У-лицата: Волният ездач Жоро

Снимка: Личен архи

1 / 7

Dnes.bg ви среща с интересни личности в новата ни рубрика У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политиците и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата.

Жоро

По-рядко ще го срещнем на сушата. Жоро Благоев работи по корабите, а докато е далеч от тях, изкарва времето си като изследва морското дъно или вдига прах с мотора си по някое каменисто място. Докато говорим, на единия си пръст имаше игли, а до скоро кракът му е бил гипсиран. И въпреки любопитните му и на пръв поглед екстремни занимания, Жоро споделя, че повечето си травми получава по време на работа, когато не е внимателен.

Корабите

А работата му е свързана с корабите. Наложило му се е да работи това, тъй като плащат добре. Пътуването му по море се превръща в негова професия от 2001 г. Така е обиколил всички държави с излаз на вода, освен континента Африка и държавата Канада. Да си на кораб се оказва доста трудоемко. Стоял е в открито море девет месеца без почивка. Разказва, че след 6-я, 7-я месец човек става непълноценен. Обяснява, че в някои страни на моряците им е забранено да гласуват. "Може да е заради дългото отшелничество, което кой знае какво отключва в психиката ни. А може и да е, защото не могат да ни заливат с политическа пропаганда", шегува се той. Чувал е за легендата, че на всяко пристанище морякът е чакан от жена, но е убеден, че за да е вярно твърдението, е нужно да има предварително уговорена среща, тъй като често екипажът слиза на пристанище само за по няколко часа. "Днес корабите са превърнати в таксита", уточнява Жоро.

Моторите

Мечтата по тях се появява още, докато е бил на 14 години. Тогава не е имал възможност да има собствен мотор. "С времето осъзнах, че това е излишна вещ, в категорията "лукс". Съответно се появи в моя живот, когато имах излишни пари". Често, когато е на суша, Жоро е на мотора си и пътешества, този път за собствено удоволствие. Естествено, ако сезонът го позволява. Но през лятото не може да си представи, че ще се затвори в автомобил. Изглежда му като наказание. Като тегли чертата, повечето си травми е получил от корабите. А ако са били свързани с мотора, вината обикновено е била на друг шофьор. Влиза в ситуацията: "Извинявай, не те видях". "В повечето случаи масовата реакция е уплаха от мотоциклетиста.- разказва Жоро - Ако си погледнат в огледалото и осъзнаят, че си около тях на пътя, повечето реагират моментно, неосъзнато като рязко намаляват скоростта, отбиват, само да се махне този с мотора". Що се отнася до случая с момчето, което газеше с колата си мотористи на пътя, Жоро е сигурен, че е изключение: "Проблемът не е, че гази мотористи, а че не живее там, където е по-добре за него да живее".

Но подобни хора карат близките му да се притесняват, че е моторист, въпреки че осъзнават, че пътят му дава щастие и спокойствие. Иначе Жоро разказва, че именно мотористът е този, който никога не би оставил закъсал човек на пътя. На него също му се е случвало да остане насред нищото и отнякъде се появяват хора, които му помагат. Иначе той не тръгва на път с много приятели мотористи, тъй като е "Въпрос на организация, а често на мотор човек не иска да бъде организиран", казва той.

Все пак не липсват и обиколки с приятели. Една от най-дългите му започва от Варна и минава през Албания, Македония, Хърватска, Словения, Италия и Венеция. От там компанията продължава през алпийските проходи – Италия, Австрия и Германия. Стига до Будапеща, като не пропуска и румънските проходи. След това се усетили, че не им се прибира и с ферибот минали през Сърбия за България. "Пътищата са хубави навсякъде извън България, дори и в Албания", казва Жоро и допълва, че именно у нас и в европейската част от Русия е най-трудно да се движи с мотор.

Гмуркането

Това също е една от сбъднатите му детски мечти. Много отдавна, до апартамента на баба му, е имал съсед, който на терасата е държал водолазни костюми и бутилки. Именно тези атрибути, пораждат любопитството му и към това начинание. Започва да се гмурка от 2005 г. с помощта на един приятел. Осъзнава, че гмуркането е малко по-сложно от това да се научиш да караш кола, тъй като навлизаш в среда, която не е създадена да живее в нея човека. Днес вече води курсове и най-простото обяснение, което дава е, че става въпрос за екстремен спорт, който всеки гмуркач трябва да превърне в неекстремен, в нормално и приятно преживяване. "Причинявам си удоволствието да видя как някой, който си е мечтал за това нещо, се докосва до него. Няма такива блеснали очи, такова щастие! Радвам се, че имам снимки на курсисти, които току-що излизат от водата. Излъчването им е неописуемо".

На дъното

Дъното е интересно като брега. Всеки намира своето съкровище. Така, ако някой отиде и види Айфеловата кула в Париж, може да хареса цялостната й архитектура. Друг да се възхити на дърветата около нея, а трети да се съсредоточи точно колко болта има в стълбовете й. Абсолютно същия е принципът и под водата. Жоро се впечатлява най-вече от свободата, която носи гмуркането, тъй като е най-близо до усещането за летене. "Комуникацията там е сведена до абсолютния минимум и тишината носи ненадминато спокойствие". Жоро харесва пейзажите, ако изобщо могат да се нарекат така. Интересни са му мъртвите неща във водата - предмети, останки на паднали или пък загубени неща. Все пак не си взима нищо за спомен, тъй като така би лишил хората, които изследват дъното от нужната им информация да свържат нещата.

Още нещо любопитно му се е случило около гмуркането. Веднъж с приятели влязъл да чисти водата на делфините в Делфинариума във Варна. "Изпитвах нещо между страх и почитание", спомня си Жоро. Изживяването се оказало невероятно. Делфините били невероятно игриви. "Успях истински да се смея с тях – продължава да разказва Жоро - В момента, в който ме приеха и спряха да се страхуват от мен, започна и общуването помежду ни. Някои скачаха около мен. Забелязах, че единият от делфините заема същите пози, които правих и аз. Въртеше се с мен като огледален образ. Приятно е да гледаш свободата на това животно. И във въздуха няма същество, което да се движи по този начин. Само Iron Man лети така..."

Свободата, Санчо...

Макар и заниманията на Жоро да са свързани с усещане за свобода, той е убеден, че всяко от хобитата му е добре постигната илюзия. Най-вече, защото за да ги прави, са му необходими пари и с тях завърта колелото на въпроса как да ги спечели. Иначе след всяко завръщане от дългите си пътешествия вижда как България се променя към добро, но го прави твърде бавно. Все още възприема страната като липсваща държава, оградена с граници. Затова се опитва да не забелязва всекидневието. Да си кара мотора, когато може, да среща щастието в очите на човека, сбъднал мечтата си да види водното дъно, да се вдъхнови от делфините. А правенето на планове му се струва като най-лесния начин да разсмее Господ. Затова и се отказва от тях. Може би именно в това се крие и свободата му.