Mитове и реалности при кандидатстването за кредит

I. Митове, свързани с процеса на кандидатстване и получаване на кредит

Мит 1: В България кредит може да се получи само от банка.

Реалност:

Кредит у нас може да се вземе и от небанкова финансова институция. Небанковите финансови институции, които отпускат ипотечни кредити, са алтернатива на банките в целия свят. През 2004 г. в САЩ делът на отпуснатите от небанкови дружества и ипотечни брокери заеми е над 65% от т.нар. първичен пазар на ипотечни кредити, като става въпрос за стотици милиарди долари. Този начин на финансиране е популярен и в Западна Европа и вероятно ще се развие в бъдеще и у нас.

Мит 2: за да получиш кредит, трябва да отидеш при кредитора.

Реалност:

Друго вкоренено, но вече неправилно мислене е, че за да получи кредит, клиентът трябва да отиде при кредитната институция. Напротив, все повече ще стават финансовите институции, които ще стигат до дома или до офиса на клиента. Ще се увеличават бизнес-ипотечните заеми, отпускани от кредитни консултанти, когато това ще е свързано с по-голямо удобство за клиентите. Над една четвърт от всички заеми към „Кредитекс” са отпуснати именно от мобилните кредитни консултанти на дружеството, като на кредитополучателите въобще не им се е налагало да отиват в офисите на дружеството.

Мит 3: Условията по всички кредити са еднакви.

Реалност:

Понякога неправлино клиентите предполагат, че щом от една кредитираща институция са им предложили кредит при едни условия, автоматично следва, че тези условия ще се запазят и при другата кредитираща институция. Условията по всеки кредит са толкова различни, колкото различни са нуждите на всеки един клиент.

Мит 4: Колкото по-голям е срокът на кредита, толкова повече се връща накрая.

Реалност:

Често хората неправилно сумират вноските по погасителния план на кредита и закономерно виждат, че колкото е по-голям срокът, толкова повече пари връщат по кредита. Това обаче не означава, че кредитът е по-скъп, както се заблуждават някои клиенти. Ако бизнесмен изтегли 1-годишен ипотечен кредит от 100 000 лв. с годишна лихва 10%, след като изтече годината ще върне 110 000 лв. - 100 000 лв. главница и 10 000 лв. лихва. Ако вземе същата сума със същата лихва, но за срок от 10 години – след 10 години ще върне общо 200 000 лв. - 100 000 лв. главница и 10 пъти по 10 000 лв. лихва . Често хората казват „връщам двойно” и се плашат, въпреки че кредитът не е по-скъп като цена на парите.

Вече имаме доста случаи, в които собственици на малък и среден бизнес идват при нас и теглят кредити с по-дълъг срок. Те съзнават, че при дългосрочните кредити всяка година могат да „спестяват” средства, които до инвестират в развитието на бизнеса си.

Мит 5: подробният бизнес- план гарантира кредит

Реалност:

До скоро имаше клиенти, които плащаха на външни консултанти, за да им изработят бизнес-план. Презумпцията беше, че колкото по-внушителен е обемът на бизнес-плана, толкова по-големи са шансовете за получаване на кредит. При нас например кандидатства предприемач, който искаше да направи транспортна фирма, която да покрива абсолюютно всички градове и села в България. Неговият бизнес-план беше около 200 страници. Ние, естествено, не му отпуснахме кредит...

Не бизнес-планът е важен, а конкретните сметки и намерения на човека, който кандидатства за кредит. Не е необходимо да се правят излишни разходи по написването на бизнес-план. Просто трябва да се отиде при кредитора и да се поиска кредит.

Мит 6: Бизнес кредит се взема само срещу бизнес имот

Реалност:

Неправилно е да се смята, че кредит за бизнеса може да се обезпечава само с фирмено имущество. Над 60% от отпуснатите от нас заеми са именно с такава структура - обезпечението е личен имот на предприемачите или техните роднини.

Мит 7: Бизнес кредит се взема само в рамките на „продукт” и „програма”

Реалност:

Друго често разпространено мнение е, че бизнес кредит трябва да се вземе само в рамките на дадена „програма” или „продукт” на кредитната институция, независимо че конкретният бизнес има малко общо с изискванията на „програмата”.

Често пъти клиентите трудно се ориентират в множеството програми и продукти на кредитиращите институции. Ние нямаме програми и продукти, защото разглеждаме всеки клиент по отделно. Често това се оказва преимущество.

Мит 8: Колкото по-малко споделяш с кредитора, толкова по-добре

Реалност:

Думата „кредит” произлиза от латинското „вярвам”. За да се отпусне един кредит, е нужно доверие...

Понякога потенциалните кредитополучатели не са склонни да споделят с кредиторите своя реален бизнес. Ние съветваме клиентите да се доверят на кредиторите, защото колкото повече знае за бизнеса кредитиращата институция, толкова по-големи са шансовете за кредит и по-добри условията по него. С кредитора трябва да се комуникира много активно и открито в случай на криза в бизнеса, защото той би могъл да предложи изход и да преструктура кредита.

Мит 9:„Страхотна бизнес идея имам, но е търговска тайна”

Реалност:

Този мит е вариация на горния, а именно, че трябва да се споделя колкото се може по-малко с кредитора, за да не би той да открадне идеята и да я продаде на конкуренцията или дори да стартира свой бизнес с нея.

Кредиторите разбират от кредити. Когато един кредитор навлиза в бизнеса на клиента, то той го прави, за да разбере дали да отпусне и какъв кредит да отпусне, а не защото иска да напусне работа и търси идеи за собствен бизнес. Един добър кредитор по-скоро би привлякъл конкурента на даден клиент за кредитополучател, благодарение на знанията, които трупа за определен пазарен сегмент, отколкото да открадне бизнес идея.

Мит 10: Ако изпаднеш в криза - край с кредита

Реалност:

На всеки човек, бил той собственик на малък или среден бизнес, или гражданин, закупил апартамент, би могло да му се случи да изпадне във временна криза. В подобни случаи е хубаво да се уведоми кредитора, тъй като винаги може да се намери изход от кризата и кредитът може да се предоговори.

Очаквайте  митовете, свързани с имотите за обезпечение