Стефан А. Щерев: Артистът не бива да угодничи, а да провокира

Какво ни очаква на фестивала "Антистатик", разказва актьорът
Обновена: 23 апр 2018 14:40 | 23 апр 2018 14:30, Петя Славова
5

Кадър от "Опиянение и гняв". Снимка: "Антистатик"

До края на месеца в контекста на изкуството е въведено "Извънредно положение". За 11-и път се провежда Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс "Антистатик". Сред един от основните му двигатели е Стефан А. Щерев. Какво го мотивира да е част от него и какво да очакваме, разказва актьорът пред Dnes.bg.

Стартира "Антистатик". Как се решихте да станете част от него?

Вече 11-а година заедно с моите колеги и приятели Ива Свещарова и Вили Прагер организирамев този фестивал. Той се появи от нуждата да бъдат показвани български представления извън мейнстрийм контекста пред публика, а също и пред международни фестивални директори и програматори. И тогава, и днес смятаме, че всяка възможност за обмен и сверяване на часовника е полезна, необходима и освежаваща. Освен междунардоните представления, всяка година фестивалът предлага и своята образователна програма “Без дистанция”.

В заглавието ѝ подсказваме, че общуването с артистите и техните методи на работа е непосредствено. Организираме работни ателиета, лекции, семинари, представяния на важни книги със световни имена. Запознаваме зрителите с тенденциите. Защото за нас е важно съзнанието, че “съвременното” върви с времето си, често го изпреварва, и трябва да се движим с него за да не се окажем някой ден в ситуация, където просто сме безнадеждно неадекватни. Фестивалът е отворен за широката публика и се радваме, че тя се увеличава все повече.

Още по темата

Тази година мотото е "Извънредно положение". Подскажете защо?

“Извънредното положение” в случая е в контекста на изкуството, разбира се. Тази заемка от военно-политическия език ни позволи да заградим условно една територия, където да важат само законите на фестивала, а именно – майсторски изпълнения, интересно мислене, естетическа позиция, оригинално обръщане към миналото, ярък сценичен почерк.

Нужно ли е изкуството да е социално ангажирано?

Не е нужно на всяка цена, но не е изключено. Това е сложна тема, но все пак за мен е важно какво разбираме под “социално ангажирано”. Ако някой автор или представление се обръщат към проблеми, които вълнуват всички ни в момента, като например бежанската криза, това прави ли го социално ангажирани? Или по скоро актуални? Каним автори, които имат различни подходи и теми, които ги вълнуват и представят пред публика – от такива, които ни занимават със собствените си страхове, его или нарцисизъм, до тези, които крият точно това и търсят нещо отвъд себе си. Винаги е интересно, защото тази амалгама произвежда неочаквани сценични решения. Които вълнуват, разсмиват и замислят.

Кои спектакли са акцентите на Антистатик тази година? Разкажете за селекцията.

Тази година на 11-ото издание в международната селекция има пет представления на много интересни автори от Франция, САЩ, Израел, Германия и Австралия. “В почит към…” на Марк Томкинс, който откри програмата на фестивала, е много лично и вече историческо представление. То се играе от над 20 години и авторът му отдава своята почит към фигури в световното изкуство като Жозефин Бейкър и Вацлав Нижински през своя много специфичен и забавен език.

”Хабитат” на Ури Шафир пък се занимава с въпроса за нищото като форма, която според него може да бъде уловена. Заедно с партньора му на сцената Зуки Рингард се движат много просто и в същото време загадъчно. “Пориви” на Бенжамен Бертран носи естетическо наслаждение за сетивата и неслучайно той се нареди сред интересните фигури на световната сцена след премиерата…

“Опиянение и гняв. Изследвания върху авторитарния характер”, което направихме с медийния колектив ЛИГНА от Германия, също обръща внимание на актуални страхове и минали исторически събития, които сякаш определят съвремието ни. Още едно представление от Германия - “Жените-чудо” на Мелани Лейн, в което главните действащи лица не са артисти. Те са…професинални бодибилдърки. Роза Харте и Натали Шмит  се впускат в този смел експеримент, в който на сцената телата им уголемени от изискващия спорт са поставени в друга светлина и създават нов сценичен език.Това са накратко заглавията от международната програма.

Тази година фестивалът за пръв път провежда Българска танцова платформа. В рамките на четири дни, от 27 до 30 април, пред българската публика и специално поканените международни гости ще представим 13 представления - едни от най-успешните и интересни продукции от последните години.

Техните автори са сред най-активните български артисти, работещи в полето на съвременния танц и пърформанс. Между тях има както млади артисти, така и доказани хореографи, колективи и компании като Иво Димчев, Галина Борисова, Ива Свещарова и Вили Прагер, Гараж колектив, Живко Желязков и други.

Съвременният танц и пърформанс се опитва да пропука нормите, да заобиколи правилата. Основите: форма и съдържание, имат ли място тук?

И формата, и съдържанието са тук и се видоизменят. Това е и интересното на съвременния танц. Понятията за него остаряват понякога толкова бързо, че езикът не можа да улови какво се е случило.

Имате лично участие в "Опиянение и гняв". Спектакълът откри театралния сезон във Франкфурт. Разкажете повече за него. Ще можем да го видим и в програмата на феста.

Свързан съм с този проект като негов съавтор и режисьор. Премиерата му беше през септември 2017 във Франкфурт, Германия. Едно представление, което прави от публиката главни действащи лица в събития и думи, хореографирайки мащабни танцови картини и говорейки интимно за огромните ни страхове от другите, различните.

За мен е чест, че ще можем да го покажем в България, тъй като дори драматургично в него има много българска история – Лайпцигския процес например. Интересно ми как публиката ще съпреживее това представление. За нас то беше две години и половина работа и часове записани интервюта, документи, статии и материали. Очаквам публиката след представлението да бъде опиянена и разгневена, но не на нас авторите, а на допуснатия страх, че всеки от нас може лесно да бъде подведен и да се включи в нечие безумие или абсурд.

Кои са предизвикателствата на артиста в България?

Извънинституционалните артисти, тези на свободна практика, търсещите, за тях предизвикателвтото е как да намерят мотив да продължат още по-смело напред. Недостатъчната подкрепа към сектора поражда депрофесионализация и изтичане на мозъци. В крайна сметка артистът не е призван да угодничи, а да провокира действия и да мотивира.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


5
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
3
1
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
Този господин води изборните митинги на герб.
2
3
 
3
 
! Отговори
zvezdichka преди 6 години
Спомням си го от преди повече от 20 години, когато като участник в театралния клас 4хС правеха представления за младежи в Русе. Беше вълнуващо да го гледаш и като младеж, вълнуващо е и сега да го гледаш и слушаш като зрял мъж.Пожелавам му успех. Пожелавам успех и на всички останаил момчета и момичета от този клас, които правят театър или са избрали да правят друго.
1
4
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 6 години
Гербер.