143 деца мигранти учат сега в български училища, съобщи министърът на образованието и науката Николай Денков на международна конференция по темата. От записаните в началото на учебната година 119 ученици в училищата, 113 са завършили успешно първия срок. 24 деца са записани в детски градини.

"Децата, търсещи или получили международна закрила, имат нужда от образование и професия, но също така и от човечност и съпричастност. А за нас като общество интеграцията им е най-сигурна защита срещу тяхната радикализация", посочи Денков.

По думите му учениците мигранти полагат усилия, чувстват се добре сред съучениците си в България. Всяка допълнителна подкрепа им е полезна, каза министър Денков. Той посочи училищата 59-ото "Васил Левски" и "Филип Станиславов" в София, както и в харманлийското село Иваново, като успешен пример за интеграция на децата, предаде БТА.

Според проф. Денков грозни протести като този в Широка лъка срещу приемането на двама младежи от Афганистан поставят важна задача не само пред образователната система, а пред цялото ни общество - децата да бъдат възпитавани в солидарност и споделяне на ценности, в уважение към различния и страдащия.

Към февруари 2017 г. непридружените деца мигранти, които не са обхванати от нашата образователна система, са 972 от 1380, които официално са потърсили закрила в България. Това е голяма и тревожна цифра, заяви вицепрезидентът Илияна Йотова.

Статистиката сама говори, но зад цифрите стоят и много тревожни въпроси - къде се настаняват тези деца, удачно ли е попечителството да бъде прехвърлено на местните власти, посочи вицепрезидентът. Тя отбеляза, че често местните администрации нямат подготвени хора и специалисти, които да се занимават с травмираните деца.

Други въпроси за тези деца са свързани с медицинската помощ, с ваксини, с лечение на хронични заболявания, но и с ужасния въпрос, който за съжаление в България още не е разрешен - за трафика на тези деца и за изчезването им от регистрационните центрове, каза Илияна Йотова. Тя постави и въпросите как се идентифицират нуждите на децата мигранти, как се възпитават, но и как се образоват.

Според вицепрезидента работата на институциите у нас не може да свърши нито с идентификацията на децата мигранти, нито с вписването им в регистри. Илияна Йотова очерта и рисковете, пред които сме изправени, ако не се вземат бързи мерки. Първият от тях е свързан с това, че "децата изчезват от приемателните центрове след регистрацията", заяви Йотова. Тя каза, че е потърсила информация в нашите официални служби, които се занимават с този въпрос, но отбеляза, че е имало разминаване в цифрите и затова днес няма да ги цитира. В Германия например само за една година броят на тези деца, изчезнали от центровете, е над 9000, заяви вицепрезидентът.

Илияна Йотова посочи и друг тревожен въпрос и той е, че "децата мигранти стават лесна жертва на трафиканти и когато нямат средства, заплащат с кражби, проституция, донорство на органи". Тези констатации се срещат в докладите на всички европейски и международни служби, каза Йотова. По думите й децата мигранти лесно се радикализират, ако попаднат в неподходяща среда и при липса на образование и на адекватни грижи за тях. Този процес за България все още е чужд, за разлика от европейските ни партньори, но никой не е застрахован, защото живеем в изключително опасни времена, посочи вицепрезидентът.

В предстоящата промяна на Дъблинското споразумение "на всяка цена" трябва да се защитават семействата на мигрантите и на бежанците, и да се събират тези семейства - децата при роднините, заяви Йотова. Тя препоръча у нас да се създаде общ регистър, с който да работят всички институции, имащи отношение по темата.

Денков съобщи, че МОН е изготвило две много важни наредби, които гарантират безплатно образование и обучение в държавните и в общинските детски градини и училища. Те позволяват децата, които не разполагат с документ за завършен образователен етап, да валидират компетентности за завършен период от училищното обучение.

Съществуващите все още проблеми при преценката в кой клас да бъдат записани децата ще бъдат отстранени с нова Наредба за условията и реда за приемане и обучение на лицата, търсещи или получили международна закрила, която е в процес на разработване.

Както на всички деца в нашата страна, чийто майчин език не е българският, така и на децата мигранти се осигурява допълнително обучение по български език, за да могат успешно да продължат образованието си и да се адаптират, посочи министърът. Това е регламентирано в държавния образователен стандарт за усвояването на българския книжовен език и в стандарта за финансирането на институциите, който скоро ще е готов.

По една от операциите на ОП "Наука и образование за интелигентен растеж" - за образователна интеграция, също са предвидени допълнителни обучения по български език и занимания за учениците от етническите малцинства и търсещите закрила. Децата са включени и в проекта "Твоят час" за извънкласни дейности, където получават допълнителна подкрепа. През април 2017 г. ще има обучение на учители за преподаване на българския език като чужд.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase