Вижте снимки от церемонията - на наградените и изпълнителите

Казват, че човек е много по-щастлив в детството, отколкото когато е възрастен. Честно казано, след вчерашната вечер сериозно се замислих за това – дали с времето печеленето на награда в България не става малко досадно и смотано събитие.

Никой вече не плаче, всички са безкрайно отечени и лицемерни, никакви вълнения тип “Оскар” няма.

Помня записите и концертите на първите награди за българска музика след 90-та година.

Тогава все още някои хора се заблуждаваха, че има смисъл да се прави музика в България.

Тогава имаше идеи в българския поп, макар и копи-пейстнати от запад.

Тогава дори ъндърграундът имаше смисъл, защото имаше нещо, което да е на големите сцени.

Тогава всички бяха ентусиазирани аматьори, които преливат от щастие, когато вземат награда за рок/алтернативен албум, въпреки че свирят електро.

Тогава беше друго.

Сега положението е повече от трагично. Българска музика почти не се прави. За нея няма пари. Има купища ужасно добри музиканти, композитори, текстописци, режисьори на клипове и изпълнители и всички те имат невероятната и странно ентусиазирана подкрепа на аудиторията.

Но продуцентите и мениджърите ги няма. И всичко яко се прецака.

В България почти няма качествено поп-явление от Руши, Мария и Каризма насам. Те съответно правят някакви неща, но твърде неубедително. И така стигаме до награждаване на нещо, което липсва.

Не ме разбирайте погрешно – аз обожавам българската музика и си купувам дискове. Всяка седмица ходя поне веднъж да слушам български музиканти по клубовете и много от тях са ми приятели. Че българският поп е жалко подобие на това, което може да бъде, обаче обаче е факт и нищо не може да го промени.

Вчера на наградите този факт висеше във въздуха толкова убедително, че ме побиха тръпки.

В абсолютно всяка категория бяха номинирани точно 6 песни. 6 песни и 6 изпълнители – само толкова има и само толкова стават за номинация и публична консумация.

Отгоре на всичко жалкото беше, че някои от категориите номинираха изпълнители, които тази година с нищо не са се отчели пред публиката – поради липса на бройки, за да се запълнят номинациите.

Това е ужасно, но какво да се прави – на никой не му се дават пари за музика очевидно. А тя безплатно не се прави.

Колкото до наградените, те са:

Най-добър БГ албум – "Еклисиаст"
Най-добър БГ дует – Каризма
Най-добра БГ песен с “Не сега”
Най-добър БГ текст - “Най-щастливият човек”
БГ изпълнител - Графа
БГ композитор – Графа
БГ изпълнителка - Мария Илиева.
Най-добър видеоклип - "C’est la vie" на Светла Иванова, реж. Васил Стефанов
Най-добра БГ група - Gravity Co.
БГ вдъхновител - Орлин Горанов

За мен те са логични на фона на бедните номинации. Бих оспорила само наградата за клип, защото този на “Не сега” е личният ми фаворит и мисля, че Стоян Радев в него надмина себе си. Но както и да е...

Хубавото е, че наградите на БГ Радио поне все още ги има, на фона на зачезващите една след друга традиционни церемонии (преди няколко години бяха над 5...).

Защото ако не съществуваше БГ Радио, сигурно българската музика щяха да бъдат 5-6 човека и море от руси коси с големи цици.

Колкото до самата церемония, тя запази няколко традиции – кои положителни, кои отрицателни, но все пак – традиции.

За пореден път се убедихме, че всички изпълнители могат да пеят на плейбек – без значение дали си добър или супер зле – отваряш си устата и се клатиш.

Така и не разбрах защо след като бяха наели два тона техника от международната компания XL Vide, организаторите ги домързя да вложат малко повече старание и да пуснат на живо микрофоните вместо за пореден път да гледаме бутафория.

Явно страхът от това на живо по телевизията да лъсне липсата на умения на много от изпълнителите да правят две неща едновременно – да пеят и да правят шоу – е била главната причина да се откажат от тази идея и да подскачат весело насам-натам, докато залата гърми от това, което вчера са свършили в студиото...

За пореден път се порадвахме на новите песни на цял куп изпълнители – Дони и Нети, Васил Найденов, Белослава, Миро от Каризма, ТЕ и Камелия Тодорова, и Графа и Д2. Чухме и приятния ремикс на "C’est la vie" на Светла Иванова, както и новия прочит на БГ класиката на БТР. Gravity Co също се отчетоха с едно старо парче.

Големият гвоздей беше Лили Иванова с няколко песни от новия си албум. Накрая всички изпълниха “най-великата българска песен на всички времена”, според класация на радиото - “Моя страна, моя България” на Емил Димитров, стиснаха си ръцете и си заминаха – кой със статуетка, кой с усмивка.

Мислех да пропусна споменаването на воденето на Руши и Део, но както е тръгнало, и те ще са в тази статия. Въпреки че и двамата имат суперяко чувство за хумор, вчера не ми бяха много смешни. Върхът бяха плоските шеги с фъфленето на Ирина Флорин, както и с неадекватното крещене с измислен английски акцент на Петя Буюклиева. Някак ми се стори неоправдано и глупаво, макар добре изиграно. Но както и да е...

В крайна сметка обаче наградите на БГ Радио все пак са положително явление. С добре измислен декор, с прекрасната идея за популяризиране и поръсване със златен прашец на българската музика и с поне малко от еуфорията, която българските музиканти заслужават за това, че са се противопоставили на поп-фолка и правят нещо различно.

На себе си пожелавам догодина да се вълнувам с цялото си сърце кой ще вземе статуетка и да се сбия със сестра ми както преди години, когато аз виках за Остава, а тя за някой друг- вече не помня. Слушайте българска музика!

Вижте снимки от церемонията - на наградените и изпълнителите

----

Имате ли мнение по въпроса? Споделете го в блога на Dnes.bg.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase