Един от най-обичаните фронтмени, уникален глас, човек, срещал смъртта очи в очи. Лице на Депеш Мод. Това е Дейв Геън. В интервю пред американското списание Блендър Дейв говори за най-тежките дни детството си, зависимостта към хероина и кокаина, 25-годишната си кариера и над 50 милиона продадени албума с колегите си от Депеш Мод.

В интервюто читателите на известното списание задават своите въпроси към Дейв и успяват да разберат не толкова известни факти, за това как е работил като озеленител, вестникарче или строител.

Дейв не се свени дори да разкаже за пиърсинга си на едно необичайно място, както и за преживяванията си „отвъд смъртта“ вследствие на не една свръхдоза.

На интервютo, което се провежда на терасата на Фор Сизънс в Бевърли Хилс, Дейв пристига с елегантен черен костюм, лек тен и небрежна усмивка. Той е готов е да разкрие много скрити в себе си неща... неща, за които не е говорил никога.

Опиши най-лошия ден в твоето детство.

Мисля, че те са два, всъщност. Първият беше, когато бях на 11. Прибрах се от училище и заварих непознат мъж с майка ми. До този момент вярвах, че вторият ми баща, който беше починал, когато бях на 9, е биологичният ми баща.

Оказа се, че баща ми ни е напуснал много отдавна, когато съм се родил. Господ да пази майка ми, че е направила най-доброто, на което е била способна, но аз вярвам, че ако има нещо, което би наранило детето ви, не бива да му го казвате. След това аз станах друг.

Започнах да се забърквам в неприятности, с кражби на коли и други неща, което логично доведе до втория най-лош ден от живота ми. Когато бях на 15, ме отведоха в дом за малолетни престъпници за 6 седмици. Това е детски затвор, където маршируваш, карат те да си оправяш леглото, всички носите еднакви дрехи, крещят ви и ядете бой. Това, че се присъединих към Депеш Мод, спаси живота ми.

По времето на пика на грънджа ти носеше доста тениски. Още ли им се радваш?

Не мисля, че „радвал“ е точната думата, но определено имах доста от тях. Даже има снимка, където съм арестуван и нося една от тях. Носех тениски, защото с тях бях незабележим, можех да се слея с тълпата.

Все още ли носиш обица на скротума?

Не беше обица на скротума, ами гейш (това е пиърсинг в областта между ануса и скротума, счита се за силно ерогенна зона – бел.ред.) Това може би е най-ерогенната зона, на която можеш да се продупчиш, но не искам да си спомням. Не знам дали пиърсинг на такова място въобще може да се нарече еротичен. Аз го правех заради болката, предполагам. Махнах го, когато едно от моите хлапета го забеляза и ме попита: „Татко, защо имаш обица в задника?“

Когато през 1996 малко ти оставаше да умреш, успя ли да видиш живота си като на лента?

Видях Дженифър, моята съпруга, която ме викаше. Имах усещането, че тя е светлина.
Доброто нещо в живота ми. Също така чувах глас, който ми казваше: „Това е грешно. Не трябва да решаваш!“. Виждах се долу, заобиколен от лекари, а аз над тях крещях „Тук съм, тук съм“.

След това си казах: „Господи, направих огромна грешка. Това не е, което исках.“ След това изведнъж усетих как рязко се завръщам към живота. По-късно разбрах, че Дженифър е почувствала, че нещо ужасно се е случило с мен, а при нея е било 4 часа през нощта.

Колко време след този случай отказа наркотиците?

Мисля, че ми отне около 2 години, за да потърся лекарска помощ. В края на краищата ме принудиха да стоя трезвен. Или това, или трябваше да ида в затвора. Затова спрях с всичко и от време на време ми правеха тестове на урината, което бе унизително, но в края на краищата за първи път се почувствах токова добре през целия си живот.

Искам да си купя кожени панталони, като твоите. Откъде мога да си намеря?

Първо намери някой да ти ги ушие, защото в магазина никога няма да намериш такива, които да ти пасват идеално. Второ, задължително условие е да се убедиш, че са черни на цвят.

Вярно ли е, че докато си бил наркоман, си имал странна заешка кукла?

О, да. Последните ми няколко години в Калифорния живеех в малък апартамент в Санта Моника и колкото и да ми е тъжно да си го призная, имах огромна кукла на Бъгс Бъни.

Когато не бях на себе си, тази кукла направо оживяваше пред мен. Освен това си имах на играчки и Тенекиения човек, както и Лъвът (герои от „Вълшебникът от Оз“ - бел.ред.). Тенекиеният човек ми говореше. Всъщност това беше резултат на едно нездраво психично състояние, което сега, разбира се, осъзнавам. Но тогава си мислех: „Нямат ли си всички такива кукли?“

Коя песен пя на прослушването ти за Депеш Мод?

“Heroes” на Дейвид Бауи. Това беше случайност обаче. Една вечер се мотках на репетиция с една друга банда и някой започна да свири тази песен и аз просто започнах да я пея. Мартин, Анди и Винс били в съседната стая и ме чули. Няколко седмици по-късно Винс ме попита дали не искам да порепетирам с тях.

Колко разделени бяхте с останалите, когато си викнахте духовен съветник на турнето с групата?

Джонатан Кеслър всъщност беше счетоводител при нас, но ние казвахме, че е духовен съветник, за майтап. Впоследствие той стана нещо като посредник при нас, когато всеки беше на различно място. Иначе си имахме психиатър по време на едно от турнетата, но така и не седнахме заедно с него. Аз никога не отидох при този човек и съм сигурен, че и другите от групата не са отишли. Някои от екипа мисля, че го посетиха, но след известен период от време докторът напусна, казвайки: „Никой от вас не е наред!“

От всичките ви албуми, кой е най-нелюбимият ти?

По времето на Ultra ми беше най-неприятно да правим записи. Но най-нелюбимият ми по отношение на звук е вторият ни албум Broken Frame. Това стана, защото Мартин трябваше да напише всички песни сам (тогава Винс напуска групата - бел.ред.). В няколко албума се опитвахме да намерим нашия звук.

Какво помниш от сватбата ти в Лас Вегас?

Не много.

Годината е 1994 и сте на турнето на „Songs of Faith And Devotion“. Опиши ми какво се случва 10 минути преди концерта зад сцената.

По онова време седях заключен в гримьорната ми. Тогава всеки от нас си имаше отделна гримьорна. Всичко ни беше разделено. Интересното е, че по онова време, в каквото и да бях забъркан, преди всяко шоу правех по 1 час йога. Когато си на наркотици, си мислиш, че летиш високо и йогата беше неизменна част от това.

Бях много дисциплиниран и това учудваше всички, защото веднага след лайфа, със слизането от сцената, започвах с наркотиците и пиенето и това продължаваше през цялата нощ.

Как изглеждаш толкова добре след всички тези години?

Ами не съм докосвал наркотици и алкохол вече толкова много време. (9 години-бел.ред.) Пак ставам от леглото в лошо и мрачно настроение. За да се отърва от това, тичам 3-4 пъти в седмицата по 30 минути. Не е много, но аз тичам бързо.

Ти ли си „най-неоромантичният готик“ рибар?

Да, често ходя с брат ми Пит на риба. Хубаво е, защото седим един до друг заедно. И то след всичко това, което стана през последните години. Още си пазя риболовните принадлежности. Най-голямата риба, която съм хващал, е 4-5 килограмов шаран. Е, може и леко да преувеличавам.

Говорил ли си с децата си за наркотиците?

О, да, говорим за това. Ако има нещо добро, което е произлязло от това е, че сега поне можем спокойно да говорим за това. Наркотиците не са нещо, което децата са способни да скрият от нас. Ние много добре знаем за какво става дума. Невъзможно е да се запитам „Чудя се дали синът ми пуши трева!“. Но ако случайно на тях им се случи това аз се чувствам готов да им помогна и да им дам съвет.

Имаш ли някакви прякори?

Един лекар, с когото не бих казал, че се познаваме много добре, но той ме е спасявал на няколко пъти след свръхдози, казваше : „Този човек е като котка. С девет живота“. И оттогава някои ме наричат „котката“.

Коя е най-неприятната професия, с която си се занимавал?

Работил съм толкова много неща - по строежи, фабрики, бил съм вестникарче, бил съм мияч в хотели, но никога не се задържах дълго на едно място. Повечето пъти отивах да обядвам и повече не се връщах обратно. Работата, която най-много ми допадаше, беше на озеленител. Возехме се в каросерията на един камион, шефът ни оставяше на едно празно поле, което ние прекопавахме, и се връщахме след една седмица да нахвърляме семена и да посадим няколко дървета.

След няколко месеца навсякъде имаше трева, върху която танцувахме и след това окосявахме.

Кой според теб е направил най-добрия кавър на Personal Jesus?

Джони Кеш. Той я оряза до най-първоначална форма. Мартин пък беше почерпил идеята за тази песен от биографията на Присила Пресли. Там тя казва, че Елвис е бил нейният „личен Исус“.

Като изключим смъртта, до която почти стигна заради наркотици, кое е най-глупавото нещо, което си правил?

Това е на първо място, определено. Умереността никога не ми е била в природата.

Въпреки всичко, колко пари според теб си „вложил“ в ръката си?

Сметнах, че за няколко години харчех по 2-3 хиляди долара на седмица. Сигурен съм, че сумата е много по-голяма, ако сметнем и всички щети, които си причиних. Това е лудост.

Сега какви са ти пороците?

Натурален шоколад. Предпочитам да е от Белгия. Не се сещам да има ден без да ям по малко. Това ми е като награда.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase