Държавата ще облекчи малкия бизнес, като вдигне прага по ДДС

Малките и средни предприятия успяха до голяма степен да се преструктурират и да устоят на предизвикателствата на пандемията и трите години на политическа нестабилност. Някои не успяха като или затвориха напълно, или работят сезонно. Това коментира Елеонора Негулова, председател на Национално сдружение на малкия и среден бизнес, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

В коментар за проектобюджета за 2025 г., Негулова каза, че е по-смислено да се правят стъпки в помощ на бизнеса да произвежда и печели повече, за да плаща и по-големи данъци.

"Въпросът с данъците е ключов; добре е, че се запазва голяма част от данъчната система."

В Закона за ДДС е предвидено от 1 януари 2025 г. минималният праг за регистрация по ДДС да се увеличи от 100 000 на 166 000 лв. Това беше прието от парламента още в края на 2023 г. и решението беше обнародвано в „Държавен вестник“. Преди дни обаче служебното правителство одобри и внесе в Народното събрание законопроекта за държавния бюджет за 2025 г. Там се предлагат текстове, с които прагът за регистрация по ДДС ще бъде „замразен“ на 100 000 лв.

Една добра стъпка би била да се увеличи прага за регистрация по ДДС, което ще размрази голям ресурс за над сто хиляди предприятия. Бюджетът ще загуби директни приходи, но ще получи повече чрез косвени данъци, каза Негулова и добави, че това ще помогне на бизнеса да планира по-дългосрочно.

"Тези, които са на пазара, успяха да разберат как да продължат напред, да диверсифицират портфолиото си от услуги или стоки... Проблемът беше във фирми, в които 50+ са мениджерите, които не успяха да се справят с въздействието на няколко фактора - пост-ковид средата, политическата криза в комбинация с липсата на дигитални умения и идея как да се трансформират, за да се адаптират към бързо променящата се среда. Междугенерационният проблем в малките бизнеси е един от най-големите проблеми, който скоро ще ни залее като лавина - преходът е 35 години и тези които стартирахме трябва да предадем бизнеса на някой. Няма пазар на компании - ако не го направим към нашите деца, вече има проблем."

Работим с училищата и се опитваме да представим предриемачеството като житейска стратегия пред младите, каза Негулова. Децата учат теорията в училище, но срещата с конкретни бизнеси от техния район им дава много по-голям шанс да се ориентират. Трябва много добра комуникация и много добри примери, и тези примери трябва да са местни, добави тя.

"Виждаме, че много от тях имат интерес. Младите са доста по-социално отговорни и проявяват емпатия към местните фирми, защото местните фирми ги подкрепят в техните инициативи. Това дава надежда, че има шанс чрез малкия бизнес по места да се съберат местните общности."

Логистичният сектор пострада особено сериозно, но много от малките фирми са направили неформални сдружения, в които обменят товари, и са обновили парка си. Този процес вече мина, но подобна тенденция тече в селското стопанство, каза Негулова.

"Много колеги в уязвими сектори като животновъдство, зеленчукопроизводсто също страдат от този процес на невъзможност да продават... Най-големият проблем на малкия бизнес е достъпът до пазари, дори до вътрешния пазар."

Макар да се организират пазари и тържища, връзката между местната власт и бизнеса продължава да е слаба, а не се използва и опита от близки държави като Турция и Сърбия за по-добра интеграция.

Кои са големите предизвикателства пред малкия и среден бизнес през 2025 г. може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria