Първата чуждестранна сила, намесила се пряко в президентски избори в Съединените щати, не е била Русия, а Франция. Това е станало не през 2016 г., а през 1796 г. и човекът, в чиято полза е била предприета намесата, не е бил Доналд Тръмп, а Томас Джеферсън. Френският посланик в САЩ се опитал да подкрепи демократа и франкофил Джеферсън в битката му с федералиста и англофил Джон Адамс. Този ход обаче имал обратен ефект и помогнал на Адамс да спечели.

Сега бързо да се пренесем 150 години напред. През Студената война и дори след нея както САЩ, така и Съветският съюз са се опитвали, предимно тайно, на моменти с кръвопролития, понякога успешно, да оказват влияние върху избори в много части на света. Затова, каквото и да има още да се каже за предполагаемата намеса на Русия в изборите в САЩ през 2016 г., не правете грешката да заявявате, че подобно нещо било безпрецедентно, защото не е така, пише в редакционна статия в. "Гардиън".

Все пак, както и да анализираме и от която и страна да разглеждаме този въпрос, предполагаемата намеса на Русия в изборите в Америка през 2016 г. не може да бъде оправдана. Обвинението, отправено в разсекретен доклад на разузнаването, оповестен във Вашингтон в края на миналата седмица от ЦРУ, ФБР и Агенцията за национална сигурност, е сериозно. То гласи, че руският президент Владимир Путин лично е разпоредил да се предприеме кампания за оказване на влияние през 2016 г., за да подкопае вярата в демократичната система на САЩ, да очерни Хилари Клинтън и да помогне на Доналд Тръмп.

В доклада се твърди, че Русия е направила това както чрез тайни, така и чрез явни средства, включително финансирано от Москва хакерство, използване на тролове и друга мръсна работа, а също чрез получаване на достъп до подготовката на изборите на щатско и местно ниво, макар и не до броенето на гласовете.

Според доклада намесата на Русия през 2016 г. е била "много по-директна, по-активна и обхватна", а успехът й е сигнал за "новото нормално" състояние на нещата, което ще бъде изпробвано и на други места, особено в Европа, където в Холандия, Франция и Германия тази година предстоят избори.

Това е сериозна работа. Би било наивно проблемът да бъде отхвърлен просто като пропаганда или фалшиви новини, или да бъде пренебрегнат като нещо, което всички правителства правят винаги, както някои може да се изкушат да заявят покрай случая с "ужилването" на израелски дипломат в Лондон от "Ал Джазира", за което беше съобщено в края на миналата седмица. Оценката на разузнаването не само изрично отхвърля тези възможности, но самото й оповестяване, което наистина е безпрецедентно, най-малкото предполага, че обвиненията са сериозно обосновани.

Ако са верни, обвиненията биха потвърдили наличието не само на заплаха от държава към държава, а и на заплаха от една система към друга. Те биха показали, че руската държава методично се опитва да подкопава демократичните системи и вярата на хората в тях. Тези системи и тази вяра трябва да бъдат защитавани. Не бива да се пренебрегват доказателствата, че те са заплашени.

Това не значи да се претендира, че оповестената оценка на разузнаването доказва това, което твърди. Не е така - отчасти защото това не може да стане, без да се изложат на риск източниците и методите, чрез които се е стигнало до нея, отчасти и защото доверието в службите е толкова разклатено от различни събития - от войната в Ирак до разкритията на Сноудън. За съжаление, това значи, че тя оставя място както за основателен, така и за неоснователен скептицизъм.

Отговорът на Тръмп на оценката на службите попада във втората категория. Той реагира като кандидат, а не като държавен лидер. Пренебрежителното му отношение към брифинга, който получи в петък, изглежда показва, че той се интересува повече от това да укрепи легитимността на избирането си за президент, отколкото да се заеме със заплахата от дестабилизиращите действия на Путин. Може би именно това искат да чуят неговите избиратели. "Ако това е било необходимо, аз се радвам, че са го направили", беше цитиран да казва избирател на Тръмп за намесата на Русия.

Избирането на Тръмп беше смайващо, но легитимно. От него могат да се извлекат някои поуки. Нехайното отношение на Тръмп към заплахата от Путинова Русия не е една от тях. Руският лидер иска да отслаби демократичните държави и да срине общественото доверие към тях. Оръжията му включват лъжливи твърдения, деморализация и гангстерски похвати. Никой няма интерес от това Тръмп да отхвърля руската заплаха освен Путин. 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase