През цялата човешка история хората са полагали изключителни усилия, за да се предпазят от различни инфекции.

През Средновековието те са се обливали с "оцет от четиримата крадци" преди да излязат от дома си - смес от билки, приготвени в ябълков оцет. Обществото е вярвало, че това ще ги предпази от чумата. Според легендата, група от четирима мъже, които плячкосвали гробове, започнали да приготвят течността, за да са в безопасност. В крайна сметка те са арестувани, но властите решават да ги пуснат в замяна на тайната им рецепта.

В Сардиния през 16-ти век нещата са малко по-сложни. Лекарят Куинто Тиберио Анджелерио измисля гениален метод за социално дистанциране, при който "всеки човек, излизащ от вкъщи, трябва да носи бастун с дължина шест педи, и докато е с бастуна, други хора не трябва да се приближават към него". В своя наръчник със санитарни мерки, които трябва да се предприемат по време на огнище от зараза в град Алгеро, той препоръча само един човек от домакинство да пазарува и призова читателите си да внимават при ръкостискане. Методи, които използваме и до днес.

През 1793 г. правителството на САЩ просто евакуира цели части от Филаделфия, която тогава е столица, за да защити жителите си от огнище на жълта треска. Около 20 000 души са напуснали града в рамките на един месец - около половината от населението му по това време.

Други предпазни мерки, приети от нашите предци, включват таблетки за смучене с жаби, разработени от известния физик сър Исак Нютон по време на Черната смърт. Някога са се вадели и всичките зъби на жените, за да се предотврати бъдеща инфекция от сепсис. Векове преди човечеството да е имало каквито и да било познания за микроорганизмите, антителата или ваксинацията, хората са имали доста добра идея, че заразяването е нещо, което трябва да се избягва на всяка цена.

Но през 2020 г., след години еволюция и развитие на човешката раса, в това всеобщо мислене започнаха да се появяват пукнатини.

В началото на пандемията от COVID-19 стана ясно, че някои хора обмислят умишлено да се заразят с вируса за да ускорят връщането си към нормалния живот. Термините "имунитетен паспорт" и "стаден имунитет" станаха част от основния лексикон, а ниският брой на антителата в популацията се определя като по-скоро "удар", отколкото като успех.

Едновременно с това група от учени подписаха противоречива декларация наречена "Голямата декларация от Барингтън". Тя критикува налагането на локдаун и вместо това призовава за това, което те наричат ​​"фокусирана защита". Декларацията е създадена от двама епидемиолози и здравен икономист, които твърдят, че най-състрадателният подход към пандемията би бил "да се позволи на тези, които са с минимален риск от смърт да живеят нормално живота си, за да изградят имунитет срещу вируса чрез естествена инфекция, като същевременно обществото по-добре защитава тези, които са изложени на най-висок риск". Хиляди подписиха декларацията, но много от техните твърдения бяха поставени под съмнение от други експерти в научната общност.

И все пак в някои държави свободното разпространяване на заразата се превърна в националната стратегия.

В Швеция Folkhälsomyndigheten (FHM) или публичната здравна агенция е възприела това, което може би е един от най-спокойните подходи към пандемията в Европа. В момента страната влиза в първия си частичен локдаун, но през по-голямата част от последната година тя остана рядък бастион на нормалността. Държавният епидемиолог Андерс Тегнел активно обезкуражава обществеността да носи маски, а докато останалата част от Европа трепереше по домовете си, скандинавската нация се забавляваше свободно в баровете, фитнес залите, магазините и ресторантите. През юли FHM заяви, че степента на имунитет в столицата Стокхолм може да достигне до 40% и вирусът да бъде изтласкан. Но това така и не се случи. Едва 7% бяха срещнали вируса.

Пандемията скоро може скоро да е зад нас. Светлина в тунела носят поне две ваксини с много добри резултати, а германският имунолог зад една от тях, тази на Pfizer-BioNTech, наскоро прогнозира, че пандемията ще приключи до следващата зима.

Но засега пандемията продължава. Случаите на COVID-19 нарастват бързо в САЩ, Франция, Белгия, Германия, Италия, Русия, Великобритания, Индия, Мексико, Швеция и Гърция. Русия превърна една от ледените си пързалки в болница, индонезийската столица Джакарта остана без празни места за гробове, а Испания обяви извънредно положение. Ситуацията в Америка е описана като един пълен ужас.

И тъй като процентът на хората, които са против мерките остава значителен, ето кратко изложение на причините, поради които експертите са толкова влюбени в първата опция - предпазване от инфекцията - и защо наистина не искате да уловите никакъв заразен патоген умишлено.

Ваксините могат да бъдат по-защитни

През февруари 2009 г. чисто нов грипен вирус се появи от свинеферма в Източно Мексико.

В началото заразените прасета започнаха да кашлят или да "лаят", произвеждайки остър, отекващ шум. През следващите те развиват други симптоми - лепкави носове и зачервени очи, дишащи с широко отворени уста и като без сила да станат. Някои имат температура и имат пристъпи на кихане, докато други нямат никакви симптоми.

Един ден този вирус прескача от болна свиня върху човек или по-точно -  вероятно шестгодишно дете. Оттам заразата бързо обхвана земното кълбо. До май поне 18 държави бяха засегнати. През юли той е открит в 168 държави и има случаи на всеки континент. Това беше пандемия.

Но докато вниманието на света беше съсредоточено върху проследяването на разпространението на този мистериозен вирус, се случваше нещо необикновено - хората, заразени с него, придобиваха някакъв вид универсална защита срещу други видове грип.

Нашата имунна система е склонна да се усъвършенства в "главата" на вирусната частица, образувайки антитела, които могат да я идентифицират. Но това е грешка. Известно е, че грипът е хлъзгав звяр и главата бързо се развива - което означава, че антителата обикновено осигуряват защита само срещу специфичния щам, на който тялото е било изложено. Всички останали грипни вируси остават неразпознаваеми. Ето защо можем да хванем грип отново и отново и защо е необходимо по-уязвимите хора да си правят ваксина срещу грип ежегодно.

Този път обаче беше различно. Случва се така, че след като е изложена на атака от свинския грип, имунната ни система е в състояние да отстрани обичайния си гаф - и да фокусира вниманието си върху много по-стабилното "стъбло" на вируса, което се споделя между различните щамове.

"Когато анализирахме антителата у някои от заразените хора, установихме, че много от генерираните антитела са много широко кръстосано реактивни", казва Ахмед Рафи, директор на Центъра за ваксини "Емори", Джорджия, пред BBC. Това означава, че те не са ефективни само срещу щама H1N1, за който са създадени, но и за много други грипни вируси.

Резултатът беше радикален. Смята се, че способността да се разпознава дръжката на патогена е била толкова полезна, някои учени смятат, че това обяснява друго събитие, съвпаднало с пандемията. Всеки друг вид грип А, който е съществувал до този момент при хората - единственият тип, който причинява пандемии, както и повечето случаи на сезонен грип - внезапно изчезва. Изглежда, че обучавайки тялото да разпознава много други грипни вируси, H1N1 е избил най-близките си роднини.

Но ако това ви кара да мислите, че заразяването със свински грип звучи като добра идея, може би трябва да помислите пак. Подобно на щама зад пандемията от 1918 г., вирусът има необичайния навик да убива млади хора. Той също е свързан с развитието на автоимунни заболявания, включително диабет тип 1 и нарколепсия.

Вместо това прозренията от пандемията от свински грип се насочват към разработване на това, което може да се превърне в първите универсални ваксини срещу грип. През 2018 г., близо десетилетие след пандемията от свински грип, такава ваксина най-накрая стигна до фаза III клинични изследвания.

Това е първото голямо предимство на съвременните ваксини. "Не всички естествени инфекции причиняват дълготраен имунитет", казва Бийт Кампман, която е професор по инфекции и имунитет в Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина и директор на неговия имунизационен център. "Ваксината ще бъде голямо предимство при COVID-19, защото коронавирусите обикновено не създават дълъг имунитет."

За да постигнат това, учените могат да се възползват от повече от век знания и опит в производството на ваксини. Някои съдържат специфични протеини, старателно подбрани поради способността им да генерират траен имунитет - като тези, открити при свинския грип. Те често включват добавени съставки - от масло от черен дроб на акула до алуминий - които допринасят за тяхната ефективност. Ваксините могат да се приемат по различни начини -  да се инжектират в мускулите или под кожата, да се въвеждат чрез микроигли, да се поглъщат във формата на хапче или да се вдишват.

"Технологията, която използвате за ваксинация, може да промени профила на имунния отговор“, казва Кампман. Тя дава пример с BCG. Ваксината срещу туберкулоза се инжектира в кожата, а не в мускула - и това й помага да взаимодейства по-тясно с Т-клетките на човек, чиято основна работа е да атакуват заразените клетки, вместо да произвежда антитела.

Вече има редица ваксини, които могат да бъдат по-защитни от естествените инфекции, включително ваксините срещу зостер, Hib, HPV и тетанус. А ваксината срещу COVID-19 също може да се окаже по-защитна от самата инфекция.

Все още не е ясно как имунитетът, генериран от инфекция с COVID-19, се сравнява с този, произведен от ваксините, които все още са в клинични изпитвания. Pfizer / BioNTech и Moderna публикуваха предварителни данни, показващи съответно ефективност над 90% и 94,5% . Ранните резултати от опити с животни обаче предполагат, че някои кандидати за ваксина водят до по-високи нива на антитела, отколкото се откриват в кръвта на пациенти, преборили заразата.

Друго решаващо предимство на ваксините е, че те дават възможност за генериране на имунитет при голям брой хора наведнъж.

Така популярният "стаден имунитет" обикновено се постига чрез ваксини

В началото на пандемията от COVID-19 Италия беше една от най-тежко засегнатите държави на планетата. Бергамо - северна провинция, обхващаща 1,1 милиона души с големина от 2 755 кв. км - беше епицентърът на огнището. Сирените на линейките викаха цял ден и цяла нощ, лекарите бяха изправени пред сърцераздирателни морални дилеми за това кой да получи интензивно лечение, а много възрастни пациенти са починали съвсем сами.

Към септември учените изчислиха, че 38,5% от хората в Бергамо имат антитела срещу COVID-19, което предполага, че около 420 000 души в провинцията са били заразени. Има само шепа други места, където се смята, че толкова голям дял от хората са се заразили с вируса, включително бразилският град Манаус, където приблизително 66% от хората имат антитела.

Както в Бергамо, така и в Манаус, броят на случаите на COVID-19 е намалял драстично, вероятно в резултат на стадния имунитет, който ограничава разпространението на вируса. Но има няколко причини това обикновено да се постига с ваксините - и защо е необичайно да се обсъжда концепцията в контекста на естествените инфекции.

Стадният имунитет е вид устойчивост на болести, която се проявява в рамките на една популация в резултат на натрупването на имунитет при индивидите. Това не кара вирусите да изчезват напълно, но ограничава разпространението им.

Противно на общоприетото схващане, няма надежден праг, при който да може да бъде достигнат стаден имунитет. Всичко зависи от възпроизвеждащото (R) число, което представлява броя на хората, които обикновеният човек заразява. Когато броят на R е висок, броят на хората, които трябва да бъдат имунизирани преди стартовия имунитет да започне, също е висок. Такъв е случаят с морбили, където всеки човек заразява около 15 други и около 90-95% от населението трябва да бъде защитено, за да се говори за "стаден имунитет".

В действителност това означава, че е малко вероятно да има единичен, надежден праг, при който да бъде достигнат стадният имунитет за COVID-19. Числото R е различно по света и зависи от нашето поведение и нивото на имунитет сред населението. Също така обикновено вирусът не се разпределя равномерно сред населението. В резултат прогнозите за броя на хората, които трябва да бъдат имунизирани срещу вируса, за да се прекрати пандемията, варират от 85% в Бахрейн до 5,66% в Кувейт, според статия, публикувана от списание Nature.

Това е една от причините да не се препоръчва изграждането на естествен стаден имунитет. А на второ място е факта, че е възможно е хората, които са били заразени с COVID-19 веднъж, все пак да могат да се заразят и да го разпространят отново, дори ако не развият симптоми втори път. Такъв е случаят с някои сезонни вируси на настинка. По този начин стадният имунитет може никога да не се материализира.

На трето място, стадният имунитет може да има висока цена. Само в Бергамо е имало 3100 смъртни случая, докато в Манаус около един на всеки 500-800 души е бил убит от болестта. Заразяването, с който и да е патоген, е хазарт - особено с такъв, който е нов за човечеството. Понякога цената на инфекцията не е ясна с месеци или години след пандемията.

Понастоящем се смята, че широк спектър от дългосрочни здравословни проблеми биват причинени от COVID-19 при заразените. Това е така наречения "дълъг COVID". Никой не знае колко точно трае той. Синдромът на умора, задух, мозъчна мъгла и болки в ставите, наред с други болежки, се появяват при 1 на всеки 20 души, които са преборили COVID-19. Вече има признаци, че последиците от пандемията може да са с нас и през следващите години.

Предварителните данни от едно проучване показват, че почти 70% от хората с "дълъг COVID" имат увреждания в един или повече органи четири месеца след като за първи път са развили симптоми на инфекция. Това включва увреждане на сърцето, белите дробове, черния дроб, бъбреците, далака и панкреаса.

Междувременно мащабен анализ установи, че оцелелите от другите коронавируси - MERS и SARS, често се затрудняват да извършват физически дейности. Налице е и "значително разпространение" на продължителни психологически разстройства. Авторите предполагат, че това може да има последици и при дългосрочните перспективи на заразените с COVID-19.

Ако това е вярно, може би е за предпочитане да се сведе до минимум броят на инфекциите. Разглеждайки дългата история на отчаяните, дори гадни стратегии за избягване на инфекции, може да се каже че това е най-малкото, което можем да направим - да останем вкъщи, да спазваме дистанция и да мием ръцете си. Това е лесно, значително по-лесно от таблетките с вкус на повръщано от жаба или перспективата за изваждане на зъбите. 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase