Въпреки че новият филм на Людмил Тодоров няма да тръгне в големите киносалони, "Миграцията на паламуда" ще може да бъде видян в рамките на София Филм Фест, както и в някои от другите кина в София и страната.

Малко преди премиерата, която се състоя на 6 февруари, режисьорът обяви, че подема акция срещу собствениците на големите киносалони, които поставят унизителни условия за българските филми.

Людмил Тодоров не пропусна и да отбележи, че масово на тези места се прожектират предимно американски продукции за сметка на качествения европейски и български афиш. Успяхме да си поговорим с него за филма му и другите въпроси, които режисьорът обяви след прожекцията.

Докато повечето ваши колеги ни разказваха истории за селото като Иглика Трифонова, Петър Попзлатев, вие описвахте живота в града - като в „Емигранти” и в „Шивачки”. Сега повечето, особено млади режисьори, тръгнаха да ни показват градски истории, а вие ни връщате в селото. Нарочно ли гледате да правите различни истории от тези на своите колеги?

Тия неща понякога влияят, но в моя случай ме е водил собственият ми път. Именно защото не само в „Шивачки” и „Емигранти”, но и в предишния ми филм „Приятелите на Емилия” снимах градски истории, в градски интериори – къщи, дупки и всякакви клаустрофобични места, си казах, че в следващият си филм на всяка цена ще снимам извън София и няма да влизам в апартаменти. Чак след това дойде всичко останало.

Свободата си личеше и от пасторалните кадри на Рали Ралчев. Като че ли и никой от вашите персонажи не искаше да емигрира в големия град. Той дори не бе споменат. Затова ли  е "Миграцията на паламуда", какъв е нравът на тази риба?

Паламудът изобщо не мигрира. А защо паламуд – то е обяснено във филма. Народът казва „Риба ли е или паламуд”. За българина поне от 50 години паламудът е извънредно вкусна риба и се е превърнало в нарицателно. Стефан Вълдобрев по време на снимки разказа, че от малък много е мечтал да я опита, но не му се е отдал случай. А ние снимахме точно, когато излиза паламудът в морето. Поръчахме си в хотела, направиха ни го пресен. След като Стефан го изяде обясни, че не му е харесала особено, понеже вече е ходил по цял свят и е ял каква ли не риба. За него тя беше прехвалена.

Работите със Стефан Вълдобрев, с Христо Мутафчиев, с Ицко Финци. Това е и последен филм за Велко Кънев...

Велко почина скоро, но и по време на снимките болестта му вече я имаше. Все пак тогава се чувстваше добре.

Освен големи актьори, вие много обичате да работите с млади, непознати за киното лица. Именно от вашите филми тандем станаха Валери Йорданов, Иван Радоев, Деян Донков. От ваш филм изгря и Елен Колева...

Да, те всички бяха съвсем неопитни в киното.

Как си избирате актьорите?

По очите. Сериозно. По време на кастинг и след това като гледам материала. За мен очите са най-важното нещо в киното. Просто защото можеш да ги снимаш много от близо. Те са най-силното изразно средство. Има хора, чиито очи показват и най-съкровените им идеи. Има и други, на които окото им е мъртво и не можеш да усетиш какво си мисли.

Много режисьори не могат да се разделят с миналото ни преди 89-та и постоянно ни го напомнят. Вие не сте от тях и твърде деликатно представяте тази тема. От друга страна  младите персонажи от "Миграцията на паламуда" не знаеха кой е Георги Димитров. Кое е правилното, да не спираме да говорим за миналото или наистина да си дадем малко почивка от него?

Аз не съм от тия хора, които ще седнат и ще си вадят изводи за младото поколение до колко то знае миналото си. Осъзнал съм, че живея в една коренно различна информационна среда и това, което аз смятам, че без него не може, звучи несериозно за други. Средата е толкова сложна и богата, че не мога да съдя. Не съм маниак на тема трябва да си знаем миналото. В същото време смятам, че невежеството е потресаващо. Сякаш някой е отрязал паметта с ножици.  А не е човешко да нямаш памет.  Тук това се случи с голяма част от младите, но те не са виновни за това. Нихилизмът на родителите и на цялото общество докара тази работа.

Във филма уловихте разликата между „високото изящно изкуство” и истински ценното. Успяваме ли да ги преценим тези неща, да ги прецедим – на пресконференцията отворихте и темата за филмите, които се пускат в големите киносалони – как те инфантилизират зрителя. Един зрител не търси само касови филми, но само това му се предлага...

Точно така е, но се получава и затвореният кръг, в който собствениците на големите киносалони казват – ами ето, хората ходят само на такива филми. Това го превръщат в силен аргумент. Сами себе си убеждават, че колкото по-евтино и по- пошло е едно нещо, толкова повече се гледа. А не е така. За всеки влак има пътници. За мен това е репертоарен терор, който те налагат. Почти тотална липса на европейско и световно кино. В някоя африканска столица да идеш, имаш по-голям шанс да видиш по-качествено кино. Имаш по-голям избор. Афишът на европейско и азиатско кино е по-дълъг.

Защо сме по-зле от Африка?

При нас това се случва, защото има интерес да се души всичко останало. Задавали ли сте си въпроса защо се унищожиха всички централни кина в столицата, където дават различни филми, където не се хрупат пуканки. В София тези киносалони ги приватизира някой, така и не се разбра точно кой. Офшорна фирма със задължения 10 години да запази предмета на дейност. На втората година, обаче киносалоните ги закриха без никакво последствие. Това е гигантско нарушение на договора, но никой не поиска сметка на никого. Кой стои според вас зад това - да няма нищо друго, освен тези кина в моловете? След това се каза – интересът го изисква. Интересът е да се разпространяват един определен тип филми, които са американски евтинии, които носят директно пряка печалба. Ако го оставиш, както ние сме го оставили, ще ни удуши.  Няма да има никакво друго кино, защото от това има кой да печели. И когато няма никой, който да се опълчи, значи ние сме си виновни. Киното е едно от малкото удоволствия, които хората обичат. Този род филми най-лесно облъчва младите. Един 15-годишен човек, който ходи на кино - гледа все по-инфантилни истории. Това е много опасно и е свързано. Това е единна, целенасочена политика.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase