Нов блок на "Козлодуй" ще е с ?2 млрд. по-евтин от "Белене"

Похарченото за АЕЦ Белене се оценява на в рамките на 1.2-2млрд лева, предимно за консултанти и оборудване, като тези пари биха били загубени ако проектът се прекрати на този етап. В поведенческата икономика това се нарича sunk cost fallacy, или буквално пилеене на пари. Всяка рационална инвестиция изисква периодично оценяване на доходността и ако очакваните печалби са отрицателни, проектът се прекратява и така се намаляват щетите. А държавата се държи като пристрастен комарджия, който залага жена си и децата си, за да си върне проиграната къща. отговор Сигнализирай

Първо, не се очаква съществен ръст на потреблението на електричество. Според НЕК потреблението в страната няма да расте с повече от 1.2% годишно до 2020 (НЕК ЕАД, 2010). Вместо нови мощности, вниманието трябва да се насочи върху подобряване на енергийната ефективност на страната, която е близо 6 пъти по-лоша от средната за Европейския Съюз (Eurostat, 2010). Ако българската икономика работеше на средните нива за ЕС, то годишните спестявания от енергия щяха да са равни на произведеното от 16 централи като АЕЦ Белене2.Второ, държавата вече е предвидила 2.4ГВт допълнителни мощности, които ще заместят централите пред спиране. В един от обсъжданите варианти на новия закон за енергията от възобновяеми източници (Министерство на икономиката и енергетиката, 23 септември 2010) се предвижда таван на инсталираните мощности от някои източници до 2020: 600МВт от слънце и 1800МВт от вятър, при заявен интерес за 9,000-12,000МВт (Atlantic Council, Centre for Study of Democracy, 2010). Следователно държавата очаква частния сектор бързо да добави 2.4ГВт към мрежата (една от причините за тези тавани). Далеч по-лесно е стотици малки фирми да търсят финансиране за собствените си ВЕИ проекти, отколкото бедна държава с посредствен кредитен рейтинг да намери до ?9 милиарда за два атомни реактора. отговор Сигнализирай

'Междувременно, през последните 25 години след катастрофата в Чернобил Украйна е изградила 9 нови атомни реактора, като общият им брой в момента е 15, и не е променила плановете си за въвеждането в експлоатация на още 22 реактора през следващите 20 години. Не изостава и Беларус, която през октомври миналата година подписа договор с Русия за изграждането на два нови реактора. На свой ред, след катастрофата във Фукушима, японският премиер Йосихико Нода заяви че е необходимо отново да спечелим доверието на населението към производството на атомна енергия.Това означава, че Япония не си и помисля да отмени програмата за изграждането на 17 нови ядрени реактора през следващите двайсет години. Нещо повече, на 29 септември 2011 тя подписа договор с Виетнам за изграждането на втория от общо четирите реактори, които виетнамците възнамеряват да въведат в експлоатация до 2025. През февруари 2012, от 144 административни окръзи и 20 префектури, разположени в радиус 30 километра около атомните реактори вав Фукушима, които все още са изключени след земетресението, само 23 се обявиха против повторното им пускане, докато останалите го подкрепиха.От друга страна, и в останалата част от света хората се държат по същия начин. Така, президентът на САЩ Барак Обама удължи с двайсет години срока на експлоатация на 68 от 104-те американски ядрени реактора, през февруари 2012 одобри изграждането на два нови реактора, а през септември 2011 сключи договор с Русия относно подкрепата за развитието на атомната енергия, използвана за граждански цели. Няколко дни по-късно руснаците включиха към своята електроснабдителна мрежа 33-тия си ядрен реактор.На 5 октомври 2011 финландското правителство взе решение за разполагането на седмия поред за страната ядрен реактор (във Финландия действат 4 ядрени реактора, приключва изграждането на петия, който трябва да влезе в експлоатация през 2013, а строителството на другите два ще стартира, съответно, през 2012 и 2014). През миналата 2011 в света са били въведени в експлоатация шест ядрени реактора, от тях един в Иран (строителството му стартира преди седем години). Пак тогава Аржентина завърши изграждането на третия си атомен реактор, чието строителство започна през 2006. През февруари 2012 пък, Южна Корея включи в своята електроразпределителна мрежа два нови ядрени реактора.Италия и Германия не са част от този общ хор. Показателно е обаче, че ние, италианците строим в чужбина това, което забраняваме да се строи на наша територия. Така, през октомври 2011 компанията Ansaldo стана партньор на британците в производството на компоненти за новите ядрени реактори от които Великобритания се нуждае. Германия пък, която закри 8 от своите 17 ядрени реактора, водена от ирационалния страх, залял страната след аварията във Фукушима, беше принудена да одобри енергиен план, предвиждащ въвеждането в експлоатация на нова ТЕЦ, работеща с въглища (т.е. изключително неекологична) с мощност 23 гигавата до 2020, както и вноса на електроенергия, произведена от руските АЕЦ.На 27 февруари 2012 Русия стартира изграждането на нова атомна електроцентрала Балтик 1, която се намира не чак толкова далеч от Германия. Тя ще произвежда електроенергия, предназначена за износ на немския пазар. Тоест, последният парадокс на недоверието към атомните електроцентрали и, че в резултат от него ще бъде изградена поредната АЕЦ (без да броим новите неекологични ТЕЦ-ове, работещи с въглища).Втората поука от случилото се във Фукушима и Чернобил е, че светът може да бъде тероризиран и без да се налага използването на оръжие и бомби. Защото, на практика, от всеки 100 организации, твърдящи, че се борят за защита на околната среда, 99 се занимават с това да терориризат, по един или друг начин, обществото. Затова нека се опитаме да стоим по-далеч от тях, да ги изолираме и да поискаме да бъде сложен край на шантажа, който осъществяват спрямо нас т.нар. продавачи на страх отговор Сигнализирай

Ами нямаха куполи бе, проста пръчко...5 и 6 ти имат и оцеляха.ади бегай да се ограмоптиш що е Чернобил и имал ли е купол........ отговор Сигнализирай

Абе хора, разбираме от всичко, но ядрената енергетика е доста голяма лъжица за вповечето от нас. Да оставим на специалистите подробностите. Лошото е че се политизира силно темата, защото има многоооо пари. Ядрена енергетика ще има - въпроса е кой ще *** парите. Да мислим какво ще стане след 2020 като ни затворят повечето ТЕЦ-ове. Тогава ще се хапем по г*за отговор Сигнализирай