Съдията, съдията - съдията...един от нас!
Снимка: Reuters, архив
|
След който и да е футболен мач, който и да е фен на загубилия отбор ще ви каже, че съдията ги е ощетил. Фигурата на футболния съдия винаги е отдушник на всяка спортна несгода, винаги добър избор при търсене на виновен за загубата.
Как се става съдия, каква е мотивацията едно момче на 26 години да се захване с това и възможно ли е съдията да остане невидим – за всичко това говорихме с Никола Люцканов, вече бивш съдия в аматьорски лиги по мини футбол.
Никола днес е мениджър по продажбите във фирма, занимаваща се с внос на стоки предимно от хранителната промишленост, но преди няколко години положението около него било доста тежко. Имал фирма, но тя фалирала. Имал натрупани дългове към хора и банки. Започнал в друга фирма, но на ниска заплата. Същевременно играел футбол в пет отбора, като в някои от тях участвали и съдии, и организатори на турнири по мини футбол.
„Те знаеха за финансовото ми състояние, а разговорите за съдийство и футбол стигнаха дотам, че един от организаторите ми предложи да свиря в неговата лига, за да види дали мога да се справя. И така след два-три свирени мача един ден ми предложиха постоянно съдийство“, разказва Никола. След това се случвало и да има по 32 мача на месец.
Въпреки това обаче Никола твърди, че е имало тръпка при започването на работата. Чудил се е дали ще се справи. А и футболът е голямата му любов.
В момента Никола вече не взима мачове за съдийство, въпреки че му звънят редовно, за да го търсят. Твърди, че физическата подготовка е задължителна за занаята. Задължително е и човек да е практикувал футбола, преди да започне със съдийството. Самият той играе футбол между 3 и 5 пъти седмично. По думите му основна грешка на съдиите в лигите по мини футбол е, че не се движат много, защото теренът е малък и лесно се обхваща с поглед. Само с тичане е възможно да се види какво се случва във всяка една ситуация.
Никола разказва, че за да стане човек съдия, задължително се минава курс по теория, който завършва с изпит. Следва изпит по физическа подготовка. При успешното преминаване на изпитите се дава лиценз за срок от 2 години. Твърди, че съдийстването в лигите по мини футбол е доста по-наситено откъм работа, отколкото тези на голям, нормален терен.
„Принципно, след като изкараш лиценза за съдия, първо почваш да свириш на юноши, после по окръжните групи и, ако имаш късмет, връзки, пари, започват да ти се дават наряди за В, Б, А групите. За колко време никой не може да каже и при всеки е различно, като при повечето съдии не се и случва“, обяснява Никола.
Той самият е имал интерес към професионалното съдийство, но след като разбрал как се случват нещата в сферата, се отказал. Засега остава голямата му мечта – да се занимава с футбол, но като състезател.
За времето, в което е съдийствал, не е получавал предложения за подкупи. „В рамките на шегата, преди един важен мач имаше подмятане от сорта на „свири ни една, две дузпи и ще се черпим после“, разказва още той.
Никола твърди, че съдийството няма как да остане незабелязано и невидимо. „Винаги има подвиквания, спорни ситуации и винаги има някой недоволен, особено когато участниците са хора, които често играят футбол“, уточнява той. Самият той не рядко е ставал жертва на обиди. Твърди, че са били толкова много, че дори не си ги спомня всичките. „Понякога подминаваш с усмивка, защото знаеш, че повечето играчи са готови на всичко, за да спечелят, било то с провокация, подвикване, опит за стряскане и много други футболни прийоми. Друг път предупреждаваш и санкционираш с наказателен картон“, обяснява Никола.
Днес Никола си спомня с усмивка за времето, в което е бил съдия. Запазил е много контакти и приятелства от този период, но за момента е категоричен, че скоро няма да свири отново мач.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Условия за ползване | Контакти | Реклама | Портфолио | Кариери | Поверителност | Карта на сайта | Лични данни
Investor.BG AD © 2001-2024 Dnes.bg All rights reserved. Contact Us | Advertising | Portfolio |