Звукът от стрелба отекна около норвежките фиорди, докато редица шведски и финландски войници, разположени на колене зад снежни преспи, тренираха срещу вражеска атака.

Учението през март беше първият път, когато сили от Финландия и Швеция сформираха комбинирана бригада в планирано учение на НАТО в Арктическа Норвегия, известно като "Студен отговор". Нито една от двете държави не е член на Алианса. Учението беше планирано отдавна, но нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари придаде допълнителна интензивност на военната игра, пише "Ройтерс".

"Бихме били доста наивни, ако не признаем, че има заплаха", заяви шведският майор Стефан Нордстрьом пред Ройтерс. "Ситуацията със сигурността в цяла Европа се промени и ние трябва да приемем това и да се адаптираме."

Това усещане за заплаха означава, че президентът Владимир Путин, който започна така наречената от него "специална операция" в Украйна, отчасти за да се противопостави на разширяването на алианса на НАТО, скоро може да има нов съсед на НАТО.

Финландия има 1300 км граница с Русия. В телефонен разговор на 28 март президентът на страната Саули Ниинистьо е поискал от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг подробности за принципите и стъпките за приемане на нови членове, пише той във Facebook. Лидерите на Финландия са обсъдили възможното членство с "почти всички" 30 членки на НАТО и ще представят преглед на парламента до средата на април, заяви външният министър Пекка Хаависто пред "Ройтерс".

Швеция - домът на Нобеловата награда за мир и страната, която не е участвала във война от 1814 г. - е по-колеблива. Но неотдавнашно проучване на общественото мнение за голяма шведска телевизия показа, че 59 % от шведите искат да се присъединят към НАТО, ако Финландия го направи.

"За морските пехотинци на тактическо ниво ... няма разлика", каза Бергер. "Просто трябва да знам, че подразделението там ме подкрепя. Те ме пазят."

В началото на март Столтенберг обяви, че НАТО вече споделя цялата информация за войната в Украйна с Швеция и Финландия. Двете държави редовно участват в срещи на НАТО. По време на ученията в Норвегия Столтенберг заяви, че "няма други страни в света", които да са по-близки партньори.

Но той отбеляза една важна разлика: "Абсолютните гаранции за сигурност, които предоставяме на съюзниците от НАТО, са само за съюзниците от НАТО."

Като нечленуващи в НАТО, Финландия и Швеция, чието общо население е 16 млн. души, не разполагат със защитата на гаранцията на НАТО, че нападение срещу един съюзник е нападение срещу всички.

Москва не отговори на молбата за коментар за тази статия. Тя многократно е предупреждавала двете страни да не се присъединяват към НАТО. На 12 март руското външно министерство заяви, че "ще има сериозни военни и политически последици", ако те го направят, според руската информационна агенция Интерфакс.

Столтенберг е заявил, че би било възможно Финландия и Швеция да бъдат допуснати "доста бързо". НАТО не е коментирала какъв би бил ускореният процес; говорител на Министерството на отбраната на САЩ заяви, че всяко решение ще бъде взето от самите държави, но присъединяването им ще трябва да бъде одобрено от всички 30 съюзници.

"Президентът Путин иска по-малко НАТО по границите на Русия", заяви Столтенберг през януари, като спомена и за повече съюзнически войски в Югоизточна Европа, Полша и Прибалтика. "Но той получава повече НАТО."

СПОМЕНИ ЗА ВОЙНАТА

На повече от 1000 км югоизточно от учението на НАТО 80-годишният Марку Куусела познава истинската война. Пенсионерът, който живее в Иматра, градче на границата на Финландия с Русия, е евакуиран в Швеция заедно с брат си още като бебе, след като баща му е убит в битка с руското нашествие.

Връщат се във Финландия едва след края на войната.

"Това винаги е в съзнанието ми", казва Куусела, посещавайки гробището, където е погребан баща му. В очите му се появиха сълзи. "Как щеше да е да имам баща."

Около 96 000 финландци, или 2,5 % от населението, загиват в борбата с руското нашествие в две войни между 1939 и 1944 г. Общо 55 000 деца са загубили бащите си, а над 400 000 души са загубили домовете си при отстъпването на територии.

Но финландците, сражавайки се под прикритието на гъсти гори, отблъскват руснаците и оттогава Финландия има ясна цел: силна отбрана и приятелски отношения с Русия.

Страната изгражда наборна армия - има около 900 000 мъже и жени в резерв - и според Международния институт за стратегически изследвания - една от най-големите артилерии в Европа.

От години финландците и руснаците общуват интензивно. Тази година Иматра планираше да отбележи 250-годишната история на финландския туризъм от посещението на Екатерина Велика, руската императрица, през 1772 г.

Сега граничният пункт Иматра е пуст, а сергиите му не се използват. Финландската служба за сигурност, известна като Supo, казва, че в момента военните ресурси на Русия са съсредоточени върху Украйна и собствените ѝ вътрешни операции, но предупреждава, че ситуацията може бързо да се промени.

Инвазията в Украйна е предизвикала подаването на почти 3000 молби от финландци за присъединяване към местни асоциации на резервисти, както и на почти 1000 молби към женски групи за готовност за извънредни ситуации, съобщават групите.

Една от кандидатките е Пиа Лумме, 48-годишна координаторка във финландската Национална агенция за образование, която живее близо до Иматра. Тя припомни спомените на баба си от войната.

"Мисля, че всички ние, финландците, споделяме волята да поддържаме тази страна", каза Лумме.

Финландия е една от малкото европейски държави, които поддържат национални запаси от гориво, храна и лекарства за извънредни ситуации. Изграждането на аварийни убежища под всяка голяма сграда е задължително от Втората световна война насам. Страната твърди, че в нейните 54 000 убежища има място за 4,4 млн. души от 5,5-милионното население.

Подкрепата на финландците за присъединяване към НАТО нарасна рекордно през последния месец, като последното проучване на обществената телевизия Yle показва, че 62% от анкетираните са "за" и само 16% са "против".

На 29 март службата за сигурност Supo заяви, че Финландия трябва да се предпази от евентуални руски ответни мерки срещу дискусиите в Хелзинки за присъединяване към НАТО или от намеса в обществения дебат.

"Не е необходимо да вземаме бързи решения за собствената си отбрана, но със сигурност евентуална молба за членство може да доведе до превръщането ни в мишена на намеса или хибридни действия", заяви Хаависто в интервю за Ройтерс. "Финландия трябва да се подготви за това и също така да се вслуша в това как биха реагирали страните от НАТО."

КРИЗИСНИ МЕРКИ

Швеция, която твърди, че неприсъединяването е послужило добре на нейния народ, лека-полека започна да възприема Русия като заплаха - например след Студената война тя позволи да се намалят разходите за отбрана и да се разрушат аварийните убежища. Но настроенията там също се променят.

След като Русия нахлу в Крим през 2014 г., правителството ускори превъоръжаването и увеличи военната сила на остров Готланд, близо до щаба на руския Балтийски флот. През същата година то също така въведе отново ограничена наборна военна служба.

По-рано този месец Стокхолм заяви, че почти ще удвои разходите си за отбрана до около 2 % от БВП и обновява мрежа от аварийни бункери, в които да се подслонят до седем милиона души. Според него в момента има около 65 000 убежища, предимно в частни домове.

Около 71 % от шведите се притесняват от нарасналата военна заплаха от Русия - в сравнение с 46 % през януари - според проучване на социологическата агенция Demoskop за вестник Aftonbladet от 2 март.

Три вериги за търговия на дребно заявиха пред Ройтерс, че продажбите на продукти за подготовка за извънредни ситуации отново са се ускорили, след като се увеличиха в началото на пандемията COVID-19.

"Продажбите на кризисни комплекти, навиващи се радиостанции, филтри за вода и контейнери за вода - почти всичко - са се увеличили", каза Фредрик Стокхаус, основател на Criseq, шведски онлайн магазин. Шведската статистическа служба не измерва продажбите на това ниво на детайлност.

Ако някоя от двете страни се стреми към членство в НАТО, Финландия изглежда ще направи това първа, твърдят дипломати и политици. Министърът на външните работи Хаависто заяви, че води "почти ежедневни" разговори с шведския си колега по темата.

"Не би било идеално Финландия да тръгне сама, защото тогава всички рискове в процеса на кандидатстване ще бъдат за сметка на страната", каза Мати Песу, външнополитически анализатор във Финландския институт за международни отношения.

В Швеция правителството и опозицията провеждат анализ на политиката за сигурност, който се очаква през май. Министър-председателят Магдалена Андершон подчерта по националната телевизия на 30 март, че е важно да се изчака и да се види до какви заключения ще се стигне. Управляващите социалдемократи се противопоставят на присъединяването, но четири опозиционни партии го подкрепят.

Въпреки това статутът на Швеция като необвързана страна все повече се размива, каза Анна Висландер, директор за Северна Европа в мозъчния тръст Атлантически съвет.

"Както можете да видите, ние се подготвяме да посрещнем протисмика и мисля, че няма съмнение на чия страна сме",  заключи тя.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase