И все пак... проблемът е в държавата

Фискалната стабилност не бива да е самоцел. Стабилността на банковата система – също. Ниските данъци пък не са достатъчни, за да раздвижат икономиката. Това са основните послания, които се очертаха на два ключови за перспективите пред икономиката на България форума.

Първият бе иницииран от президента на България Росен Плевнелиев и в него взеха участие водещи икономисти от всички основни неправителствени организации у нас и се проведе като дискусия в Университета за национално и световно стопанство. Вторият бе в рамките на класацията Банка на годината и в него участваха ръководителите на седем от най-влиятелните банки у нас, управителят на БНБ и представители на бизнеса.

И при двата форума дискусия почти липсваше, по-скоро се чуха мненията на различните заинтересовани страни. Непредубеденият наблюдател би останал доволен и от двете събития – на едното стана ясно, че икономиката е стабилна и че се очаква вълна от иновации и технологичен възход, а от другото – че банковата система прелива от пари, но за съжаление няма на кого да ги даде като кредит.

Тезата за стабилността на икономиката бе лансирана от президента Плевнелиев, който за пореден път очерта като личен приоритет иновациите, технологичното обновление, административната реформа и подкрепата за малкия и среден бизнес.

Добрата новина е, че на събитието в УНСС се прокраднаха добри идеи, лошата е, че те вероятно ще си останат само там. Бе направен опит да се развенчае митът за малките и средни предприятия, които ще изнесат икономиката на гръб през кризата, обърна се внимание и на това, че да станеш лидер в технологичните иновации е доста по-лесно да се каже, отколкото да се направи.

Проблемите на страната ни са ясни на всички и сякаш не е нужно да си брилянтен икономист, за да ги видиш – демографската структура се влошава катастрофално, производителността ни е далеч от средните за Европа стандарти, а в образованието нещата отиват на все по-зле.

Едва ли се ентусиазират, че бюджетът ни е близо до балансиран в момент, когато цяла Европа трупа дефицити. Виждаме, че и десетпроцентният данък не е в състояние да привлече инвеститори. Ниският процент на държавния дълг пък ни най-малко не ни нарежда сред фаворитите на финансовите пазари.

В същото време други страни от региона успяват да привлекат пари въпреки кризата. Това се случва с помощта на данъчни ваканции, строеж на инфраструктура и предвидима бизнес среда.

Така, както стабилността на банковата система сама по себе си не може да генерира икономически растеж, така това не може да направи сама и стабилната фискална рамка. Нужно е усилие в посока, която да има дългосрочна полза.

Банките вършат своята роля – те може и да не са двигател на растежа, но са рационални икономически субекти и едва ли ще започнат да кредитират безусловно с надеждата да съживят бизнеса. Неправителствените организации сочат с пръст към проблемните на икономическата среда – казуса с фалитите, обявявани със задна дата, бавните административни процедури, несигурната нормативна среда и липсата на доверие в съдебната система.

Така че е време държавата да нареди своята част от пъзела – като се започне от електронното правителство и намаляването на бюрокрацията в общините и ведомствата, мине се през здравното осигуряване и се стигне до образованието.

Президентът е категоричен: „не одобрявам наливането на пари в нереформирани сектори”. За съжаление обаче точно това продължава да се случва и в здравеопазването, и в държавната администрация, а и в показващата влошаващи се резултати образователна система.

Решението за електронното правителство няма да е лесно, защото заради него много хора ще останат без работа. То обаче е необходима крачка, за да се приключи с имиджа на бюрокрацията като сфера, където корупционните практики и неефективността имат водеща роля.

При здравеопазването ситуацията е сходна – все някой ще трябва да се нагърби с тежката задача да се закриват неефективни болници и да се режат бюджети. След гръмките закани на поредния здравен министър досега не виждаме нито това, нито обещаните мерки за събиране на повече здравни вноски.

Образованието може би е най-тежката тема, защото резултатите там ще дойдат най-бавно. Няма как обаче да се очаква резултатите да дойдат сами, реформа ще трябва да има и там. Защото при слабо средно образование няма как да очакваме блестящи резултати от висшите училища.

Три години от мандата на това правителство минаха и едва ли можем да очакваме сериозни реформи в нито едно от тези направления в изборната година. А когато държавата абдикира от малкото ѝ останали задължения, колкото и форуми да организира президентството, темите ще си останат едни и същи.

Още икономически анализи и новини четете в Investor.bg