Размисли на терориста

 Съвсем обикновен, около 50-те, с чуплива прошарена коса и чувство за хумор.

Обича разходките и да потопи краката си в близката река.

Той разказва живота си, но не сегашния - спокоен и безобиден, а миналия - в годините, когато е бил терорист.

Филмът е на Александър Ойеи от Холандия.

С него на 11 май приключи първото издание на фестивала „Един свят“.

„Животът ми като терорист“ е личната история на Ханс-Йоахим Клайн, който замисля конспирация заедно с Илич Рамирес Санчес – Чакала.

По време на атентата им умират трима представители на ОПЕК, а самият Клайн е ранен. Излежава  9-годишна присъда.

Във филма текат непринудени разговори, Ханс си спомня, смее се и размишлява.

"Обадиха ми се, докато правех секс, да пусна една бомба. Аз нямах кола, но мацката ме закара. После ме върна и продължихме започнатото" - разказва Ханс с тона, който ние бихме употребили за неделна разходка

Иначе до някъде съжалява за случилото се, донякъде вярва в правотата на стореното. Във филма за първи път холандският режисьор стига толкова близо до истинските мисли на реален терорист.

Това бе само една история, но от 7 до 11 май се разказаха близо 50 изповеди. Описаха се страшни събития.

От Рио де Жанейро, но не това, което знаем като страхотна туристическа дестинация и карнавални шествия, а свърталището на бедни, наркодилъри и гангстерски групировки. Преоткрихме и ежедневието на децата войници.

Станахаме свидетели на личната изповед на убитата журналистка Анна Политковская.

А жените в Конго описаха безспирни изнасилвания в тяхната страна.

Ужасните събития са безкрайни -  безредиците и кошмарът на живеещите в Чечня, дискриминацията на жените в Афганистан.

От Африка до Европа светът се развива, но какво знаем ние за него? Животът, такъв, какъвто сме си го направили и какъвто е в ежедневието ни, бе показан в над 50 филма от всички страни.

Сюжетите са подходящи за холивудски екшън, но в тези филми ужасът е реален. За тези неща трудно се разказва и още по-трудно се пише. Те трябва да се видят и да се молим никога да не изживяваме.

За целта  „Един свят“ тръгва из градовете на страната. 

Всеки месец в Дом на киното ще продължат прожекциите и дискусиите след тях, а през следващите дни ще ви срещнем и с някои от гостите на фестивала...