голямата пречка, казва Сю, са несъдействащите съседи. Само един жител, който изразява силна опозиция, може да означава, че асансьорът никога няма да слиза до долу.

През 2019 г., след близо две десетилетия и кой знае колко пътувания нагоре и надолу по стълбището, Уанг и съпругата му бяха ентусиазирани, когато местното правителство обяви, че ще помогне за плащането на модернизации на асансьори. Някои от съседите им обаче не смятаха, че харченето на хиляди долари за асансьор си заслужава.

"Хората на по-горните етажи искаха да инсталират такъв, но хората на по-ниските етажи не толкова", казва Уанг. В крайна сметка само няколко жители на Бигуи Гардън успяха да се споразумеят.

"Асансьори за обществения транспорт"

В безизходица местното правителство реши да тръгне по друг път, който би направил иначе непретенциознния комплекс Бигуи Гардън обект на любопитство в цялата страна.

Вместо да зависи от всички семейства на всеки етаж, за да раздели сметката за асансьор, местната компания Onton го инсталира, без да начислява предварителни такси. Вместо това жителите плащат за пътуване. През последните няколко месеца повечето останали жилищни блокове в Бигуи Гардън, общо около 114, са оборудвани с това, което е наречено "асансьори за обществен транспорт".

Концепцията се появи в медиите в Китай заради своята изобретателност, но и заради цената си. С 1 юан (0,15 долара) на пътуване, излизането от дома няколко пъти на ден може да доведе до смаляване на значителна част от доходите на средния пенсионер.

"Това е малко скъпо", казва Уанг. Той все още използва стълбите, когато слиза.

Жителите следят разходите си с приложение и една от китайските платформи за мобилни разплащания. За трите месеца, откакто асансьорът им е пуснат в експлоатация, Уанг е похарчил над 300 юана (48 долара), показва той на телефона си пред CNN.

Ансансьорът е заложен за 20 години. Тогава жителите ще решат дали да продължат да плащат всеки път, когато използват асансьора, или да изберат безплатни разходки, докато плащат поддръжка и текущи разходи.

"Досега резултатите са разочароващи", заяви представителят на Onton Джианг Фей пред базирания в Шанхай новинарски сайт The Paper. "Данните не изглеждат добре", каза той. "По-малко хора се качват с асансьорите, отколкото очаквахме."

В друго интервю за държавното списание China Newsweek Джианг казна, че не е ясно дали схемата ще носи печалби. "Има известен натиск относно това кога и дали ще си върнем инвестицията", каза той. "Все пак това е нов бизнес модел."

Както местното правителство, което администрира Бигуи Гардън, така и Onton отказват да бъдат интервюирани от CNN, като заявиха, че вече има твърде много медийно отразяване на проекта. "Асансьорите за обществен транспорт" през май дори попаднаха в CCTV, националната държавна телевизия, която завърши сегмента си, като предупреди, че подходът няма да бъде разширен за всички по-стари квартали в страната, без да уточнява защо.

Други доклади посочват, че използването на асансьори в Бигуи Гардън може да бъде предизвикателство за възрастните потребители, защото това означава борба със смартфони и онлайн плащания.

Асансьорите са оборудвани с камери за разпознаване на лица за обработка на плащания. "Сканирането на лицето ви е наистина много бавно", казва Уанг, имитирайки движенията напред-назад, отляво надясно, които прави, за да накара камерата да го идентифицира. Дори не пробвайте с маска за лице, добавя той.

Въпреки ежедневните такси и такива дребни досади, Уанг и съпругата му се наслаждават на новия си асансьор. "Използвам го всеки ден!" той казва.

 Остаряване

Ю, която само е посочила фамилията си, живее в един от малкото жилищни блокове в Биги Гардън, които не успяват да инсталират асансьор. Съсед от втория етаж възразява срещу плановете, твърдейки, че фиксираната такса от 1 юан, независимо на кой етаж ще отидете, е несправедлива - и че шахтата на асансьора би им развалила гледката, обяснява Ю.

"Това е наистина добра политика", казва тя. "Но само защото едно семейство не се съгласи, 11 семейства бяха лишени от правата си. Това е толкова несправедливо." Това означава, че 54-годишната Ю все още изкачва пет етажа, за да стигне до входната си врата, а това е уморително, особено докато носи хранителни стоки.

Тя вече е продала апартамента си, вероятно на по-ниска цена, отколкото би могла да направи, ако имаше асансьор. Ю казва, че ще й липсва тишината и удобството в квартала, но в момента няма избор. "Когато остарея, наистина няма да мога да се изкача", казва Ю.

Срещу жилищния блок на Уанг стои по-хармоничен блок, където всяко пътуване е безплатно.

Шен Шуйин и нейните съседи бяха сред малцината, които се съгласиха да финансират собствения си асансьор.

Семействата на последния етаж са платили близо 60 000 юана (9 281 долара). Шен и съпругът й Дзян Жонген, на четвъртия етаж, плащат над 20 000 юана (3 114 долара), а жителите на долния етаж не са платили нищо.

Правителството добавя 200 000 юана (31 141 долара) като субсидия към общите разходи на жителите от 300 000 юана (46 712 долара), а асансьорът е пуснат в експлоатация миналия август.

С дълга черна коса, цветна рокля и близалка в ъгъла на устата си, Шен не изглежда на 74 години. Но тя казва, че има колената я болят и се радва, че не трябва да плаща нищо допълнително, за да се качи на асансьора вместо по стълбите. Досега за 10 месеца Шен и Дзян направиха един принос от 500 юана (78 долара) за издръжка и електричество.

Двойката казва, че преговорите за това кой колко ще плати са минали гладко. Въпреки че повечето от съседите й все още не са в пенсионна възраст, Шен не е изненадана, че и те виждат нуждата от асансьор.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase