74% от българите усещат сериозен удар по бюджета заради скъпата енергия

Българите подкрепят зеления преход, но все по-често поставят едно условие - той да не води до по-високи сметки и допълнителни финансови затруднения. Достъпните цени на енергията, сигурността на доставките и намаляването на зависимостта от вносни горива вече изпреварват климатичните цели сред основните очаквания на домакинствата, съобщава БГНЕС.

Това показват резултатите от осмото климатично проучване на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), проведено от Ipsos bva сред 23 000 души във всички 27 държави от Европейския съюз.

Данните очертават промяна в обществените нагласи. Макар необходимостта от енергиен преход да не се поставя под съмнение от мнозинството, все по-голямо значение придобива въпросът колко ще струва той на обикновените хора.

Българите искат зелена енергия, но на достъпна цена

Близо седем от всеки десет българи (69%) определят енергийния преход като спешно необходим. Очакванията им обаче са свързани преди всичко с икономическите ползи.

За 77% най-важният резултат би бил запазването или понижаването на цените на енергията. Други 74% поставят акцент върху ограничаването на зависимостта от вносен нефт и природен газ, докато 66% посочват забавянето на климатичните промени.

Само преди няколко години приоритетите са били различни. През 2022 г. борбата с изменението на климата е била най-често посочваната полза от прехода както в България, така и в още 18 държави членки. Сега на първо място у нас и в седем други страни от ЕС излиза ценовата стабилност.

Това показва, че подкрепата за климатичните политики се запазва, но все по-силно зависи от способността им да осигурят финансова предвидимост за домакинствата.

Половината българи пестят от храна и здравеопазване

Особено тревожни са резултатите за отражението на високите енергийни цени върху семейните бюджети.

Цели 74% от анкетираните в България заявяват, че поскъпването на природния газ, горивата, отоплението и електроенергията през последните 12 месеца е намалило значително покупателната им способност. За сравнение, средният дял за ЕС е 60%.

Близо една четвърт от българите (23%) определят финансовото отражение като много силно, при 20% средно за Европейския съюз.

Най-сериозни са последиците за ежедневните разходи. Половината от анкетираните у нас (50%) признават, че са били принудени да ограничат средствата за храна или здравеопазване. На европейско равнище този дял е 38%.

Други 26% са намалили отоплението в домовете си, а 20% са изпаднали в задлъжнялост, потърсили са финансова помощ или са отложили плащането на сметките си за енергия.

Тези резултати показват, че поскъпването на енергията вече засяга не само покупателната способност, но и възможността на част от домакинствата да посрещат основните си потребности.

Скъпите горива променят и начина на пътуване

Финансовият натиск се отразява и върху транспорта. Повече от половината българи (56%) посочват, че високите цени на енергията са ги накарали да променят начина, по който използват автомобилите си.

За 26% това означава ограничаване на пътуванията, свързани с основни нужди. Други 24% са се отказали от почивки или семейни събирания, а 16% са започнали да шофират по-бавно, за да намалят разхода на гориво.

Близо една пета (19%) са заменили личния автомобил с обществен транспорт, велосипед или споделено пътуване.

В същото време голяма част от българите се опасяват, че забавянето на енергийния преход ще направи ситуацията още по-трудна.

Според 75% подобно забавяне би довело до трайно поскъпване на енергията и увеличаване на разходите за живот. Други 73% очакват страната да стане още по-зависима от вноса на нефт и природен газ.

Така енергийната независимост се възприема не само като въпрос на национална сигурност, но и като начин за ограничаване на последствията от международни икономически сътресения.

Слънчева и ядрена енергия сред предпочитаните решения

Въпреки притесненията за цените, подкрепата за нисковъглеродните енергийни източници остава висока. Общо 87% от българите смятат, че развитието им трябва да бъде приоритет.

Най-голямо одобрение получава слънчевата енергия с 45%, следвана непосредствено от ядрената с 42%. Подкрепата за ядрената енергия у нас е значително над средната за ЕС, която достига 28%.

Вятърната енергия е предпочитана от 23% от анкетираните.

Проучването показва и разделение по въпроса откъде трябва да идват технологиите за зеления преход.

Близо половината българи (46%) предпочитат Европа да развие собствена конкурентоспособна индустрия за чисти технологии, дори това да изисква повече време. Други 41% подкрепят по-бързото внедряване на вносни технологични решения.

Българите настояват за повече европейско сътрудничество

Осем от всеки десет анкетирани у нас (80%) смятат, че България трябва да работи по-тясно с останалите държави от ЕС за постигане на енергийна независимост. Средният резултат за Съюза е значително по-нисък - 68%.

Мнозинството подкрепя и общото европейско финансиране. Според 65% държавите членки трябва да обединяват ресурсите си за инвестиции в енергийния преход, докато 24% предпочитат всяка страна да финансира необходимите промени самостоятелно.

Резултатите показват, че българите очакват европейските политики да съчетават енергийна сигурност, развитие на собствена индустрия и реални икономически ползи за гражданите.

През 2025 г. Групата на Европейската инвестиционна банка е предоставила 128 млн. евро за проекти, свързани с устойчива енергия и природни ресурси в България.

Сред финансираните инициативи е инвестиция от 40 млн. евро в Eldrive Holding за развитие на зарядната инфраструктура, включително изграждането на 1530 нови зарядни станции в страната.

Данните от изследването показват, че за българските домакинства успехът на енергийния преход ще зависи не само от постигнатите климатични цели, но и от това дали инвестициите и промените ще доведат до по-достъпна енергия, по-ниски разходи и по-голяма икономическа сигурност.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.