Не може да бъде споделена икономическата логика на изложените от президента мотиви за налагане на вето на актуализацията на бюджета, пише в позиция на  финансовия министър Петър Чобанов, разпратена до медиите от пресцентъра на Министерството на финансите.

„В мотивите не са изложени и аргументи от правен характер, които да налагат упражненото от президента вето. Мотивите имат чисто политически характер и са пример за явно политическо позициониране, което се разминава с функцията обединител на нацията“, категоричен е министърът.

„Представяйки мотивите си, г-н Плевнелиев не отговори няколко пъти на въпроса защо през 2010 г. е вносител на актуализация, направена в средата на годината, която предвижда намаление на приходите с 1,9 млрд. лв., увеличение на разходите с 900 млн. лв., увеличение на дефицита с 2,8 млрд. лева. Тези стойности са в пъти по-високи от актуализацията на Бюджет 2013“, смята финансист номер 1.

По думите му мотивите на Плевнелиев за оспорване на актуализацията на бюджета в частта на приходите не са състоятелни. „Изпълнението при данъчните приходи очертава сериозно изоставяне спрямо предвидените в Бюджет 2013 параметри. При заложен ръст на данъчните приходи по консолидираната фискална програма спрямо 2012 г. от 1,8 млрд. лв. (8,4%) изпълнението към края на месец май отчита номинален ръст спрямо същия период на 2012 г. в размер на 486,8 млн. лв. (5,6%).

Към месец юни тази ясно очертала се тенденция се задълбочава и кумулативният прираст на данъците и осигуровките се забавя до 379,6 млн. лв. (3,6%)“, пояснява Петър Чобанов.

Наблюдаваната тенденция при данъчните приходи показва еднозначно, че заложените параметри за годината не могат да бъдат постигнати, заключава финансовият министър.

„В случай, че не бъде актуализиран държавният бюджет, правителството ще бъде изправено пред обективно неизпълнима цел за приходите, т.е. за останалите шест месеца трябва да се съберат с 1,4 млрд. лв. повече спрямо второто полугодие на 2012 година. Това означава, че през второто полугодие на 2013 г. приходните администрации следва да постигнат ръст спрямо същия период на 2012 г. в размер на 13,7% и то при ревизирана прогноза за растежа на БВП от 1,9% на 1%“, подчертава още той.

Не може да бъде споделена и тезата за липса на прозрачност по отношение на предвиденото увеличение на разходите, коментира Петър Чобанов. „В мотивите към законопроекта ясно са посочени приоритетните направления – подкрепа на гражданите, разплащане на задължения към бизнеса и облекчаване на тежестта върху потребителите във връзка с промените в Закона за енергетиката. Предвидено е допълнителните разходи, заложени в резерва за непредвидени и неотложни разходи да бъдат одобрявани с акт на Министерския съвет, за да сe гарантира прозрачност и информираност за използване на тези средства“, посочва се в позицията му.

„Няма никакъв спор, че неплащане на поети ангажименти има проциклично влияние и пречи на икономическото възстановяване. Това понижава доверието в държавата и поражда негативни последствия. Поражда се и въпросът, ако всички разходи са отнесени по съответните бюджети на министерствата, какво се случва като възникнат непредвидени и неотложни? Продължаваме ли със стратегията да не плащаме и да се преструваме, че проблемите не съществуват?“, пита той.

Позицията на Росен Плевнелиев за дълга Петър Чобанов определя като некоректна и тенденциозна. Нелогично според финансовия министър е и обвързването на вземането на заем с финансирането единствено на текущи разходи.

„Категорично не се взема заем с подобна цел. Обвързването на допълнителния лимит за дълга с конкретни разходи, като например социалния пакет от 40 млн. лв., не е коректно. Този лимит за новоемитиран дълг през 2013 г. се актуализира поради извънредната емисия през февруари, която го изчерпва. Той служи за попълване на фискалния резерв за постигане на минимално изискуемото му ниво по закон, както и за осигуряване на резерв за посрещане на предстоящите плащания в началото на 2014 г.“, посочва финансовият министър.

„Негативната риторика, невярната и тенденциозно подвеждаща интерпретация на цялостната проблематика, свързана с публичните финанси, в т.ч. особено по отношение на суверенния дълг, крие в себе си сериозни рискове от затруднения при пласирането на дълг, нарастването на цената на финансиране и оттам повишаване на разходите за неговото обслужване от бюджета. Материализацията на подобни опасения изискват осъзнаване и носене на отговорност от страна на тези, които са ги породили“, казва министърът.

„Ветото е най-сериозният инструмент за реакция, но в случая се използва за възпрепятстване и забавяне на изпълнението на програмата на правителството, насочена към предсказуемост, изрядност в отношенията и солидарност към уязвимите социални групи“, заключава той.

Още икономически новини четете в Investor.bg
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase