Има ли какво още да се отцепи от съседна Сърбия?

Бивша Югославия се разпадна през 90-те години след кървави войни. Първа се отдели Словения, последваха я Македония, Хърватия и Босна и Херцеговина. Малко по-дълго остана да съществува държавата Сърбия и Черна гора – до 2006 г., когато Черна гора обяви независимост.

Сърбия тогава също обяви независимост, но в нея и в момента като че продължават да врат и кипят въпроси, свързани с териториалното й устройство.

Преди дни стана ясно, че жителите на град Ниш одобряват идеята за формиране на автономия в Югоизточна Сърбия (към който район се отнасят и Западните покрайнини).

Според последното проучване на общественото мнение, проведено от агенция „Лубрис М“, мнозинството от хората в Ниш биха искали такава автономия.

На въпроса дали биха желали Югоизточна Сърбия да получи правомощия, каквито има Войводина, 52,7% от анкетираните са отговорили с „да“. Против разширяването на правомощията са едва 18,1%, пише вестник „Вечерне новости“.

Опозиционното движение „Нишки регион“ постави в началото на тази години за кратко на магистралата Ниш–Белград табела с надпис „Автономна област Южна Сърбия“, като целта беше да се предупреди за тежката икономическа ситуация в Ниш и региона.
 
Според сръбската преса пък вече има намерения за обявяване на автономия и на друга сръбска област – Санджак.

Мюфтията Муамер Зукорлич има намерения да обяви Санджак за автономна област, която в случай на разпадане на Босна и Херцеговина да се присъедини към нейната мюсюлманска част.

Заради това е започнало възстановяването на Народния съвет на Санджак по модела на партизанската военна автономия от 1943–1945 г., чиято цел беше Санджак да се присъедини към Черна гора.

Джемаил Сулевич, който е начело на комисията за възстановяване на Народния съвет, казва, че бошняците не са доволни от конституционния си статут и че Санджак е открит въпрос, който трябва да бъде решен.

"Това положение е неустойчиво и е време въпросът за Санджак да се сложи на масата. Искаме автономия – териториална и политическа, но не само за бошняците, а за всички граждани, които живеят в Санджак", казва Сулевич за вестник „Ало“.

Все пак допълни, че автономията не означава и желание по модела на Косово Санджак един ден да се отдели от Сърбия, но не изключва такъв сценарий.

„Не се обявяваме за никакво отцепване, освен в случай че се постави въпросът за суверенитета на Босна и Херцеговина“, казва той.

Според политическия анализатор Джордже Вукадинович действията на мюфтията Зукорлич са насочени преди всичко към това върху Сърбия да бъде оказан допълнителен натиск, когато става дума за решение за проблема с Косово и за момента няма голяма опасност със Санджак да продължи разпадането на Сърбия. Макар че според него „това все пак не означава, че в един момент и това няма да се случи“.

В края на миналата година пък областта Войводина получи статут на широка автономия, след като Скупщината на Сърбия прие закон за правомощията на Войводина и устав на областта. По този начин беше възстановена по-голямата степен на самоуправление на Войводина, която й беше отнета от бившия президент Слободан Милошевич през 80-те години.

Законът позволява на Войводина да сключва междурегионални договори с други европейски райони.

Националистическата опозиция в Скупщината на Сърбия обвини прозападното управляващо мнозинство, че с приемането на устава на Войводина на практика е създало нова държава на територията на западната ни съседка. "Това е опасен акт на сепаратизъм", заявиха в Скупщината от крайнодясната Сръбска радикална партия.

Да припомним, че в доклад на българския Атлантически клуб от август 1998 г. с автори Любомир Иванов, Соломон Паси и Марин Михайлов, се казва, че под управлението на Слободан Милошевич “сегашна Югославия ще се разпадне на нови 5 държави: Черна Гора, Косово, Войводина, Санджак и Сърбия”.

“Какво предстои: Република Черна Гора, Република Косово, Република Войводина, независим Санджак и Република Сърбия”, се казва в доклада.

“Процесът на разпад вече не може да бъде спрян", прогнозира тогава докладът. Междувременно виждаме, че се осъществиха предвижданията за Черна гора и Косово, но и Милошевич с политиката му вече ги няма.

Сега ще се види дали Сърбия е в състояние да се справи по друг начин с все още съществуващото желание за разделение в рамките на границите й.