За много американци той е командирът, който имаше куража да прекрати Втората световна война и да спаси живота на милиони. За много японци обаче той е извършител на военно престъпление, което тласна света в опасна нова ера. Но за Клифтън Труман Даниел, Хари Труман е просто неговият дядо.

"Той искаше внуците му да се държат прилично, но имам една снимка на нас двамата - аз се катеря върху него като малък, а той се смее", спомня си Даниел за 33-я президент на САЩ.

"Труман беше забележителен заради много неща, но същевременно и много обикновен. Той беше американец от малък град в средния запад, отгледан във ферма. Момче от средна класа, но с безгранично любопитство към света. Имаше абсолютна вяра в човечеството, която запази до последния си дъх, въпреки решението, което взе", казва още той. 

44 мъже са ръководили САЩ. Само един от тях е използвал атомно оръжие.

Преди 75 години, на 6 август, четвъртък, Хари Труман нарежда на бомбардировачът B-29 Superfortress Enola Gay да пусне атомна бомба над японския град Хирошима. За секунди ослепитена светлина покрива града, десетки хиляди хора умират, сградите буквално са стопени. От един близо 400-годишен град остава само прах.

Хвърлянето на атомната бомба над Хирошима и тази над Нагасаки, която поразява града три дни по-късно, са предмет на ожесточен дебат през тези 75 години. Според едни краят на войната не се виждал, а планираната американска сухопътна инвазия в Япония само щяла да доведе до голям брой жертви и от двете страни.

Но според много други, сред които и наследникът на Труман - ген. Дуайт Айзенхауер, Япония вече е била на ръба и съвсем скоро е щяла да се предаде. С напредването на десетилетията решението на 33-я президент все повече е определяно като акт на варварство, което уби невинни деца, проправи пътя на американския империализъм и постави човечеството под ядрен дамоклев меч.

"Объркващо е защо Труман, който не бе кръвожаден, не беше Хитлер и не се наслаждаваше на убийството на хора, би използвал атомните бомби, знаейки, че Япония вече е на ръба да се предаде, знаейки, че не са нужни?", пита Питър Кузник, директор на Института за ядрени изследвания в Американския университет във Вашингтон през 2015 година. По думите му историците вярват, че по този начин Труман е искал да изпрати съобщение на СССР - че ако се намеси в работите на Америка в Европа или Азия, това ще е съдбата им. Съветския съюз също приема бомбардировката по този начин.

Даниел добре осъзнава това наследство. Синът му работи като учител в Южна Корея и то само на 25 мили от границата с ръководената от Ким Чен Ун, любител на ядрените оръжия, Северна Корея. Но когато е малък, Даниел има възможността да израсне без да знае за славата, а в очите на някои и позора, на своя дядо. "Родителите ми винаги казваха, че са полагали всички усилия животът ни да е възможно най-нормален", спомня си той.

"Мисля че беше първия ден на първи клас. Учителката обиколи стаята и накара всички ни да се представим. Аз станах, казах: "Аз съм Клифтън Даниел" и си седнах. Тя ме попита: "Дядо ти не беше ли президента на САЩ?", а аз отговорих "За първи път чувам за това!". Тогава дори не съм осъзнавал какво означава това", разказва Даниел пред The Guardian. Той е едва на 15, когато дядо му умира, а родителите му никога не са говорили с него за политиката или тежкото решение на дядо му.

"Бях прекалено зает да играя навън или да правя бели на тавана и да се катеря на покрива, за да се интересувам от това. Почувствах се малко глупаво от този факт по-късно, но след години, четейки за дядо ми, не научих нищо по-различно от това, че той е бил забележително открито и логично човешко същество", казва Даниел.

"Целта ми беше да спася колкото се може повече американски животи. Но изпитвам съчувствие към жените и децата в Япония" - така самият Труман обяснява решението си.

"Той не е искал да го прави, но е почувствал, че трябва, за да спре войната и да спаси живота както на много американци, така и на много японци. Те са получили доклади, че при сухопътна инвазия, японците подготвят съпротива. Сега вече знаем, че те са били наясно къде ще удари САЩ и са набирали войска", категоричен е Даниел. По думите му Америка е очаквала "кървава баня".

"Това, което и до днес ме засяга е, че хората наричат дядо ми "военен престъпник" и го обвиняват, че е взривил бомбата, за да държи руснаците далеч от Япония, което не беше вярно. Да, със сигурност е мислил за Русия, но той е искал да прекрати войната по хуманитарни причини. Труман се срещна с пилота Пол Тиббец след бомбардировката и го пита дали изпитва вина, че е използвал оръжието. Той отговорил: "Не", а дядо ми му казал: "Ако някой ви тормози заради това, пратете го при мен, защото аз съм този, който взе решението. Така че дядо ми е поел отговорност за действията си", обяснява внукът на Труман.

Той също така твърди, че президентът многократно е изразявал съжалението си, че е трябвало да вземе това решение.

През 2012 година Даниел за първи път посещава Япония по покана на брата на Садако Сасаки, момиче, което оцелява след взрива на Хирошима, но на 12 години е диагностицирано с левкемия. Според старо японско поверие, ако сгънеш 600 хартиени жерава ще се излекуваш. Така че Садако започнал да прави жерави. Починала преди да достигне 600. По време на двете си посещения Даниел провежда много интервюта с хора, оцелели след ада в Япония.

"Вероятно ще звучи странно, но в Хирошима и Нагасаки има странно усещане за спокойствие. Когато стигнете до парка на мира или някой от мемориалите, вие стоите върху свята земя, защото прахта на жертвите е под краката ви. В Хирошима има един оцелял, който го нарича "тъжният слой на почвата". Ако копаете около три фута, ще намерите тънък бял слой - това е пепел от кости, човешки останки и се намира под целия парк на мира. Буквално стоиш върху гробище. Много американци отиват там, за да се извинят. Заливат те много емоции. Чуваш всички тези ужасни истории, но не те остават вътре в мен, а онези, оцелелите, които с доброта ти казват, че просто не искат това да се повтори", разказва Даниел за пътуванията си.

Но след 75 години - какво мисли самият Клифтън Труман Даниел за решението на дядо си?

"Моята гледна точка се променя. Върви напред, а после се връща назад. Никога не съм искал да кажа и на двете страни категорично, че това е било лошо или добро решение. Аз съм стискал ръцете на ветерани, които са ми казвали със сълзи на очи, че ако не е бил дядо ми, сега е нямало да стоят пред мен. Но познавам и оцелелите. Държах последния жерав на онова момиченце в ръцете си. Така че не мога да кажа на един оцелял, че това е било правилно. Било е ужасно решение, което е трябвало да се вземе. Но е решение по време на война", казва Даниел.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase