През последните няколко дни на летището на най-голямата авиационна база на Турция - "Мюртед" край столицата Анкара, пристигат транспортни самолети с доставки на части от ракетните системи С-400, които Турция закупи от Русия на стойност 2,5 млрд. долара. От петък до неделя пристигнаха общо 7 руски карго летателни машини "Илюшин" с компоненти за ракетите, съобщи турското военно министерство, пише БТА.

Турция: С-400 не променят стратегическата ни ориентация

Според министерството доставките ще продължат до към октомври-ноември т.г. Пак според ведомството цялостната пратка ще включва общо 32 ракети, които още не са доставени, както и радарите.

След първите доставки и интереса около това какво представляват руските ракетни системи С-400, защо са необходими на Турция, какво се цели и т.н., вниманието се отклони изцяло към проблема какви последици/санкции ще има за Турция от страна на САЩ.

Специалисти и наблюдатели са на мнение, че непременно ще последват санкции от САЩ за Турция. Американският Конгрес е предложил на президента Доналд Тръмп пакет с 12 вида санкции - от военнопромишлени до икономически и политически, като отмяна на доставката на самолети Ф-35, санкции за фирми и лица, сътрудничещи с руски компании и др.

Въпросът сега е какви ще бъдат санкциите - много строги или не толкова.

От една страна Турция се озова под заплахата да й бъдат наложени много строги санкции в рамките на закона за противодействие на противниците на Америка чрез санкции (CAATSA), но от друга страна - има шанс да се отърве от тях по инициатива на Тръмп или пък санкциите да бъдат по-меки, отбелязват наблюдатели.

Турският министър на отбраната Хулуси Акар в телефонен разговор с американския си колега Марк Еспър в петък вечерта го увери, че "купуването на руските зенитни ракети С-400 няма да промени стратегическата ориентация на Турция".

Това е много важен момент, защото въпреки спадовете и възходите в отношенията Анкара-Вашингтон, Турция остава втора по сила държава в НАТО и съюзник, с който САЩ може да се разбира в проблемния близкоизточен регион.

Турция също така изтъква, че закупуването на руските С-400 не е просто прищявка. "Турция се намира под сериозна въздушна и ракетна заплаха, поради което закупуването на защитните системи С-400 от Русия не е въпрос на предпочитание, а на належаща необходимост", посочи в изявление министерството на отбраната.

Вашингтон пък си има своите основания да се безпокои от доставката /и евентуалното задействане/ на руските системи. Според експерти радарите им могат да събират разузнавателна информация, която да блокира кодовете на американските изтребители от най-ново поколение /каквито са Ф-35/, ползвани в системата на НАТО.

Респективно подобна заплаха се отнася и за НАТО, въпреки че генералният секретар Йенс Столтенберг заяви, че всяка страна в системата на НАТО има право да се грижи за отбраната си.

Тук се появява и големият въпрос, който стои в основата на кризата: ако все пак Турция приведе в действие руските ракетни системи С-400 с мотив, че са й необходими за укрепване на собствената й отбранителна мощ, какво ще стане ако и други страни членки на НАТО понечат да си доставят подобни комплекси? Няма ли Русия всъщност да се превърне в най-големия доставчик на оръжие и да засегне имиджа на САЩ? Вероятно има и други въпроси от чисто военно-техническо естество, представляващи тайна...

Представители на американския Конгрес са категорични, че Турция трябва да понесе отговорност /санкции/ за хода със закупуването на ракетите.

"Ердоган, за съжаление, направи погрешен ход. Макар че ние много открито му посочихме, че трябва да направи избор. За нас е трудно да си обясним, да разберем предпочитанието на наш съюзник в НАТО, защо вместо със САЩ и НАТО предпочете сътрудничество с Русия и Владимир Путин", заявиха двама влиятелни сенатори от Комитета за международни отношения към американския Сенат.

Турция се надява, че разговорът между Ердоган и Доналд Тръмп покрай срещата на върха на Г-20 в Япония, когато Тръмп обвини администрацията на Барак Обама за кризата около С-400, ще изиграе роля за отмяна или смекчаване на евентуалните санкции срещу Турция.

Според дипломатически източници от това дали САЩ ще изберат да наложат пакет с по-меки санкции срещу Турция или ще наложат най-строги санкции, които да доведат до колапс турската икономика и капацитета на военноотбранителна индустрия, ще зависи бъдещето на турско-американските отношения.

Приетият от САЩ през 2017 г. закон CAATSA предвижда санкции за лица и институции, които сътрудничат с Русия във военната област. От включените в този закон 12 на брой санкции, се предвижда налагането на най-малко на 5, с одобрението на президента Доналд Тръмп. Същият закон обаче дава правомощия на Тръмп да отложи налагането на санкциите 180 дни или да ги отмени.

Днес в Анкара се очаква да пристигне американска делегация за разговори по актуалните проблеми, на първо място този за руските ракети С-400.

Миналата седмица в Анкара пристигна и новият американски посланик Дейвид Сатърфилд, след като близо една година и половина постът бе вакантен.

След встъпването си в длъжност през 2017 г. Тръмп изтегли предишния американски посланик в Анкара Джон Бас и го назначи за посланик в Афганистан. Около година и половина не бе направено назначение на поста посланик в Турция.

Новият посланик Дейвид Сатърфилд пристигна точно в навечерието на предстоящите важни преговори на американските представители с властите в Анкара, които се очаква да бъдат трудни.

Докато американски източници остро критикуват Ердоган за покупката на руските ракетни системи С-400, турската основна опозиционна сила - Народнорепубликанската партия, се солидаризира с държавния глава по този проблем. Лидерът Кемал Кълъчдароглу в реч пред депутатите от парламентарната група заяви подкрепа за решението на турските власти да купят руските зенитно-ракетни системи С-400. Той посочи, че това е напълно оправдано, предвид факта, че Турция не е удовлетворена от действията на САЩ и съществуват заплахи за националната й сигурност.

Турски анализатори, които са критични към президента Ердоган, одобряват доставките на руските ракети С-400 като гаранция за сигурността на Турция.

Колумнистът Фатих Алтайлъ смята, че си заслужава Турция да заплати цената, каквато и да е тя, за тези системи. "Това е цена, която си заслужава да заплатим много повече от глупавата цена, която платихме като се забъркахме в сирийската криза. Тази цена е много по-оправдана от онази, която трябваше да заплатим заради това, че мечтаейки за османско величие, се превърнахме във враг в арабския свят. Това е цена, която много повече заслужава да заплатим от цената, която плащаме като защитаваме военнопрестъпнически режими", коментира той.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase