Депозитна система или заблудата на обществото

Преди около две седмици Investor.bg писа, че Министерството на околната среда и водите "проучва какви са възможностите за въвеждане на депозитната система" (за предплащане и връщане на опаковките от напитки и пр.). Не е ясно какво точно ще обхване тази система. Но още по-неясно е защо изобщо министерството се занимава с тази работа.

Първо, същото министерство има собствен анализ от 2012 г., който показва, че ползите от такава система са съмнителни, а разходите за въвеждането ѝ – сигурни. Оттогава досега нищо не се е променило. Второ, подобни схеми, свързани с плащанията за опаковки у нас, се обсъждат от 1990 г. Ето малко история.

Тогава моя скромност и покойният Илко Ескенази се опитвахме да пресметнем ефектите от две мои идеи за „облекчаване“ на управлението на отпадъците и рециклирането. „Вината“ бе у мен. Като председател на Комисията по околна среда в парламента аз се чувствах длъжен да предложа нещо в тази насока. Отначало идеята ми бе да въведем данък върху отрицателните външни въздействия, за да се предотвратят разходи за лица, които не са предизвикали тези въздействия. Това е т.нар. Данък на Пигу (по името на известния британски икономист).

Илко, който имаше много повече опит в законотворчеството, набързо ме накара да разбира, че този данък ще създаде стимули за скрито изхвърляне на отпадъци, невъзможност за наблюдение и контрол и желание за избягване на данъка.

Но на мен хрумна втора идея: да намалим наполовина данък оборот** за повторно използване и/или рециклиране на отпадъците, знаейки, че вече по Указ 56 от 1989 г. са учредени фирми, които се опитват да правят точно това.

Но и тази идея се оказа глупава. Защо? Защото бе невъзможно да се определи размер на депозит, който покрива разходите за повторна употреба. Освен това при ПЕТ бутилките (тогава кенове практически нямаше) разходите за рециклирането не се покриваха дори при пълно опрощаване на данъка, а данъчните власти не можеха да предотвратят или наблюдават дали наистина има рециклиране. Не на последно място - това би се превърнало в монопол на НЕФТОХИМ (единственото предприятие с естествен достъп до суровината за ПЕТ), но и там нещата не можеха да се наблюдават в реално време.

Трето, съгласно годишните доклади на самото министерство брутният вътрешен продукт (БВП) расте, а замърсяването – намалява. Донякъде това е следствие на естествени стопански процеси: от 2002 г. досега потреблението на енергоресурси става по-ефективно (поради по-адекватно ценообразуване, технологични иновации, преструктуриране на икономиката и общо по-ефективно използване на ресурсите, както и поради фалит на големите замърсители).

Четвърто, заедно с това оползотворяването и рециклирането на отпадъци се подобрява и разширява независимо от спада в икономиката през 2009 и 2010 г., надминава очакванията на Изпълнителната агенция Околна среда и се отчита редовно в годишните доклади за състоянието на околната среда и от статистиката. Както е видно от следната, взаимствана от последния такъв доклад таблица.

Пето, пак от тези доклади е видно, че битовите отпадъци на човек от населението намаляват, че броят на обслужените граждани се увеличава, а отпадъците се обработват по-ефективно (повече отпадъци се рециклират с по-малко разходи).

Шесто, икономически погледнато, това се дължи на естествено възникналите фирми за рециклиране на отпадъците. Благодарение на тях общият ръст на инвестициите в обработване на отпадъци от 2011 г. към 2012 г. е почти 30%, а за 2013 г. – почти 10%. С най-голям дял са разходите за оползотворяване и обезвреждане на отпадъците - 56% за 2013 г. (64% за 2012 г.).

Междувременно, като дял от БВП след 2009 г. разходите за опазване на околната среда спадат от 2,5% за следващите три години до средно 1,9% от БВП. През 2013 г. равнището на тези разходи вече надминава предкризисните стойности и е 2,7% от БВП.

Накратко: системата работи, околната среда е по-чиста, проблем няма, а изследването на министерството от 2012 г. не е оборено от никакви факти. Впрочем, то съдържа и преглед на опита в други страни (Германия, Дания, Швеция, Естония, Канада и САЩ): там се потвърждава същото, което двама народни представители разбрахме, правейки сметки на коляно. Актуализираните анализи на този опит, за които Investor.bg писа, бяха представени в София преди около месец. Очевидно за МОСВ те също нямат значение.

Единственият извод, до който стигам, е че министерството преразпределя бизнес в нечий интерес, за сметка на работещите в отрасъла и търговията изобщо.

* Статията е написана специално за Investor.bg, заглавието е на редакцията.

Красен Станчев e български икономист, съосновател и председател на Управителния съвет на Института за пазарна икономика. Той е и доцент в СУ „Св. Климент Охридски“

**ДДС влиза в сила от 1994 г. и смисълът му бе да се въведе надежден източник за приходи на правителството

Още икономичекси новини четете в Investor.bg!