Живеем във време на истински ренесанс на българската литература. Това каза пред БТА ръководителят на Националния център за книгата в НДК (НЦК) Светлозар Желев.

Днес имаме изключителни писатели, изключителни литературни произведения – и в прозата, и в поезията, и в драматургията, смята той. По думите му 2023 е много силна година за българската литература, а най-голямото събитие през последните 12 месеца несъмнено е международната награда „Букър“, която писателят Георги Господинов и преводачката Анджела Родел спечелиха с романа „Времеубежище“.

Несравним интерес към българската литература и у нас, и в чужбина

Това отличие допринесе изключително много за рецепцията на българската литература – както в България, така и в чужбина, посочи Светлозар Желев. Той даде пример с „Алея на книгата“ в София пред НДК, където се наблюдаваха опашки от над километър, в които читатели искаха среща и автограф от Георги Господинов. „През цялата тази година имаше повишено внимание и уважение към литературата. Видяхме го и на коледния панаир на книгата, и на Софийския литературен фестивал, който беше най-посещаваният досега“, каза ръководителят на НЦК.

По отношение на рецепцията в чужбина Желев отбеляза, че българска книга е била по витрините на всички най-големи книжарници в целия свят благодарение на наградата „Букър“. Той разказа, че интерес към българската литература има от страна на чуждестранни издатели, които са започнали да проявяват любопитство към български автори и книги. „Две български авторки отидоха в две от най-мощните литературни агенции в света. Това са Йоанна Елми и Силвия Атипова“, каза Желев. Допълни, че тези две агенции, както и други такива, продължават да проучват още български автори, които биха могли да представляват.

„Наистина в момента интересът към българската литература е несравним. Георги Господинов отвори една врата, която много трудно можехме да си представим, че въобще може да бъде отворена“, отбеляза Светлозар Желев.

Книгите, допринесли за развитието на българската литература през 2023 г.

Международната награда „Букър“ за „Времеубежище“ е много важен, но не е единствен фактор, когато става дума за позиционирането на България на световната литературна карта, смята ръководителят на НЦК. Според него в тази посока са вложени дългогодишни усилия на много хора и организации.

Сред книгите, които по думите му са важни за българската литература и нейното развитие през 2023 г., е „Хагабула“ на Тодор П. Тодоров. „Това е един световен роман, дълбок, философски, изключително силен и се радвам, че и българските читатели го оцениха. Смятам, че и критиката го оцени, неслучайно, е носител на наградата „Роман на годината“ на „13 века България“. Вярвам, че този роман има голямо бъдеще и в България, и в чужбина“, каза Желев.

Според него книга-събитие тази година е още „Еликсир“ на Капка Касабова. Това е третата книга от нейната тетралогия, посветена на България и Балканите. „Това е наистина блестяща книга, която е обяснение в любов към планината, природата и хората, които живеят там. Смятам, че тепърва „Граница“, „Към езерото“ и „Еликсир“, и четвъртата книга, която трябва да излезе първо на английския пазар догодина, ще имат наистина много голямо влияние по отношение на погледа на българите към собствената ни страна“, посочи той.

Друга важна книга за 2023 г. според Светлозар Желев е романът „Река в лабиринта“ на Мирослав Пенков. „Всички, надявам се, знаем неговия прекрасен сборник с разкази „На изток от запада“, който наистина направи много за това България да се чува на световната сцена. Същото е и с Капка Касабова. И двамата имат огромно влияние върху това българската литература, България и българите да бъдат четени, осмислени и разбирани много повече от чуждестранните читатели. Други такива автори са Илия Троянов в Германия, Димитър Динев – в Австрия, Ружа Лазарова – във Франция. Всички те са много важен елемент от присъствието на България в световната литература“, посочи ръководителят на НЦК.

Той съобщи, че тази година наградата на П.Е.Н.-Франция за най-добър превод на френски език е за Мари Врина-Николов - преводачка от български на френски, за превода ѝ на „Остайница“ на Рене Карабаш. „Говорим за една Франция с нейното богатство на литературния контекст, където излизат няколко десетки хиляди преводни книги. Там наградата за превод отива за превод на Мари Врина – от български език на български роман. Това е наистина огромно признание и отново – насочване на светлините на прожектора към българската литература“, отбеляза Желев.

Според него други успехи на българската литература през 2023 г. са завръщането на страната на панаира на книгата в Лайпциг, възстановяването на созополските семинари на фондация „Елизабет Костова“, където гостуват повече от десет англоезични писатели, издатели, литературни критици от целия свят и др.

Ограничените възможности на програма „Преводи“

„Отговор, типично по български“ на международната награда „Букър“ и несравнимия интерес към българската литература в чужбина – така Светлозар Желев определи ограниченията в програма „Преводи“ на националния фонд „Култура“ тази година. „Давайки възможност за нея да кандидатстват само и единствено организации от Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, означава, че ние затворихме програмата за американски издателства, английски издателства, арабски издателства, издателства от Латинска Америка, цяла Африка, цяла Азия, за Западните Балкани и Турция“, отбеляза той. Допълни, че, освен това бюджетът на програмата „Преводи“ е намален четири пъти – от 300 000 лева миналата година на 75 600 лева тази година. „Това беше позорно петно върху това, което с години се опитваме да направим за българската литература“, каза той.

Желев изрази надежда, че тази грешка ще бъде преосмислена от българските политици. „Надявам се, че парите за програма преводи ще бъдат увеличени. Както всички чухме, бюджетът за култура ще бъде 520 милиона лева, което е с 30% повече от миналата година, която обаче беше с ужасяващото най-ниско ниво на 0,4% от БВП. По същия начин сега, в новия бюджет тези рекордни 520 милиона представляват всъщност 0.62%, което пак е нищо. Но все пак се надявам, че програма „Преводи“ ще бъде финансирана в нормални граници“, каза ръководителят на НЦК.

Той отбеляза, че българската литература е жива, но прекрачването на границите изисква институционална подкрепа. „Българските творци правят всичко по силите си с таланта си, с енергията си, с посветеността си на литературата и на културата. Оттук нататък е много важно държавните институции да поемат своята отговорност“, каза той.

Историческите романи са сред най-търсените у нас

Винаги в България историческите романи са се ползвали с огромно уважение и търсене от страна на читателите, посочи Светлозар Желев. Той съобщи, че тази тенденция се запазва и през 2023 г. „За българина, както знаете, историята и миналото са едно от най-важните неща. Ние продължаваме да живеем в миналото. Вместо да живеем в настоящето и да се борим за едно по-добро бъдеще, ние търсим спасение, оправдание, бягство, ако щете, именно в миналото и в историята. Неслучайно, „Времеубежище“ е една толкова навременна книга“, обясни литературният активист.

По думите му българските криминални и любовни романи са много силни, но българският читател не очаква от български автори да бъдат толкова добри в жанровата литература, заради което търси такива книги от писатели, които са англоговорещи.

„Продължава да има автори, които се ползват с огромната любов на българските читатели. Сред тях са Мария Лалева, Виктория Бешлийска, Захари Карабашлиев, Алек Попов, Здравка Евтимова, Деян Енев и други. Много от най-любимите съвременни български писатели издадоха нови книги“, посочи още Светлозар Желев.

Успехите на детската ни литература

Българската детска литература извървява огромен път през последните десет години, смята ръководителят на НЦК. Той разказа, че през 90-те години на 20 век и началото на 21 век почти не са се издавали книги на български автори и илюстратори, тъй като това се е смятало за скъпо. „Но в момента имаме писатели, илюстратори и нови млади български издатели, които създадоха огромна вълна за съвременната българска детска литература. И, разбира се, това нещо се оценява и навън“, каза Светлозар Желев.

Той даде пример с награди, които българската детска литература печели на международно ниво, през последните години. „През 2023 г. Юлия Спиридонова получи една от най-големите френски награди за детска литература за нейния роман, който излезе на френски, отново преведен от Мари Врина. Преди няколко години Александър Секулов получи най-голямата сръбска награда за детска литература с романа му „Островът“. Така че не само в България, но и навън,  българската детска литература започна малко по малко да се забелязва“, отбеляза Желев.

Друг успех според него е, че най-продаваната поредица за деца у нас е на български автор – „Феята от захарницата“ на Катя Антонова.

„Имаме също блестящи илюстратори, които наистина направиха от съвременна българска детска литература не просто нещо конвертируемо, но нещо, което е на най-високо световно ниво. Оттук нататък обач отново опираме до държавната политика по отношение на представяне на българската детска литература, защото това също е скъпо. Ако в другата литература има права само за текст, тук има права и за илюстрации, има много по-скъп печат и така нататък“, каза той.

За четенето и грамотността трябва да се говори постоянно

Сред важните събития тази година Светлозар Желев посочи и създаването на национален пакт за четенето. „Обикновено за важността на литературата и четенето се говори на 24 май и на 1 ноември, тук-таме на откриването на учебната година на 15 септември и, разбира се, когато се стовари някаква много неприятна новина, както беше случаят с резултатите от тестовете PISA. За четенето и грамотността трябва да се говори постоянно, но в този разговор трябва да бъдат привлечени всички страни, които имат отношение към грамотността, четенето и културата. Защото грамотността и четенето са просто фактор, който формира културата. А културата не е сбор от изкуства -  литература, кино, музика, театър, изобразително изкуство и така нататък. Културата е цялата тъкан, това, което изгражда обществото ни“, каза той.

Според него когато говорим за култура, ние говорим за агресията по улиците, за домашното насилие, за негласуването на хората по избори. „Всичко това е култура. Докато не осмислим, че културата е тази тъкан, която ни изгражда като народ, като нация, като общество и като държава, ние никога няма да направим нужното, за да поддържаме културата и в частност литературата, която пък е в основата на всяка култура. Заради това националният пакт за четенето е толкова важен“, отбеляза Желев.

Критиката в България е силно неглижирана

В областта на литературната критика, ръководителят на НЦК посочи, че България е загубила трима стожери през 2023 г. „Професор Светлозар Игов, професор Ивайло Знеполски и професор Ивайло Дичев са трима души, които наистина бяха много силни фигури на критичното поле, на полето на литературата, културата, социологията и философията. Такива загуби винаги оказват влияние“, каза той.

По думите му критиката в България е силно неглижирана, като са много малко пространствата, в които се случва литературната критика. „Това са „Литературен вестник“, списание „Култура“, „Страница“ и още няколко такива издания, които са меко казано абсолютно недостатъчни, особено когато говорим за оперативна критика. В момента, реално мястото на критиката са заели социалните мрежи през блогове, през страници, през лични мнения и така нататък, което снижава до голяма степен разговора за литература“, каза Светлозар Желев. Според него имаме огромна нужда от повече пространства за литературна критика, като това обаче трябва да бъде съобразено с факта, че това не е нещо, което може да се самоиздържа. „Всички виждаме, че медии, които се занимават с култура или със задълбочени анализи, са винаги на ръба на оцеляването. Да не кажа под него“, допълни литературният активист.

Според него у нас се наблюдава липса на механизми за това добрата литература да бъде показвана и да достига до хората. „Българската национална телевизия има едно единствено предаване за книги. Това е „Библиотеката“, която не може да запълни цялата липса. Разбира се, има и „Култура БГ“, където също се говори за книги, както и за всички останали изкуства, но то се сблъсква с най-гледаните предавания в частните телевизии. Нямаме достатъчно силни медии, които да бъдат проводници на добрата литература. В същото време, през социалните медии, които са най-силни в момента, така наречените инфлуенсъри стигат до аудитория от стотици хиляди, да не кажа милиони хора, до които не достига дори една национална телевизия. И разбира се, те започват да кешират, така да се каже, тази своя известност и много често това става през книги“, отбеляза Светлозар Желев.

По думите му, когато в тези книги се говори за важни неща като здраве, образование и други, когато в тях се дават формули за успех, лъже се за исторически факти, играе се на тънката струна на вярванията и на традициите, те могат да бъдат вредни за младото поколение.

„Разбира се, когато говорим пък за здраве, това е престъпно. Всички знаем и сме чували и чели за уринотерапия, пиене на сярна киселина и токови удари и други такива наистина безумни практики, които, за съжаление, през такъв тип посланици и медиатори, заради собствената им известност, стигат до страшно много хора“, посочи Желев. Според него това е проблем, който отново е свързан с темата за функционалната грамотност, залегнала в основата и на националния пакт за четенето.
(БТА)
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase