Животът е по-фантастичен от фантастиката

Черно-бялата стилистика се възражда в киното, споделя Константин Лопушански
10 мар 2014 09:56, Петя Славова
0
Животът е по-фантастичен от фантастиката
Снимка: София Филм Фест

Свързваме работата ви като кинематографист с много драма, мистика, и фантастика. Защо в “Ролята” се обърнахте към историята?

Въпреки че се занимавам с фантастика, винаги съм чувствал, че истинският живот е много по-фантастичен. Този филм ми позволи да изследвам теми, които дълбоко ме вълнуват, а именно за същността на изкуството, за тайните и мистиката на актьорската професия, както и за загадката на Руската революция от началото на ХХ век. Tрите сюжетни линии в „Ролята“ ми позволиха да преживея този период, защото когато човек снима, той неизбежно се потапя в света на филма си.

Дълго ли се готвихте за този проект, и кога по-точно се появи идеята за aктьорa като основен протагонист на историята?

Първите варианти на сценария датират още през 80-те години. Тогава интересите ми бяха свързани с тази стилистика, и започнах да мисля за Разколников не като човека, който е убил една възрастната жена, а като Раколников, който е убил Русия. Всъщност търсех специфичен поглед към Революцията, и, както можете да си представите, през 1982 това беше проблематично. За това и проектът се отложи за повече от десет години. След което работата по сцeнария продължи в съавторство с Павел Фин. В последствие проектът получи финансиране, и в момента, когато всичко бе готово за снимки, аз се отказах. Направих го, защото почувствах, че не е осъществена последната крачка, и не бях стигнал до това, което всъщност исках да кажа. Направих “Грозните лебеди” и отново се върнах към писането на сценария за “Ролята”. Парарелно с развитието му, в продължение на следващите десет години, у мен назряваше и идеята за филм, където героят е aктьор, който изиграва чужда съдба. С това търсех да покажа същността на Сребърния век. Тази епоха много ме привличаше, но по-никакъв начин не можех да сглобя сюжета. Постепенно реших, че написаният до момента сценарен материал е онова, което Актьорът трябва да изиграе.

Бихте ли споделили няколко думи за решението относно черно-бялата естетиката на филма?

Изборът ми не е случаен. По-принцип намирам, че черно-бялата стилистика се възражда по-някакъв начин в изкуството. При всеки режисьор е идвала по различно време. В моят случай на лице бяха две причини: автентичното пресъздаване на онази епоха, както и цялата атмосфера на самия сценарий, който предполагаше черно-бяло решение.

Филмът е направен с невероятно чувство за ритъм, може би поради това, че в ранните си години Вие сте бил цигулар. Как подхождате към избора на музика във Вашите филми?

Намирам, че музиката на един филм е неизменна част от преживяването му като цяло. Идеята за това, каква музика да бъде използвана, трябва да дойде в ранният етап на развитието на проекта, при писането на сценария. Що се отнася до този филм, още от самото нача¬ло знаех, че ще звучи Дебюси. Това е музика от началото на века, музиката на Сребърния век, епохата на модернизма. Тя носи и полъха на гражданската война в Русия.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


0
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари