Джак Изкормвача: Дали най-известният сериен убиец е мит, създаден от пресата?

Пет жени са убити в източната част на Лондон през 1888 г., а самоличността на техния убиец остава загадка и до днес. Повече от век по-късно историята на Джак Изкормвача продължава да предизвиква интерес, но според изследователи образът на прочутия престъпник може да е бил до голяма степен създаден от сензационната преса, обществените страхове и слуховете във викторианска Англия.

На 9 ноември 1888 г. е убита петата и последна жертва, традиционно свързвана с Джак Изкормвача. По това време лондонското общество е силно увлечено по мрачните истории, готическата литература и театралните представления, посветени на престъпления и свръхестествени ужаси.

В театър "Лицеум" в Лондон се играе американска постановка по "Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд". Управител на театъра е Брам Стокър, който по това време все още не е започнал да пише романа си "Дракула". Година по-рано, през декември 1887 г., се появява и прочутият детектив Шерлок Холмс, създаден от Артър Конан Дойл.

Именно в тази атмосфера на засилено обществено въображение реалните убийства постепенно се превръщат в легенда.

През 1988 г., век след престъпленията, BBC се връща към оригиналните документи на полицията и британското Министерство на вътрешните работи, за да изследва доколко създадените около убиеца митове са повлияли върху разследването.

Как доктор Джекил и мистър Хайд се преплитат с историята на убиеца

Още през 1886 г. лондонският вестник Pall Mall Gazette публикува рецензия на готическата повест "Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд". В нея критикът описва британското общество като силно привлечено от кървавите истории, убийствата и подробностите около публичните екзекуции.

През август 1888 г. изданието приветства и театралната адаптация на произведението, като обръща специално внимание на сцените, в които мистър Хайд напада жени.

"Това беше почти пророческо", коментира през 1988 г. пред BBC Кристофър Фрейлинг, професор по културна история в Кралския колеж по изкуствата.

Той посочва, че само три седмици по-късно същият вестник вече пише за мистериозен "мистър Хайд", който дебне жертвите си в източен Лондон.

Според Фрейлинг Джак Изкормвача от Уайтчапъл, доктор Джекил и мистър Хайд, легендарният Пролетен Джак и останалите страховити персонажи от евтините викториански романи и мелодрами постепенно се преплитат в общественото съзнание.

Американският актьор Ричард Мансфийлд, който пренася постановката в Лондон и изпълнява двете главни роли, е толкова убедителен, че зрител дори изпраща писмо до полицията с предположението, че самият актьор може да е Джак Изкормвача. Мансфийлд се опитва да възстанови общественото доверие, като организира благотворителни представления на комедии.

По онова време журналист отбелязва, че лондончани вече нямат желание да гледат ужаси на театралната сцена, защото навън се случват достатъчно ужасяващи неща.

През октомври Pall Mall Gazette публикува и писмо, в което се твърди, че постановката е повлияла върху действията на убиеца.

Как пресата създава легендата за Джак Изкормвача?

Според Кристофър Фрейлинг историята за Джак Изкормвача, такава каквато я познаваме днес, не се ражда толкова в бедните квартали на източен Лондон, колкото в елитните клубове в западната част на града.

Там журналисти и представители на висшето общество изграждат различни версии за убиеца въз основа на оскъдна информация, предположения и слухове.

Особено важна роля има Pall Mall Gazette и неговият главен редактор Уилям Томас Стед, който експериментира с нов, сензационен стил на отразяване, превърнал се впоследствие в характерна черта на таблоидната журналистика.

Стед е либерал с категорични възгледи за необходимостта от обществени реформи. Той има и личен конфликт с ръководителя на лондонската полиция сър Чарлз Уорън, когото обвинява за спорна според него присъда и прекомерна употреба на сила срещу протестиращи през предходната година.

След първото убийство на 31 август 1888 г. лондонските вестници, начело с Pall Mall Gazette, започват да обвързват престъпленията с различни социални и морални проблеми.

На 10 септември изданието предполага, че извършителят може да е представител на упадъчната аристокрация.

Според професор Джудит Уолковиц, автор на книгата "City of Dreadful Delight: Narratives of Sexual Danger in Late-Victorian London", подобни предположения не са случайни.

Тя обяснява, че поне две десетилетия преди убийствата в британското общество се водят ожесточени дебати за проституцията. Първоначално те са подхранвани от реформатори от средната класа и активистки за правата на жените.

Впоследствие темата получава още по-голямо внимание благодарение на журналистическо разследване на Стед за детската проституция, което разкрива как бедни момичета стават обект на сексуална експлоатация от заможни мъже.

Петте жертви, свързвани с Джак Изкормвача, са били принудени от бедността да се занимават с проституция, посочва материалът на BBC.

Стед използва убийствата, за да насочи общественото внимание към необходимостта от реформи и към пороците сред висшите обществени слоеве. Същевременно той не пропуска възможност да критикува полицейския началник Чарлз Уорън за неспособността му да открие престъпника.

Самият журналист загива през 1912 г. при потъването на "Титаник".

Аристократ, лекар или имигрант?

Докато убийствата продължават, различните вестници започват да изграждат собствени версии за самоличността на престъпника.

Заради начина, по който е използван ножът при нападенията, се появява предположението, че убиецът може да е лекар. Тази теория засилва съществуващите по онова време обществени страхове, свързани с хирурзите.

Консервативните издания, от своя страна, насочват подозренията към бедните квартали на източен Лондон, населени с имигрантски общности.

Според Фрейлинг сензационното отразяване има почти незабавен ефект.

"Още същата есен убийствата бяха превърнати в художествена измислица, в своеобразна морална пиеса, която продължава да отеква и днес", обяснява историкът.

Той установява, че подобни представи са проникнали дори в официалното полицейско разследване.

При прегледа на оригиналните документи от архивите на Министерството на вътрешните работи Фрейлинг открива предимно стотици писма от хора с всевъзможни предположения. Много от тях са подписани с името "Джак Изкормвача", което бързо набира популярност и се изписва по различни начини.

Тримата заподозрени в полицейските архиви

Сред документите обаче има и един особено важен меморандум, изготвен през 1894 г. от високопоставен полицейски служител, след като случаят вече е приключен.

В него са посочени трима заподозрени, чиито имена впоследствие се превръщат в неизменна част от историята на Джак Изкормвача.

Първият е Монтегю Друит, адвокат, когото полицейският служител погрешно смятал за лекар. Тялото му е открито във водите на Темза през декември 1888 г., малко след последното убийство. Вторият е Аарон Космински, бръснар и полски евреин, имигрирал в Уайтчапъл. Според представените в документалния материал сведения той умира в психиатрично заведение през 1899 година. Третият заподозрян е Михаил Острог, руски лекар с криминално минало.

Трите имена са посочени от сър Мелвил Макнагтън от Скотланд Ярд.

Фрейлинг обаче поставя под съмнение доказателствената стойност на документа.

"Това е солидно доказателство за съществуването на три устойчиви мита, а не за самоличността на Джак Изкормвача", смята той.

Според историка именно тези трима души са единствените сериозно посочени заподозрени в полицейското досие, но липсват съществени полицейски доказателства в подкрепа на подозренията срещу тях.

Още по-показателно е, че всеки от тях се вписва в някоя от популярните версии, разпространявани от пресата през 1888 г. - представител на висшите слоеве, лекар или чужденец.

"Това наистина ли е обмисленото заключение от издирването на убиеца, или са слухове от клубовете?", пита Фрейлинг.

Той поставя и друг въпрос - дали полицията не е била толкова повлияна от митовете на 1888 г., че самата тя е започнала да търси персонажи, напомнящи героите от евтините викториански романи, мелодрамите и журналистическите кампании.

Възможно ли е истинският убиец да няма нищо общо с легендата?

Според Кристофър Фрейлинг търсенето на самоличността на Джак Изкормвача може още от самото начало да е било насочено в погрешна посока.

Той смята, че същият проблем продължава да съществува и сред изследователите, които десетилетия наред се опитват да разрешат загадката.

Обществото сякаш иска убиецът непременно да се окаже декадентски аристократ, бохем, хомосексуален мъж, имигрант или човек с тежко психично разстройство. Но според историка истинският извършител може изобщо да не се е вписвал в нито една от тези категории.

Който и да е бил човекът, убил петте жени в Лондон през 1888 г., той вероятно не е бил образът, създаден от пресата, полицията и обществото в края на викторианската епоха.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.