73% от болниците нямат лекари, търсят се анестезиолози, хирурзи, педиатри

На лекар се пада по-малко от сестра, а тя се грижи за поне 7 пациенти
128
73% от болниците нямат лекари, търсят се анестезиолози, хирурзи, педиатри
Снимка: БГНЕС

Остър кадрови дефицит изпитват болниците в страната. Над 73% от лечебните заведения са заявили, че имат недостиг на лекари, а около 90 на сто - на медицински сестри. Това води до прегаряне на персонала и влошава качеството на оказваните грижи за пациентите. Без своевременни мерки според повечето мениджъри ще се стигне до принудително преструктуриране и самозатваряне на немалка част от лечебните заведения в страната в следващите пет години. Това са основните изводи от анкетата на „Индекс на болниците“ за кадровия дефицит в здравеопазването. Тя бе проведена през януари и февруари тази година сред 69 болници от цялата страна. От тях 11.8% са специализирани, 88.2 на сто са многопрофилни, държавна собственост са 17.6%, смесена – 29.4%, общинска – 25%, частна – 27.9%, със университетски статут са 23.5% от всички участвали. С над 500 легла са 17% от лечебните заведения, около 30% са с между 250 и 500 легла, а с до 250 легла разполагат 53% от участниците в изследването.

Над 73% от анкетираните болнични мениджъри са заявили, че изпитват недостиг на лекари. Според тях най-голям е дефицитът на специалисти в следните области - Анестезиология и интензивно лечение  - 42,9% от болниците, Хирургия – 41,7%, Педиатрия – 38,8%, Кардиология – 34,7%, Неврология - 28,6%, Неонатология - 28,6%, Акушер-гинекология - 26,5%, Инфекциозни болести - 26,5%, Клинична лаборатория - 26,5%, Нефрология - 24,5%, Вътрешни болести - 22,4%, Спешна медицина - 22,4%, Образна диагностика - 22,4%.

В 82,6% от анкетираните лечебни заведения до 40 медици работят на договор и на друго място. При близо 35% от болниците са налице дейности, за които не разполагат с щатен специалист и работят по договор с друго лечебно заведение. В повечето случаи – 64%, става дума за липсата на до трима щатни специалисти.  Най-често те са от следните области - Токсикология, Кардиохирургия, Микробиология и паразитология Инфекциозни болести, Съдова хирургия, Онкология, Анестезиология и интензивно лечение, Неврохирургия, Педиатрия, Клинична алергология. В 85% от лечебните заведения има специалисти на граждански договор, като при повечето става дума за до 10 души. Основно те са от следните специалности – Хирургия, Акушерство и гинекология, Токсикология, Неврология, Кардиология, Анестезиология и интензивно лечение, Инфекциозни болести, Педиатрия, Образна диагностика, Гастроентерелогия.

Най-често – в 81% от случаите, липсата на специалисти води до прегаряне на персонала, смятат участниците в анкетата. Около 78% от лечебните заведения посочват, че трудно обезпечават 24-часовата дейност на работа, а близо 45% от анкетираните посочват като следствие закъсняла или неточна диагностика и намаляване качеството на лечение. Едва за 4% от анкетираните недостигът на лекари не води до последствия.

Близо 42% от анкетираните болници заявяват, че е налице и текучество сред медицинските специалисти в тях. Сред основните причини за това са достигане на пенсионна възраст (39%), заплащането (36%), работа в друго ЛЗ (17%), пренатоварването (14%), разкриване на нови структури (11%).

Още по-голям е проблемът с дефицита на медицински сестри. Недостиг на този вид кадри заявяват близо 90% от анкетираните болници. В над 40% от анкетираните лечебни заведения на един лекар се пада по-малко от една или една медицинска сестра. В 58% от болниците на една сестра се падат над 7 пациенти, които да обслужва. Липсата на медицински сестри е във всички направления, но като специалностите с остър недостиг са посочени Анестезиология и интензивно лечение, АГ, Хирургия, Педиатрия, Вътрешни болести, Неврология, Спешна медицина, Психиатрия. При 88% от анкетираните лечебни заведения до 40 сестри работят и на друг договор.

Дефицитът на медицински сестри оказва най-голямо влияние върху качеството на лечение, става ясно от отговорите на анкетираните лечебни заведения. 51.6% от мениджърите посочват, че недостигът води до липсата на адекватни грижи за пациентите, а 60%, че липсата на тези кадри води до увеличаване на възможността от грешка при болничния престой на пациентите и намаляване на качеството на лечение. Прегарянето на персонала също е сред  основните последици от недостига на медицински сестри (82,3%), според 8% от лечебните заведения няма последствия за работния процес.

При 56,7% от лечебните заведения е налице текучество на медицински сестри. Основните причини за това са заплащането (48,6%), пренатоварване и извънреден труд (37,8%), достигане на пенсионна възраст (32,4%), , лоши условия на труд (18,9%), разкриването на нови структури (10,8%), преместване в друга държава (8,1%).

По-лошите условия на труд и заплащане в сравнение с други лечебни заведения в страната или чужбина, както и липсата на модерна апаратура са една от водещите причини за липсата на кадри у нас (56%). Откриването на нови болници в областта и в страната също играе съществена роля за недостига на медицински специалисти. Тази причина  е посочена близо от 47% от анкетираните.  Недостатъчно производство на кадри е заявена като причина за кадровия дефицит от 65,6% от анкетираните, а липсата на възможности за кариерно развитие и подходящи условия за специализация са причина за недостига на кадри според 31% от болниците.

Над 53% от анкетираните мениджъри се опасяват, че в следващите 1-5 години ще изпитат сериозен недостиг на кадри, който ще доведе до редукция на дейността на лечебните им заведения. Други 32% изпитват същите притеснения, но в по-дългосрочен план - следващите 5-10 години. Ако не се приемат мерки, 92% от анкетираните мениджъри смятат, че ще се стигне до принудително преструктуриране и самозатваряне на част от болниците в страната в следващите 5-10  години. Според тях това ще се случи предимно при общинските и областните лечебни заведения.

Според 44% от участниците в изследването ще се наложи да се попълни кадрови състав с медицински специалисти от трети страни или с млади кадри от МУ, а според 11% от анкетираните занапред няма да има промени в сегашното положение.

Основната мярка за справяне с кадровия дефицит според  мениджърите е по-доброто заплащане на специалистите. Според 71% от анкетираните са нужни по-високи заплати за медицинските сестри, според 59% на младите лекари до 35 години, а според 51% - на лекарите в дефицитните специалности.

Aнкетираните мениджъри са единодушни, че са нужни и промени в болничната система. 68% смятат, че трябва да се ограничи откриването на нови лечебни заведения на база предварително изчислени и публично обявени от МЗ потребности, а 49%, че е нужно преструктуриране на лечебните заведения в регионите, където няма потребност от тях или нужните кадри за работата им. Според 43% е възможно да се въведе и нов принцип за сключване на договор с НЗОК - на база потребностите от медицинска помощ във всеки регион и комплексността на предлаганите услуги.

Като друга основна възможност за справяне с проблема според 72% от мениджърите е производството на повече кадри от МУ в страната. Също така създаване на по-добри условия за кариерно развитие (30,8%), и подобряване на условията за специализация (33,8%).

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


128
Още по темата: болнициЛекарисестри
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
91
3
 
13
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
До Анонимен 88 Не влизам в спор рентабилни ли са били, или не заводите някога. Пиша, че хората не очакваха да бъде закрито всичко. И да останат безработни.
90
2
 
5
 
! Отговори
9 преди 2 години
Ама тези, които остават тук, особено по-висшите кадри намазват яко филията :)
89
2
 
19
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
След някоя друга година, няма да може да се живее тука, и пари да имаш като няма лекари, кел файда. Ще трябва да се емигрира, колкото и да е хубава страната.
88
0
 
14
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
До Анонимен 84Преди 1989 год. Бг не се мереше с долара, какво постоянно го тикате долара? И сега Бг не се мери с долара, а с еврото. Някога Бг беше 9 милиона, образованието беше на ниво, много хора учеха за сестри и лекари. По- амбициозните лекари и сестри пак емигрираха- Либия или др. страни, където бяха добре заплатени. Здравеопазването го сринаха със статута на търговски дружества. И източването на НЗОК. Основно търговията унищожи здравеопазването.
87
2
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
До чвор Кой трябва да ги дава тези пари?
86
3
 
9
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
нека сега софтуера да лекува, нали сме 22ри век , зелени и некадърни.
85
1
 
20
 
! Отговори
чвор преди 2 години
Ми как няма да има недостиг!? Ей го, Наум Шопов завърши медицина, обаче стана инфлуенсър, щото там кинтите валят! От мои приятели и познати, които са били с медицина един (1) е останал в България, другите заминаха в Англия, Германия, Канада...Истината е,че докато не почнат да се дават пари ще става и по-зле! И медицинският персонал е само началото...
84
7
 
10
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
Държавата плаща оберзованието, а после дечурлигата излитат в странство. Както за всичко - така и тук: който иска да учи безплатно 3-5 год по разпределени. Който иска да е free -моля, студентски заем и да го вруща после. За няколко години работа в чужбина ще се наплати. Готовоо!
83
10
 
1
 
! Отговори
Аз преди 2 години
Украинците сега ще запълнят дупките. Няма лошо.
82
4
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
До мак Що? Ако не беше тулупа, ами беше ти по-добре ли щеше да е?
81
7
 
4
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
До Анонимен 85 Напротив. Още бай тошо е казал, че 85% от българските соц заводи не стават за нищо. Нещо като произвежда брак и няма кой да му купи производството, естествено, че рано или късно ще се закрие. Как си го представяш произвеждаш пък не си продаваш произведеното.
80
1
 
15
 
! Отговори
мак преди 2 години
Това е трагедия и тя не е от вчера или онзи ден, виновни са всички управляващи, барабар с т.лупа, последен премиер, който се надуваше, как само той може да управлява и колко много е направил за България. Но какво пука на управляващите, че болниците изнемогват и нямат кадри. За управляващите винаги ще се намери я хеликоптер, я най-добри специалисти.
79
3
 
7
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
До Анонимен 82 Какво сме имали та да сме искали да го пазим? Вноска за лада, лихвоточки и 180лв заплата ли? Хайде няма нужда.
78
4
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
До Анонимен 82 След 1989 год. никой не е предполагал, че ще закрият 90% от предприятията и заводите.
77
2
 
9
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
До Анонимен 79 Нали се сещаш, че преди 1989та лекарите и сестрите не можеха да бягат зад граница. И щат-нещат се задоволяваха с 200лв заплата/ 3лв за долар. Ти какво искаш? Да не се правят реформи и още да са на тая заплата, а? Така че реформите бяха неизбежни, без съмнение е можело и по-добре.
76
5
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
Колко повече лекари искате? Населението вече е под 6 милиона.
75
5
 
8
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
Вижте сега. След 1989 подрипвахте и ревяхте като магaрета по площадите за банани и тоалетна хартия, а не за добро здравеопазване, образование или по-добри заплати, защото вече ги имахте и ги приемахте за даденост. Там ви беше грешката. Трябваше да подрипвахте и ревете за запазване на нещата, които имахме, а вие подрипвахте и ревяхте за тяхното унищожаване.
74
1
 
1
 
! Отговори
Приятел на България преди 2 години
Човек който е неприятен и токсичен, така е защото ОПРЕДЕЛЕНИ ХОРА са му повлияли много сериозно, за да не го искат хората!Става въпрос за мен !
73
1
 
14
 
! Отговори
Ама как така преди 2 години
няма лекари и медицински сестри??? Такива невероятни условия на труд (особено по провинцията) и такива високи заплати 900-1500лв....
72
4
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 2 години
Това е резултата от безкрайните "реформи" след 1989 година. По принцип реформа означава значима промяна към по-добро, но "реформите" в България винаги водеха до по-лошо. Мисля, че това се нарича не реформа, а унищожаване, заедно с приватизацията Унищожаване на здравеопазването, унищожаване на образованието, на селското стопанство на железопътния транспорт, на БГА Балкан, на СОМАТ и т.н.

Спонсорирани публикации