Радостта беше голяма, че най-накрая ще можем да се справим изцяло с този ад, защото въпреки частичния успех с първата помпа пожарът изглеждаше все по-опасен, а и не знаехме какво се случва на източния хълм, откъм хижата. Искам да вметна и още нещо. Някъде по обяд свърши храната и водата за пиене.

Добре че реката беше близко и можеше да пълним бутилките от там. Чудя се само как не се намери някой, който да организира един моторист, който цял ден да прави курсове и да качва по пътеката храна и чиста вода. Това за мен пак е част от липсата на организация.

И така, след бързо слизане по камъните, се озовахме наистина в по-тежка местност, в която не достигаха хората. Шефът там се оказа голям пич, който определено знаеше какво прави. Веднага ни разпредели по целия фронт, който в момента на нашето идване доста бързо се разпространяваше точно поради липсата на хора.

Снимка: БТА

В тази част на пожара бяха и съсредоточени голямата част от горските служители, като по-надолу от нас в далечината се чуваха ревовете на моторните резачки, с които се правеше просека за следващата помпа, която се чакаше да дойде. В един момент на шефа му свърши батерията на радиостанцията и за наше голямо учудване нямаше резервни.

Е, кажете ми, нормално ли е в такава ситуация да липсва логистиката, както се случи при падането на батериите. За да може да координира действията на подопечните си и на нас, той търчеше като изоглавен нагоре-надолу през пожара в гората. След малко разпореди на мен и на още едно момче да отидем на пътеката, където да чакаме другата помпа, а след малко дойде и самият той.

Чакахме около половин час, когато накрая носачите, пак доброволци, заедно с помпата се появиха по пътеката. Голямо ни бе учудването, като видяхме колко е малка тази помпа в сравнение с първата. Всеобщото мнение беше, че няма да има дебит да качи денивелацията, която имаше от реката до пожара.

След разговори с пожарникари се оказа, че имало други четири помпи от големите, но решили да качат тази, защото била лека. Пълна идиотщина. Била лека, но върши ли работа както другите? Не знам защо са решили, че сме отишли там, за да ни жалят – още 10 от големите помпи да бяха казали, всичките щяхме да ги качим, само и само този ад да бъде загасен. Както и да е, пуснахме тази помпа да работи, след което аз тръгнах да се прибирам, защото часът минаваше пет следобяд, а спускането беше дълго, особено след като краката са ти в рани.

Долу ни посрещнаха с вода и ни закараха до кметството с един камион. Там имах възможността да си поговоря с министрите Цветанов и Найденов, които се опитваха да лъжат медиите, че всичко е идеално организирано.

Обясних на Цветанов всичко, което съм ви написал и тук, а с Найденов обсъдихме как седят нещата с фронта, на който бях аз и му казах, че изпуснат ли го, утре вече ще е късно да се правят на велики и ще се наложи да приемат помощта, която междувременно разбрах, че са отказали. Съжалявам да го кажа, но като видяха колко настъпателно задавам въпросите си, някой от там присъстващите, който не познавам, но беше с много чисто бяла ризка, даже се опита да ме накара да млъкна с въпроса “А ти, момче, колко пожара си гасил?”

Смешно е да задаваш този въпрос на човек, който цял ден се е скъсал от работа, докато ти си седиш долу, облечен в бяло, а и се правиш на велик, че всичко си овладял. Защото точно това ставаше тези четири дни – всеки ден се обясняваше колко овладяно е всичко, а всички софиянци от прозорците си виждаха как пожарът се разраства. Това беше моят ден като доброволец. Искам да подчертая, че всеки има собствена гледна точка, а и ако тръгна да описвам всичко, което стана там подробно, ще ми трябва ужасно много време. А и в крайна сметка не е нужно. Мисля, че всеки може да си направи сам изводите за какво става дума.

Съвсем накрая имам едни въпроси, които ме глождят и искам да задам:

Защо трябваше да отказваме помощта, която ни предложиха редица страни?

Как може пожарникарите да нямат резервни батерии за радиостанциите? Горе връзката между хората в такава ситуация може да струва човешки живот!

Въпроси има още много и на всички тях трябва да отговорят хората от този така наречен щаб, защото те са тези, които твърдят, че могат и знаят как да организират подобна акция. Аз лично не вярвам в уменията им, защото изпитах на собствен гръб за каква некадърност става дума.

Надявам се сега, докато пиша това, наистина да са се справили и пожарът вече да е загасен.

П.С. Пак бих се качил в горе, в моята гора, в моята планина, защото я обичам и когато виждам, че тези, които трябва, не могат да се справят, идва моментът, в който се намесваме аз и вие - обикновените хора.

Автор: Иво Иванов

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase