Руският президент Владимир Путин разпореди войски в два контролирани от бунтовниците региона в Източна Украйна, след като ги призна за независими държави.

В дълго, късно вечерно телевизионно обръщение от Кремъл, Путин се опита да оправдае действията си, като направи поредица от твърдения за Украйна.

Но колко достоверни са те?

"Така нареченият цивилизован свят... предпочита да го игнорира, сякаш нищо от този ужас, геноцид, на който са подложени почти четири милиона души, не съществува."

Президентът Путин говори за района на Донбас в Източна Украйна, твърдейки, че рускоговорящите жители там са подложени на "геноцид" - термин, който той е използвал и преди и който в момента се отразява в руската държавна телевизия.

Конвенцията на ООН за геноцида, ратифицирана от 152 държави, включително Русия, дефинира геноцида като "деяния, извършени с намерение да унищожат, изцяло или частично, национална, етническа, расова или религиозна група". Примерите включват убийствата в Руанда и Сребреница.

Но няма доказателства за геноцид в Източна Украйна. А твърдението на Путин беше отхвърлено от германския канцлер Олаф Шолц като "нелепо".

ООН казва, че държавите "понякога са характеризирали определени инциденти или периоди на насилие като геноцид", но тези "характеристики не могат да се третират като авторитетни или определящи".

В Източна Украйна обаче има продължаващ конфликт.

ООН изчислява, че 14 200-14 400 души са били убити в Източна Украйна между 14 април 2014 г., когато започна конфликтът, и 21 февруари 2022 г., включително:

най-малко 3407 цивилни
4400 военнослужещи от украинските сили
6500 членове на въоръжени групировки
До 39 000 души са ранени, около 7 000-9 000 от които - цивилни.

А през 2018 г. мозъчният тръст на Международната кризисна група установи, че около 600 000 души - от двете страни на фронтовата линия - живеят в опасни селища, "където са изложени ежедневно на обстрели, мини и строги ограничения на свободата на движение и основните услуги".

"Вече имаше изявления, че Украйна ще създаде свои собствени ядрени оръжия... Украйна наистина все още има съветски ядрени технологии и средства за доставяне на такива оръжия."

На конференция по сигурността за световните лидери миналата седмица украинският президент Владимир Зеленски каза: "Ние нямаме тези оръжия".

Украйна, която имаше третия по големина ядрен арсенал в света по време на Студената война - се отказа от ядрените си оръжия през 90-те години в замяна на гаранции за сигурност от САЩ, Обединеното кралство и Русия. В момента тя няма средства за доставка на ядрени оръжия по въздух или ядрени бойни глави, които биха могли да бъдат доставени с ракети, според експерти по отбраната.

Миналата година украинският посланик в Германия Андрий Мелник предположи, че ако Украйна не е в състояние да се присъедини към НАТО, може да се наложи да преразгледа своя безядрен статут.

Съобщава се, че този въпрос е станал по-забележим в обществената дискусия след конфликта, който избухна в Източна Украйна и руската анексия на Крим през 2014 г.

Правителството обаче не каза, че възнамерява да се върне към притежаването на ядрени оръжия, а в ревизираната военна стратегия, публикувана миналата година, не се споменава за придобиване на такова.

Ядреният надзорен орган на ООН, Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), ни каза, че не е виждал признаци в Украйна Иза отклоняване на ядрен материал, предназначен за мирни дейности, за други цели".

"Корупцията, която без съмнение е предизвикателство и проблем за много страни, включително Русия, придоби някакъв особен характер в Украйна."

Русия е най-ниско оценената европейска страна в Индекса за възприятие на корупцията (CPI) на Transparency International за 2021 г. - на 136-то място от 180 държави в света, докато Украйна е на 122-о място.

Представянето на Украйна се е подобрило значително през последното десетилетие, според организацията.

Илия Шуманов от Transparency International Russia казва: "Резултатът на Русия... отразява липсата на системни положителни промени в областта на борбата с корупцията".

"Над 60 000 лекари и други здравни работници са напуснали страната по време на пандемията."

Това твърдение изглежда се основава на доклад, публикуван през март 2021 г. от Центъра Разумков, украинска социологическа компания, в който се казва: "Според експерти, от началото на 2020 г. 66 000 лекари и здравни работници са напуснали Украйна".

Към февруари 2021 г. около 34 000 от тях са лекари, регистрирани в украинската здравна система, които са напуснали от началото на пандемията, според бившия министър на здравеопазването на Украйна Максим Степанов.

Според Института за икономически изследвания един лекар в Киев печели около  £17,000 годишно, в сравнение с £45 000 в съседна Полша.

Няма официална статистика в кои страни продължават да работят украинските лекари - но работодателите в здравеопазването отчитат бърз растеж на броя на желаещите да работят в Полша, Чехия и Словакия.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase