Месечно отделяме за храна около 33% от доходите, ядем все по-малко тестено

Увеличаваме сладкото и алкохола
16 фев 2023 10:41, Анисия Иванова
111
Месечно отделяме за храна около 33% от доходите, ядем все по-малко тестено
Снимка: Bulgaria ON AIR

През 1985 г. един кг хляб струва 40 ст., а днес цената му е 2,40 лв. През кои години най-добре е живял българинът и кога се е чувствал най-богат?

"С двама моите колеги от Стопанския факултет успяхме да изчислим индекса на потребителските цени за 270-годишен период от време. Това е основа, която би дала възможност за всякакви други проучвания назад във времето. Важно е каква е достъпността на отделните стоки в кошницата. Оказва се, че през последните 20-ина години стандартът ни на живот значително се повишава. Инфлацията ни дава информация за стандарта на живот", заяви доц. Мартин Иванов от Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" пред Bulgaria ON AIR.

Проучването показва, че през най-добрите години на социализма може да се купят 14 кошници с една средна заплата, докато през 2022 г. (последната година от изследването - бел. ред.) може да се купят 22 кошници.

"Дали се чувстваш и дали си по-богат са две различни неща. В исторически план, в последните 270 години, сега стандартът ни на живот е значително по-висок. Ако отделяш много пари за храна, значи не си много богат. Ако можеш да си позволиш почивка на Малдивите, значи животът е много по-различен", подчерта доц. Иванов в студиото на "България сутрин".

За първи път имаме трайна тенденция на спад в разхода за храна около 2003-2005 г. Към 2020 г. месечно отделяме за храна около 33% от доходите ни, докато в Западна Европа данните са около и под 20%, стана ясно още от думите му.

В последните 30-50 години постепенно започва да се променя съставът на храните, които консумираме. Консумира се много по-малко хляб и тестени изделия. Консумира се много повече сладко и алкохол. Отделяме повече пари за дома и за транспорт.

Според доц. Иванов неминуемо ще се промени потребителската ни кошница заради променящите се технологии. Логично е разходите за храна с течение на времето да намаляват - да приемаме по-малко, но по-качествени калории, смята той.

Гостът посочи, че българското общество преминава през няколко тежки кризи, но въпреки това стандартът му на живот е горе-долу постоянен до 2000 г., премерено през разходите за храна.

"В Норвегия и Англия се стигнали до около 1200 година. Теоретично е възможно да стигнем до 1500 година. Наложи ми се да посетя 57 музея и архиви, да прегледам над 1000 търговски тефтера", каза още доц. Мартин Иванов.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


111
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
6
8
 
22
 
! Отговори
я пак преди 1 година
33%, ама друг път! над 60% от НЕТНИЯ доход заминават за храна.... и то без гъдели...
5
21
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
Ако някой отделя повече от 2-5% (максимум 10%) от доходите си за храна, нещо не е наред с него. Или получава прекалено малко пари (за което сам си е виновен), или се изхвърля (за което сам си е виновен). Ако давате 33% от доходите си за храна, наистина съветвам да си идете на село и да гледате градинки. Големият град и кариерата НЕ са за вас. Като човек живеещ на село го казвам, гледащ какво ли не откъм земеделски култури, че даже и животни, но полагащ дистанционен висококвалифициран труд.
4
0
 
2
 
! Отговори
:( преди 1 година
До АнонименКой или кого?
3
0
 
17
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
До там отиваме че няма и какво да се отдели
2
0
 
19
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
Ядем западни *** на високи братски цени :)
1
1
 
18
 
! Отговори
Анонимен преди 1 година
Така като напишете такава статия в множествено число, кой точно визирате? себе си ли ?