Дълбоко умислен, малкият Серьожа оцветява с цветни моливи своята рисунка на танк. Както много от децата на 7-годишна възраст в Украйна, той не може да си спомни времето отпреди войната, пише Асошейтед прес.

"Винаги са стреляли", казва момченцето, драскайки усърдно по рисунката с най-светлия от своите моливи.

Елена Никуленко, директор на Дома за деца в контролирания от бунтовниците град Харцизк, посочва, че децата като Серьожа на практика са били изоставени два пъти. Първо са осиротели или са били изоставени от родителите си, а после - и от новите си семейства, когато украинското правителство спряло да плаща надбавките на приемните семейства в контролираните от сепаратистите райони.

"И на всичко отгоре ги има и войната, обстрелите, страхът", казва Никуленко. "Ще им остане като белег за цял живот, това е сигурно".

Конфликтът, който избухна в Украйна миналата година между правителствените сили и подкрепяните от Русия сепаратисти, е отнел най-малко 6000 живота и е прокудил от домовете им близо 1,8 милиона души. По оценки на Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ) 1,7 млн. деца и от двете страни на фронтовата линия са били изложени на страдания поради липсата на подслон, храна, лекарства или училище.

Децата се мъчат да разберат случващото се около тях, както и причините за него. Боевете отслабнаха драстично, откакто през февруари влезе в сила новото примирие, но страданията, самотата и ужасът си остават.

В контролирания от правителството град Попасна, на 70 км северно от дома за деца, могат да се видят едва няколко души, които да ходят по пустите улици между сринатите до основи от ракетни обстрели жилищни сгради - жестока действителност, която силно контрастира с дните, когато в това населено място са живеели 30 000 души. Един от разрушените домове е на Татяна Белаш, която в момента се е подслонила в мазе заедно с тригодишната си дъщеричка Злата.

Докато възрастните си говорят за политика, срамежливото момиченце с руси плитки се върти из отрупаното с износени матраци мазе. Попитано за обстрела, детето не пожелава да отговори и вместо това търси утеха, като гали с ръчичка котката си.

"Когато дойдохме тук, тя не спираше да повтаря: Хайде да се прибираме у дома!", разказва Белаш. "Не можех да й обясня, че не можем да се приберем у дома поради продължаващите боеве".

Децата в намиращото се под украински контрол село Чермалик си играят на война и тичат из кратерите от падналите ракети "Град", ту криейки се в тях, ту изкачайки от дупките. Единадесет годишният Толик Токар се вижда да се клати някъде там в един от кратерите, а главата му изведнъж изчезва от полезрение в дупката. След това надига главата си и започва да се прави, че стреля по лошите – сепаратистите. Момчетата се прицелват с въображаеми оръжия, използвайки за целта пръчки, но Токар е виждал на живо как се стреля, а не само наужким.

"Когато веднъж имаше обстрел, отидохме да го гледаме и после откриха огън по нас", казва детето, заеквайки, докато разказваше историята си. "Куршумите ми скъсаха дрехата ето тук при рамото, но не ме раниха".

На няколко десетки километра, от бунтовническата страна на фронта, децата играят на същите игри. Ролите обаче са разменени. Там украинските войници са лошите, а "нацисти" е една от любимите обиди.

Двадесет и двете деца под попечителството на Никуленко в Харцизк са едни от най-уязвимите в разтърсвания от войната регион, а тя самата поиска самоличностите на децата да се съобщават само с малките им имена. Преди боевете домът служел като подслон за спасени от улицата деца или за малчугани, търсещи отдих от проблемни семейства. През последните месеци броят на изоставените деца е нараснал.

Вероника, 6-годишно момиченце с лунички по лицето и разстояние между зъбите, се смее и се дърпа за своята червена карирана рокля, докато разказва спомените си за живота преди войната - как я водели в лунапарка и зоологическата градина, как готвела майка й. Дори си спомни за баща си, който се върнал у дома след изтърпяна присъда в затвора за това, че ранил с нож майка й по рамото. Оттогава той служи в бунтовническата армия като доброволец, а майка й я е оставила в дома за деца. Вероника разчита на своите вътрешни сили, за да се справя с ужаса на войната.

"Когато правеха бум-бум беше толкова страшно", казва тя, помняйки си за неотдавнашен обстрел. "Когато стреляха една нощ, паднах от леглото".

Майката на Вероника посещава Харцизк от време на време. Малкото момиченце се надява да се прибере у дома, когато дойде лятото.

По думите на Никуленко децата под нейна грижа са под влиянието на руската телевизия. Те обичат да гледат предавания, в които бунтовниците се представят като храбри герои от народно въстание. Отношението към украинските правителствени сили е като към лоши окупатори.

"Много е опасно това възприятие, че всичко е или само черно, или само бяло", смята Никуленко. "Тези деца получават информация само от едната страна. Те виждат, че (правителствените сили) стрелят по нас и че бащите и братята им грабват оръжието и отиват да ни защитават".

Докато група момичета лазят по килима в залата за игра, Юлия, 12-годишно високо дете със сериозно изражение на лицето, без изобщо да се усмихва, се е отделила настрана. Преди войната тя живеела с дядо си и баба си в Руско-Орливка - село, което на няколко пъти преминава от контрола на едните под контрола на другите в хода на боевете миналото лято за намиращия се недалеч град Иловайск. Дядото на Юлия й казал, че когато бунтовническите бойци завзели селото, техни бойци открили девет украински войници, които се криели във ферма, завели ги в някаква гора, а после ги застреляли. Юлия казва, че й е станало малко жално.

"Разбирам, че и те са хора, но те убиват други хора", казва тя шепнешком. "Зная, защото моят дядо ми каза така."

Най-малките не разбират особено кой се бие и за какво. Рисувайки танка си, Серьожа погрешка нарисува върху него синьо-жълтото знаме на Украйна. "Той /танкът/ е роден в Украйна. Аз също съм роден в Украйна", казва той. Над украинското знаме, което се издига от страничната част на танка, момченцето след това нарисува черно-синьо-червения флаг на сепаратистите.

Миналото на Серьожа е неясно дори за тези около него. Белег на гърба му показва, че преди войната е бил прострелян с въздушен пистолет. Никой не знае какво точно е историята на момчето, освен че неговите родители са починали от туберкулоза, оставяйкиго сирак заедно със сестра му и двамата им братя. Поради бюрократично недоглеждане Серьожа бил разделен с тях. Когато украинските власти ги евакуирали в съседна област, никой не си спомнил, че момченцето е било в болница за лечение на туберкулоза. В дома в Харцизк той попаднал през януари. Децата може и да не разбират добре случващото се около тях, но изглежда прощават по-лесно, отколкото възрастните. Може ли Серьожа някога да бъде приятел с деца от другата страна? "Да", отговаря той просто. "Но само ако се държат добре и не се бият".

(БТА)

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase