Масахиро Хара, инженерът от Denso Wave Inc., който изобретява двуизмерния баркод, известен като "бърз отговор" или "QR", никога не си е представял, че неговата система за етикетиране на автомобилни части един ден ще се превърне в ключов стълб на паричния обмен.

Тази иновация се наложи като предпочитана форма на безконтактно прехвърляне на стойност в Азия и Латинска Америка, като се започне с китайските Alipay и WeChat преди 12 години. Най-големи бенефициенти са малките търговци на дребно, които не могат да си позволят скъпи терминали за кредитни карти и високи такси, както и потребителите, които традиционно нямат достъп до банкови сметки - само в Югоизточна Азия има 80 електронни портфейла, използвани от над 200 млн. души.

Сега идва ред на следващото голямо нещо: преминаване към интегриране на различни приложения, така че един ден един QR да работи навсякъде по света.

Бразилският Pix QR, индийският UPI QR, индонезийският QRIS, филипинският QR Ph и сингапурският SGQR са успешни примери за основната идея, че търговецът не трябва да показва множество баркодове, за да приема средства от различни източници. Едно-единствено изображение трябва да е съвместимо с всяко потребителско приложение и портфейл.

Към това добавете втора цел. Чуждестранните туристи трябва да могат да изваждат смартфоните си и да плащат сметките си като местните жители. Националните платежни системи като индийската агресивно сключват споразумения, които ще позволят на други държави да ги използват. Основните икономики на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия - Индонезия, Малайзия, Сингапур, Тайланд, Виетнам и Филипините - свързват своите QR за 18-те милиона вътрешнорегионални туристи, които харчат около 19 милиарда долара годишно. Ако се предположи, че успее да улови 15-20 % от транзакциите, QR на АСЕАН ще улесни потребителските разходи с 4 млрд. долара и ще вдъхнови останалата част от света, според Boston Consulting Group.

Има много работа за вършене. Консолидирането на етикетите в едно хранилище невинаги решава проблема с множеството договорни отношения, всяко от които е свързано със собствено счетоводство. Например сингапурските магазини, които показват общия QR, трябва индивидуално да се регистрират с множество методи за плащане. Едва тогава те могат да приемат Alipay, GrabPay, NETS, ShopeePay и UnionPay, наред с други.

Този месец обаче градът-държава започва да прилага нова стратегия. Подобрената версия на общия QR - SGQR+ - ще изисква от търговците на дребно да влязат само в една връзка, за да приемат плащания от всеки от 23-те участващи портфейла и приложения. В резултат на това всеки търговец ще трябва да работи с един набор от сметки, които ще консолидират преводите, постъпващи чрез популярни местни платформи, както и чрез китайските Alipay, WeChat и UnionPay, тайландската PromptPay и малайзийската DuitNow.

Visa Inc. и Mastercard Inc., които от шест-седем години също предлагат свои собствени опции за QR-кодове, ще се присъединят към тях чрез XNAP - трансгранична мрежа. Google Pay ще направи същото. В едно от двете направления на пилотния проект на търговците се обещава разплащане на следващия ден.

Политиците в Европа и Северна Америка трябва да наблюдават този експеримент отблизо. Досега те не са обръщали достатъчно внимание на QR, тъй като търсенето на безконтактни плащания от страна на техните потребители в момента се обслужва добре от комуникацията в близко поле - технология за безжичен пренос на данни (и пари) между устройства, които се намират в непосредствена близост.

Но Сингапур също е зрял пазар за разплащания с широко използване на NFC. Според анализ на EY-Parthenon 57% от транзакциите на дребно във финансовия център през миналата година са били извършени с кредитни и дебитни карти. В 18% от случаите, в които е използван цифров портфейл, потребителите са избирали да платят в 97% от случаите без сканиране на QR кодове. Те са използвали по-бързи методи, като например карти с поддръжка на NFC, съхранявани в Apple Pay.

Причината, поради която Сингапур все още е твърдо решен да усъвършенства разплащанията с QR кодове, не е неговият незначителен дял от 3 % в трансакциите с цифрови портфейли, а 72-процентният му годишен ръст през последните пет години. Тази бърза експанзия се движи от малки предприятия, които започнаха да преминават към цифрови технологии по време на пандемията. Като се има предвид, че 19% от трансакциите в града на местата за продажба през миналата година са били в брой, правителствената програма Hawkers Go Digital все още има да извърви дълъг път. Предоставянето на възможност на количките за храна и уличните търговци да получат максималния възможен дял от туристическите долари (или йени, или юани, или рупии) би трябвало да бъде достойна цел за по-голямо финансово приобщаване във всяка икономика, развита или развиваща се.

Един успешен SGQR+ би могъл да се превърне в проект за глобална инициатива. Крайната цел трябва да бъде огромен отворен цикъл, в който и най-малките предприятия могат да станат безналични и да приемат средства от всеки клиент - местен или чуждестранен. Чуждестранните посетители ще продължат да използват ежедневните си приложения и ще печелят редовно точки за лоялност.

Колкото и да са ефективни в събирането на много данни в малки черно-бели квадратчета, баркодовете на Denso Wave едва ли ще бъдат последната дума в обмена на парична стойност. Но пълният им потенциал ще бъде реализиран едва когато един QR ще бъде достатъчен за всички плащания по света.

Анди Мукерджи е колумнист в Bloomberg Opinion, отразяващ индустриални компании и финансови услуги в Азия. Преди това е работил за Reuters, Straits Times и Bloomberg News. Анализът му е публикуван на сайта на Bloomberg TV Bulgaria

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase