Неканоничният Пикасо

“Всеки опит да се подходи аналитично към това явление е по условие обречен.

Доказват го хилядите страници, които се мъчат да подредят създаденото от Пикасо по години, по техники, по цветове, по периоди – хронологически, символни, естетически”. Еми Барух.

Подобна е и логиката на „Аз не търся. Аз намирам: Пабло Пикасо”.

Изложбата се откри на 17 декември и ще бъде финалният, но заслужен тон на Галерията за чуждестранно изкуство, разказа нейният директор.

Събитието ще продължи до 15 март догодина, като ще бъде съпътствано от седем допълнителни прояви.

Първо дойде “Пикасо – непознатият”. Събитието бе открито на 15 декември в Институт "Сервантес" и продължава до 10 януари догодина.

 В "Аз не търся. Аз намирам: Пабло Пикасо" са подредени 71 оригинални творби на художника, 11 керамични копия и 24 негови фотографии, заснети от Люсиен Клерг, които ще гостуват в продължение на три месеца в

Националната галерия за чуждестранно изкуство - София.

 „Аз не търся. Аз намирам: Пабло Пикасо” е първата представителна изложба в България на великия живописец, график, скулптор и керамик. Организатор на изложбата са Barouh and Partners („Барух енд Партнерс”).

Творбите са събирани от галерии и частни колекционери, което се оказва доста трудно начинание.

Този облик, в който гостува една от най-значимите фигури в художественото изкуство на ХХ век, се дължи на близо едногодишния подбор на испанската кураторка Мариса Оропеса и на комисаря на изложбата Еми Барух.

Експозицията се състои от 82 творби, събрани на едно място за първи път в света. Творбите са притежание на няколко от най-значимите колекции с произведения на Пабло Пикасо в Малага, Барселона и Мадрид.

Графика, керамика, живопис, акварели, офсет, текстил, смесена техника и рисунки са подредени в знаменитата експозиция, която за пореден път обяснява защо Пикасо може да си позволи да смесва техниките по този начин и да обърне логиката на установените образци наопаки.

Художникът създава нещо ново, изключително различно, неспособно да върви с канона.

Фотосите с него говорят  и без думи: "украсена" фотография на Пикасо, който продава къщата си в Испания и гостите му, които се веселят като за последно на неговото "мидено" парти. Виждаме майсторът с цигара в уста или на плажа в Кан...

В тази експозиция са и различните вариации на двете голи жени, рисувани в Париж през 1946 и 1947 година.

Там са и няколкото образа на момичето Франсоаз, също овековечени в графики в Париж, но през 1945 г. Сред творбите е и керамиката с Дон Кихот и Санчо Панса...

Този не толкова познат Пикасо вдъхва живот на произведенията си, като ги отклонява от стъпките на школното образование. При него няма фалш, а единствено въображение, вдъхновено от средата, в която живее.