Скандинавският модел: може ли Северна Европа да покаже на НАТО как да възпира Русия?

През август, по молба на Финландия, шведското правителство разположи изтребители и военен кораб, за да подпомогне патрулирането на източното въздушно пространство на Финландия и Финския залив срещу руски въздушни набези и дронове, отклонили се от украинските операции. От решаващо значение е, че участващите шведски сили бяха поставени под финландско командване и спазваха финландските правила за водене на бойни действия. Това беше най-новият пример за това как Финландия и Швеция – двете най-нови членки на НАТО – са постигнали качествен скок в координацията на отбраната. През последните четири години скандинавските страни значително разшириха регионалното си сътрудничество. Дания, Финландия, Исландия, Норвегия и Швеция вече разполагат с нова дългосрочна отбранителна стратегия, трансгранична транзитна зона, провеждат чести съвместни учения и са постигнали безпрецедентно ниво на интеграция на командването. На практика тези правителства формират свой собствен регионален клъстер за възпиране: група от държави със сходни възгледи, които задълбочават военното си сътрудничество, за да укрепят възпиращия ефект и, ако се наложи, да гарантират по-широката колективна отбрана на НАТО. Скандинавският модел дава представа за адаптивните решения, които могат да подкрепят НАТО в несигурни времена. Склонността на Москва към поемане на риск нараства; военното ѝ натрупване и ескалиращите атаки срещу европейската инфраструктура сочат, че Русия представлява дългосрочна заплаха за алианса. В същото време администрацията на Тръмп натиска европейските си съюзници да поемат основната отговорност за отбраната на континента. Ето защо европейците трябва да възпират една по-опасна Русия с по-малко помощ. За да укрепят своите способности за възпиране и отбрана, държавите-членки по разширената фронтова линия на НАТО – и по-специално в Балтийския и Черноморския регион – трябва да създадат свои собствени регионални клъстери и да изградят силна мрежа от двустранни и „минилатерални“ партньорства със своите съседи. Регионализацията остава табу сред по-голямата част от политическото ръководство на алианса; в крайна сметка НАТО е алианс за колективна отбрана, основан на неделима сигурност. Но регионалните усилия на военно равнище ще направят НАТО по-ефективна и ще подпомогнат визията на Съединените щати за по-европейска НАТО, пише Foreign Affairs.

Следователно кластерите за възпиране по скандинавски модел са изгодно решение за всички. Въпреки това с непредсказуемия си, понякога агресивен подход към Гренландия и Северния Атлантик Вашингтон рискува да подкопае именно онези съюзници, които постигат това, което той иска. Съединените щати трябва да използват наскоро подписаното споразумение за Гренландия като възможност за презареждане, за да подкрепят скандинавските усилия в областта на отбраната и да създадат стимули за други съюзници да последват този пример.

Брак по сметка

Сътрудничеството в областта на отбраната в Скандинавия придоби сегашната си институционална форма през 2009 г., когато бюджетните ограничения в периода на рецесията принудиха петте държави от региона да преосмислят ангажиментите си в областта на отбраната. Финландия и Швеция се присъединиха към членовете на НАТО Дания, Исландия и Норвегия за създаването на Скандинавското сътрудничество в областта на отбраната (NORDEFCO), предимно с надеждата да намалят разходите за доставки. NORDEFCO отбеляза няколко ранни успеха, включително трансгранично обучение на въздушните сили в незаетото въздушно пространство на северна Финландия, Норвегия и Швеция. Но тъй като NORDEFCO обхващаше както държави-членки на НАТО, така и държави, които не са членки на алианса, бюрократичните пречки и благоприятната обстановка по отношение на заплахите бързо отнеха инерцията от съвместните доставки. Едва след руската инвазия в Украйна през 2014 г. някои скандинавски държави започнаха да разглеждат сътрудничеството като императив за сигурността, а не само като начин да спестят пари. Финландия и Швеция стартираха военно партньорство без ограничения, което включваше съвместно планиране за военно време. А Норвегия, въпреки че запази подхода си „НАТО на първо място“, постепенно прие оперативното сътрудничество с двете си съседни държави, които не са членки на НАТО, в кризисни ситуации. Към 2020 г., когато страните подписаха тристранна декларация за намерения, те провеждаха интензивни съвместни учения, обменяха разузнавателна информация за общи заплахи и обсъждаха националните си отбранителни планове с оглед на координирано реагиране при кризи. Всички останали ограничения върху скандинавското военно сътрудничество изчезнаха, след като Финландия и Швеция се присъединиха към НАТО след мащабната руска инвазия в Украйна през 2022 г. Петте държави от региона се съгласиха, че Москва представлява спешна заплаха за сигурността както за тях самите, така и за Европа като цяло. Дори Дания, която преди това беше резервирана по отношение на регионалното сътрудничество, прояви интерес към усилията за колективна отбрана. През 2023 г. тя се присъедини към Финландия, Норвегия и Швеция в разработването на „Концепцията за скандинавската въздушна мощ“, която ще им даде възможност да воюват като една сила с общо 250 модерни изтребителя. Дания също се ангажира да предостави личен състав за ръководената от Швеция бойна група „Forward Land Forces Finland“ на НАТО, която се редува между северната част на Финландия и Швеция. Когато Дания заемаше председателството на NORDEFCO през 2024 г., петте правителства подписаха и „Визия 2030 на NORDEFCO“, която очертава амбициите им за съвместни операции, съобразени както с националните, така и с отбранителните интереси на НАТО. За да подкрепи логистичната основа на сътрудничеството между сухопътните сили, инициативата създаде безпроблемен, безграничен скандинавски коридор за военна мобилност.

В момента се очертава разделение на задачите: Финландия командва регионалните сухопътни операции, Норвегия е домакин на регионалния щаб за въздушни операции, а Швеция се превръща в логистичен център и транзитна зона за съвместни военни операции в Северна Европа. Дания, от своя страна, е домакин на регионален щаб за специални операции. Скандинавският клъстер за сдържане функционира безпроблемно и в рамките на колективната отбрана на НАТО. По-големите съюзници от НАТО – включително Франция, Германия, Обединеното кралство и Съединените щати – редовно провеждат операции и учения в скандинавското пространство заедно със своите регионални партньори и запълват пропуските в способностите в области като разузнаване, рекогносциране и наблюдение. Резултатът е увеличаване на отбранителните способности в Общата оперативна зона „Северозапад“ на НАТО, която обхваща Северния Атлантик и включва жизненоважни морски пътища, критична подводна инфраструктура, както и арктическите и скандинавските региони, граничещи с руските стратегически горещи точки.

Играта на имитация

Клъстерите за възпиране биха могли да се окажат бъдещето на позицията на НАТО на предната линия. В допълнение към Общата оперативна зона "Северозапад" на НАТО, алиансът разполага с още два регионални плана – "Център", обхващащ балтийските държави и Централна Европа, и "Югоизток", обхващащ Турция и Балканите – като всеки от тях има своя собствена оперативна зона и мрежа от командни центрове. Правителствата в тези два региона следва да последват примера на скандинавските държави и да поемат инициативата за укрепване на собствените си минилатерални връзки в рамките на НАТО.

Очевидна отправна точка е югоизточната част на Балтийско море, която се намира в сърцето на Общата оперативна зона „Централна“ на НАТО. Въпреки че балтийските държави споделят уязвимост спрямо руската агресия, сътрудничеството в областта на отбраната е било скромно откакто те се присъединиха към НАТО, като Естония, Латвия и Литва предпочитат да разчитат на извънрегионални покровители като Съединените щати. Последните стъпки обаче сочат, че регионалното сътрудничество набира скорост: Естония и Латвия съвместно са закупили системата за противовъздушна отбрана IRIS-T, а и трите държави координират своите ракетни системи HIMARS и изграждат „Балтийската отбранителна линия“ – укрепителен проект, предназначен да насочва, забави и блокира руска сухопътна инвазия.

Но сътрудничеството в Балтийския регион би спечелило от по-всеобхватен минилатерален слой, наподобяващ NORDEFCO. На практика това би могло да означава координиране на националните отбранителни планове, провеждане на съвместни учения и споделяне на запаси от ракети за системи за противовъздушна отбрана. То би могло също така да включва обединяване на пусковите установки HIMARS за съвместна огнева мощ, по-добра интеграция на националните приноси към "Балтийската отбранителна линия" и съвместно експлоатиране на безпилотни плавателни съдове за наблюдение на морето и подводната инфраструктура. Целта би била да се даде възможност на трите въоръжени сили да воюват заедно възможно най-безпроблемно, създавайки комбинирана сила, по-голяма от сбора на отделните части. Такъв формат, ако бъде реализиран, следва да включва и Полша, възникваща европейска военна сила, която понастоящем играе ограничена роля в отбраната на Балтийско море. Въпреки че Варшава поддържа сравнително солидно партньорство в областта на отбраната с Литва, включващо съвместни учения и работни групи, двете съседни държави досега не са успели да създадат зона за съвместни учения в Сувалкския проход - ключов стратегически коридор и уязвима линия за снабдяване, свързваща балтийските държави с континентална Европа. По-силна минилатерална рамка би създала постоянен процес за съвместно планиране и консултации, който би могъл да разреши местните възражения и разминаващите се стратегически приоритети, които пречеха на предишните преговори относно прохода.

При екстремни обстоятелства субрегионалните клъстери биха предложили предпазна мярка.

В рамките на такава структура Варшава би могла да укрепи регионалната отбрана, като свърже своя "Източен щит" – полската програма за укрепления, бариери и системи за наблюдение по границите с Русия и Беларус – с „Балтийската отбранителна линия“ и като предостави наземни средства за противовъздушна отбрана за мисията на НАТО за въздушно патрулиране в Балтийско море. Основната цел трябва да бъде укрепването на ролята на Полша като водещ гарант на сигурността в Балтийския регион редом с Германия, която разполага постоянно с бригада в Литва. Другата зона на фронтовата линия, която би спечелила най-много от създаването на клъстер за възпиране, е Черноморският регион, който се намира в рамките на Общата оперативна зона „Югоизток“ на НАТО. България, Румъния и Турция изпитват затруднения при сътрудничеството поради разминаващи се оценки за заплахата, представлявана от Русия. Изграждането на минилатерална мрежа тук е очевидно по-трудно, отколкото в скандинавските или балтийските райони. Но в един по-европейски НАТО останалата част от алианса би очаквала съюзниците от Черно море да допринесат повече за колективната отбрана, а условията за това се подобряват. Най-обещаващата област за разширено минилатерално сътрудничество е морската. През юли 2024 г. България, Румъния и Турция започнаха съвместна операция по разминиране, която доведе до създаването на съвместна мисия за защита на енергийната инфраструктура, телекомуникационните мрежи и подводните тръбопроводи, притежавани и експлоатирани от трите съюзници. Тази зародишна военноморска сила би могла да бъде доразвита, за да обхване по-амбициозни сценарии в Черно море – от морско наблюдение до защита на териториалната цялост, както прави финско-шведската военноморска оперативна група в Балтийско море.

Въздушните сили са друга потенциално плодотворна област за сътрудничество по скандинавски модел, особено предвид разширяването на капацитета на регионалните въоръжени сили. България очаква доставката на своите F-16, Румъния се готви да придобие F-35, а Турция, която вече е мощна въздушна сила, се стреми към повторно приемане в програмата за F-35. В края на първото десетилетие на 21-ви век скандинавските въздушни сили започнаха седмични трансгранични учения, проправяйки пътя за днешното сътрудничество. По-честите учения между съюзниците от Черноморския регион биха били логична първа стъпка към подобряване на оперативната съвместимост.

За скандинавските страни достигането на днешното ниво на сътрудничество отне повече от 15 години. Другите региони на фронтовата линия не могат да си позволят да чакат толкова дълго. Русия може да излезе от войната в Украйна с по-големи способности и по-малко склонност към избягване на риска. По-тясното субрегионално сътрудничество не само би било от полза за сигурността на изложените на риск съюзници на фронтовата линия, като подобри способността им да реагират съвместно. То би направило и позицията на НАТО на фронтовата линия по-ефективна, възпирайки руското нахлуване по-навътре в Европа – цел, която съюзниците, по-далеч от фронтовата линия, трябва да споделят. Освен това, чрез укрепване на минилатералната мрежа, страните, близки до Русия, биха подобрили способността си да действат заедно, преди НАТО да предприеме колективни действия. При екстремни обстоятелства, ако алиансът бъде парализиран, субрегионалните клъстери биха предложили предпазна мярка, позволяваща на съюзниците на фронтовата линия да реагират заедно.

Участник в борбата

Също така Съединените щати имат пряк интерес от развитието на групи за възпиране по източните граници на НАТО. Американски официални лица изложиха визия за НАТО 3.0 – пребалансиран алианс, в който европейците ръководят собствената си конвенционална отбрана, а Съединените щати играят поддържаща роля, като осигуряват разширено ядрено възпиране и няколко други способности. Ако европейците трябва да поемат основната отговорност за своята конвенционална отбрана, споразуменията за субрегионално сътрудничество – с висока оперативна съвместимост, съвместни доставки, капацитет за планиране и командване, трансгранична мобилност и дори определено разделение на труда – ще бъдат от първостепенно значение. Сътрудничеството в областта на отбраната в Скандинавия представлява най-узрялата версия на такива усилия, а скандинавските държави вече са демонстрирали готовността си да работят със Съединените щати по отношение на свързаните с Русия заплахи за сигурността. Финландия и Норвегия, например, са насочили своите разузнавателни способности към наблюдение на случващото се от руската страна на границите им, а Финландия позволява на американски самолети за радиоразведка да използват нейното въздушно пространство за наблюдение на полуостров Кола, където е концентрирана по-голямата част от руския ядрен потенциал за втори удар. Като предотвратява руското господство в по-широкия Северноатлантически регион, скандинавското сътрудничество също така допринася за постигането на целта на Националната стратегия за сигурност на САЩ от 2025 г. за поддържане – в сътрудничество със съюзници и партньори – на благоприятно равновесие на силите в ключовите региони на света. Има всички основания Вашингтон да третира скандинавските държави като образцови съюзници и да подкрепи напредъка им в регионалното сътрудничество. И все пак подходът на администрацията на Тръмп към региона е бил в най-добрия случай непоследователен. От една страна, американски официални лица са похвалили усилията на скандинавските държави за увеличаване на разходите за отбрана – Дания, Финландия, Норвегия и Швеция са над или на път да достигнат 3% от БВП до 2029 г. и са поели ангажимент да постигнат целта от Хага от 5% от БВП до 2035 г. От друга страна, президентът на САЩ Доналд Тръмп неведнъж е изразявал намерение да завземе Гренландия - кошмарен сценарий за скандинавските държави, който би поставил взаимната им солидарност в противоречие с техните съответни отношения със Съединените щати. Споразумението за Гренландия, подписано през септември от Вашингтон, Копенхаген и Нуук, би трябвало да насърчи администрацията на Тръмп да играе по-голяма и по-конструктивна роля в сигурността на Арктика. Досега Вашингтон разглеждаше разходите за отбрана като ключов фактор за реализацията на НАТО 3.0. Но един алианс, ръководен от Европа, се нуждае и от съюзници, които могат да използват нарастващите си способности възможно най-ефективно и безпроблемно. Ако Съединените щати насърчават и подкрепят минилатерални мрежи по скандинавски модел в други критични подрегиони, това би допринесло за създаването на по-компетентно, способно и авторитетно НАТО 3.0.