Хилари Клинтън влезе в историята тази седмица, ставайки първата жена, която си осигури президентска номинация от голяма политическа партия в САЩ. Така тя парира сериозната заплаха, която представлява самопровъзгласилият се за социалист сенатор от Върмонт Бърни Сандърс, който стана колосална сила в Демократическата партия, пише Амир Ханджани от Ройтерс.

Сандърс се надигна срещу каноните на Демократическата партия по въпроси като свободната търговия, близкоизточната политика и правомощията на изпълнителната власт да води неограничени военни кампании под флага на войната срещу тероризма. С това той изобличи една от най-големите уязвимости на Клинтън като участник в президентските избори - преценката й за ръководенето на международните дела.

Добре известно е, че Клинтън се е проявявала като военен ястреб в кариерата си. Тя гласува в подкрепа на войната в Ирак, когато бе сенатор. Като държавен секретар тя оказа натиск за американска намеса в Либия и лобира за това президентът Обама да предприеме военни действия срещу Башар Асад в Сирия. Показа хладно отношение към ядрената сделка с Иран.

Що се отнася до Израел, Клинтън изнесе през март голяма публична реч пред Американско-израелския комитет по обществени въпроси (AIPAC), без да си прави труда да спомене положението на палестинците. Това по-късно бе дебело подчертано от Сандърс - син на еврейски имигранти, по време на дебата им в Бруклин.

Прогресивистите, независимите и либералните демократи, които гласуваха масово за Сандърс, държат козовете, които могат да позволят на Клинтън да бие Доналд Тръмп.

Ако Клинтън иска да си осигури стабилна подкрепа сред тези важни електорални групи, трябва да ги успокои, че въпреки досегашните си позиции и действия е склонна да върви по стъпките на Обама и да не търси военно уреждане на всеки труден външнополитически проблем.

Клинтъновите ястребски инстинкти безспорно отговарят на очакванията на водещата външнополитическа върхушка в САЩ. Но в тази година на избори тя е изправена пред два проблема. Първо, на последните два национални вота верните избиратели на Демократическата партия приеха външнополитическата доктрина на Обама, която може да бъде дефинирана горе-долу като наблягане на преговорите и сътрудничеството, вместо на конфронтацията и едностранните действия. Сандърс изрази подобни виждания за ролята на Съединените щати в света.

Второ, противникът на Клинтън на президентските избори Доналд Тръмп твърди настойчиво, че Америка поема на плещите си твърде голямо бреме, като гарантира сигурност на съюзниците си и не получава достатъчно търговски ползи от това.
Този аргумент натрупа популярност в Републиканската партия, в която все повече се засилва убеждението, че безкрайните военни кампании в Близкия изток са бездънна яма, в която се леят американска кръв и пари. Следователно уповаването на Клинтън в твърдата сила като средство за защитаване на американските интереси трудно ще се понрави на избирателите, които като че ли предпочитат сдържаността пред военния авантюризъм.

Вместо да приеме външната политика на военна сдържаност на президента Обама, Клинтън изнесе миналата седмица реч, в която даде сигнали, че би нагазила още по-дълбоко в конфликта в Сирия, като наложи забранена за полети зона. Правителството на Обама изключи от самото начало подобна мярка, от страх да не намесва по-сериозно Америка в сирийската гражданска война и да не предизвика ескалация на напрежението с Русия и Иран, главните покровители на правителството на Асад.

Освен това Клинтън заяви тържествено, че ще потвърди своята "нерушима връзка" с израелския премиер Бенямин Нетаняху. Непоколебимият ангажимент към сигурността на Израел е основна част от всяка президентска кампания, но Клинтън достигна нови висоти. Тя демонстрира близки отношения с израелски премиер, който нееднократно постави Обама в неудобно положение, опита се да торпилира знаменитото му постижение във външната политика - ядрената сделка с Иран - и само на думи подкрепяше мирния процес с палестинците.

Тези позиции я поставиха на нож с поддръжниците на Сандърс, който, както президента Обама, е ангажиран със сигурността на Израел, но също така признава огромните вреди, които окупацията и непрестанната експанзия на израелските селища причиняват на американските интереси в областта на сигурността в Близкия изток и на палестинската общност. Те биха искали САЩ да играят по-безпристрастна роля. Засега Клинтън не показва никаква склонност да се опълчи на по-твърдолинейните израелски политически действия, които пречат на постигането на мир.

За да победи Тръмп, Клинтън не трябва да се връща към статуквото във външната политика на САЩ, основано на теорията, че военната мощ и военните интервенции са ключът към мира и просперитета. Тази теория до момента не е допринесла особено за нито едно от двете. През тези повече от две десетилетия, в които американските сили водят военни действия в Близкия изток, агресивността и нестабилността нарастват, вместо да спадат.

Обама, трябва да му се признае, начерта различен курс. Настойчивостта му да се преговаря с дългогодишния противник Иран доведе до историческо споразумение по ядрената програма на тази страна - нещо, което изглеждаше неосъществимо по времето Джордж У. Буш в Белия дом. Клинтън трябва да покаже, че умее еднакво добре да показва сдържаност и че разбира границите на американската мощ толкова добре, колкото и ефективността й. Това разбиране е в основата на мирогледа, възприет от поддръжниците на Обама и Сандърс.
 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase