„Хиндемит“ - абсурдът на нормалните

Две семейства живеят едно срещу друго. Запознават се, харесват се. Купуват си еднакви мебели, ядат едни и същи гозби, придобиват общи навици. Намразват се.

Това е „Хиндемит“ - вторият пълнометражен филм на режисьора Андрей Слабаков, с който ще се открие 22-рата Киномания.

Главните роли са поверени на Ернестина Шинова и Деян Донков, които се превъплъщават едновременно и в двете гневни и дразнещи се една друга съпружески двойки.

Проектът започва своето начало под името „Неутрална зона“.

По-късно се променя, за да продължи подетата традиция на Слабаков да кръщава филмите си с имена на композитори.

Такъв бе и миналият му филм „Вагнер“. Има още нещо, по което си приличат двата му проекта.

Андрей Слабаков повтаря и жанра: комедия на абсурда, крепящ се предимно на човешките недостатъци.

Колкото повече двете семейства в „Хиндемит“ се опитват да се различават  едно от друго, толкова повече си приличат. Смешно и жалко, двойките придобиват еднаква представа за „различност“.

Действието периодично е разнообразявано от „случайните” появявания на обитателите на квартала, които до един се оказват служители на доскоро съществуващ наблизо лунапарк.

Членовете на двете семейства гледат непрекъснато телевизия, но само и единствено реклами.

В една от текущите рекламни кампании Хиндемит се оказва рекламно лице на всичко, за което човек може да се сети. Най-вече: стремежът на нормалния човек да бъде различен.

Но реалността принуждава този човек да се подчинява на нормите, наложени от обществото. Те го превръщат в еднакъв с останалите.