Успешните политици обикновено се ползват с определена доза късмет през своя път. След избирането на Доналд Тръмп Владимир Путин се оказа най-големият късметлия от всички.

Вместо трайна изолация руският президент ще получи поредния рестарт в отношенията, който ще доближи няколко от преследваните от Русия дългосрочни цели - призната зона на влияние, ненамеса във вътрешните работи, равноправно партньорство със САЩ - на една ръка разстояние от изпълнението им, пише Уилям И. Померанц* за Ройтерс.

Ако Тръмп обаче наистина е цар на сделките, Путин ще трябва да пожертва някои от основните направления на политиката си - антиамериканизма, икономическия протекционизъм, които изиграха така благоприятна роля за консолидацията на властта му. Възможно е да настъпят и нови усложнения в стари проблеми като резултат от евентуално сближаване със САЩ, най-вече по линия на Източна Украйна. Преди Путин да преброи придобивките си - които може да се окажат значителни - е важно да обмисли какви биха могли да са за него последиците от такъв успех.

Руският президент построи външната си политика върху една-единствена фундаментална постановка - САЩ представляват главният и единствен съперник на Русия в международен план. Всяка политика в дадено направление, всяка среща с чуждестранни представители, всяка новинарска програма се върти около този основен постулат.

Ами ако този враг или поне най-крайното му проявление изведнъж изчезне? Путин няма с какво да замени пропагандата за арогантните, месещи се навсякъде и вманиачени в могъществото си Съединени щати. Най-очевидната алтернатива - руският национализъм - просто предизвиква прекалено голямо разделение във все още мултиетническото и мултирелигиозно общество.

Путин наскоро обсъди необходимостта от приемане на ново законодателство за руската нация, уреждащо междуетническите отношения. Но вместо да се фокусира върху обединителни национални идеи, новият законопроект, както изглежда, ще бъде насочен към скучни и бюрократични детайли на руската държавност.

Путин може да се огледа за противници и на други места - Европа, "Ислямска държава" - но те надали ще наелектризират руския народ така, както старо съперничество между суперсили. Руският президент може да смекчи антиамериканизма си, но ако го направи, рискува да загуби един от малкото си надеждни източници на национално единство.

По ирония евентуално решение на новия президент Тръмп да отмени санкциите (като ЕС моментално последва примера му) ще обърка сегашната икономическа стратегия на Путин. Като реакция на американските санкции заради анексирането от Русия на Крим и последвалата военна намеса в Източна Украйна руският президент наложи свое контраембарго, по силата на което беше забранен вносът на храни от ЕС и САЩ, а това от своя страна даде огромен тласък на вътрешното производство.

Путин възприе подход на заместване на вноса, при който биват привилегировани и субсидирани руските производители на електроника, софтуер, машинно оборудване, фармацевтични стоки и редица други продукти, като всичко това става в името на икономическия суверенитет.

Стопанската логика, която стои зад заместването на вноса, остава по-скоро съмнителна, тъй като то неизбежно води до по-ниско качество и по-неконкурентни стоки. Но какво ще стане, ако новият президент Тръмп предложи да отмени санкциите в замяна на премахване на контраембаргото и свободен достъп до руския пазар?

Путин ще трябва да отмени протекционистките си мерки при такова споразумение и по този начин ще изложи всички тези нови руски производители на сирене, софтуер, лекарства и други продукти на конкуренцията на Запада. Цялата икономическа стратегия на руския президент ще се провали и за него ще има отрицателни последствия, свързани с вътрешните производители, които досега действаха, изхождайки от очакванията си, че през следващите години ще се ползват с държавна протекция.

Внезапният край на санкциите ще сложи и друг прът в колелата на плановете на Путин, в частност по отношение на Украйна. Санкциите вече станаха неразривно свързани с мирния процес Минск 2, който беше договорен през февруари 2015 г. от лидерите на Украйна, Русия, Франция и Германия. Европейците настояват ембаргото им да остане в сила, докато не се стигне до напредък в изпълнението на договореностите, които изискват конкретни действия от страна на Москва и Киев.

Руснаците трябва да гарантират, че сепаратистите ще спазват режима на спиране на огъня, включително, че тежкото въоръжение ще бъде изтеглено от фронта. Отстъпките от украинска страна са доста по-болезнени - Киев трябва да признае евентуални местни избори в Донецка и Луганска област и да предостави на тези региони значителна автономия.

Ако обаче новият президент Тръмп реши да отмени санкциите преди пълното изпълнение на Минск 2, това ще развърже в доста значителна степен ръцете на Украйна да се справи със сепаратистите. Някои украински коментатори предложиха Донецка и Луганска област просто да бъдат оставени да тръгнат по свой път, като по този начин освободят Украйна от необходимостта да плаща за скъпия процес на политическа реинтеграция.

Всякакво решение от страна на Киев да изостави Източна Украйна ще постави Путин пред голяма дилема. Кремъл ще загуби лостовете си за влияние над Киев, като по този начин поеме дългосрочна административна и финансова отговорност за управлението на Донбас.

Вместо да се адаптира към подобен ход от страна на Киев, Путин най-вероятно ще бъде принуден да поднови военния натиск върху Украйна, без съмнение непрестанно отричайки участието на военни на редовна служба в руската армия. Наистина е възможно да се окаже добър ход, ако новият президент Тръмп и "реалистично" мислещите му съветници решат да възприемат политика на ненамеса в самопровъзгласилата се зона на влияние на Русия, но евентуално подновяване на войната носи нови рискове - особено ако Путин иска да скрие участието на Москва от обществеността.

Затова победата на Тръмп може да изправи руския президент пред някои трудни решения. Путин си остава гъвкав политик и може на драго сърце да приеме подобряване на американско-руските отношения като необходима пауза, която да даде на страната му време да се възстанови от икономическата рецесия.

Неговата популярност обаче е пряко свързана с конфронтационната му външна политика и протекционистки мерки. Без външен враг Путин ще трябва да намери друго нещо, което да обединява хората около политиката му. Вече няма да има на разположение за тази цел икономически успехи; министерството на икономическото развитие обяви през октомври, че жизненият стандарт в Русия няма да се повиши до 2035 г.

Въпреки очевидното задоволство на Кремъл от победата на Тръмп руското президентство същевременно се опита да понижи очакванията към новия държавен глава на САЩ. Това може и да е добра тактика за преговори, но може също да е признак, че Путин се нуждае от време да пренареди приоритетите си, особено в случай че се стигне до споразумение, което да промени коренно фундаментите на неговата външна политика, икономическа стратегия, както и базата, от която черпи вътрешна подкрепа.
---
* Уилям Померанц е заместник-директор на Института "Кенан" към Центъра за изследвания "Удроу Уилсън" във Вашингтон. Изразеното мнение е негово лично - бел. на Ройтерс.

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase