"Ялта 2.0": Тръмп, Путин и Си може да разделят света, докато Европа остава извън играта

Руският президент Владимир Путин предложи тристранна среща с Доналд Тръмп и китайския лидер Си Цзинпин, за да обсъдят изход от войната в Украйна, която той самият започна. Тръмп сякаш потвърди предложението, без да посочи конкретна дата, като намекна, че това би било добре за света, ако включва и денуклеаризация. Ако това не ви тревожи, би трябвало да ви тревожи. Путин иска момент от типа „Ялта 2.0“. Такъв, който да възстанови международния му авторитет и да представи Русия като велика сила – подобно на тристранната среща на върха, която помогна за оформянето на следвоенния ред преди 81 години в курортния град Ялта, пише главният редактор на Euronews за Европа Мария Тадео.

През 1945 г., когато победата над нацистка Германия наближаваше, Рузвелт, Чърчил и Сталин се събраха в Ялта, за да си разпределят следвоенния свят. Конференцията помогна да се положат основите на сфери на влияние в цяла Европа, като впоследствие Съветският съюз затвърди контрола си над практически цяла Източна Европа. Чърчил беше човек с недостатъци, но въпреки това беше военният герой, от когото Великобритания се нуждаеше по онова време. Той си тръгна разочарован от цялата тази история. Той знаеше, че Съветският съюз ще погълне половината от Европа, оставяйки континента разделен от "Желязната завеса" за десетилетия напред. В разгара на всичко това Полша щеше да бъде пожертвана, заедно с балтийските държави, голяма част от Централна Европа и части от Балканите. И той беше прав. Но все пак трябваше да приеме споразумението.

Ялта наложи условията на нов световен ред, но също така подготви почвата за Студената война. Разбира се, ехото на историята може да бъде жестоко: Ялта е под руска окупация от 2014 г. насам, след незаконната анексия на Крим от Москва. Ако следвате тази логика, съвременното триумвират от Тръмп, Си и Путин би се събрало и би разделило света за следващите 100 години. Едно парче за теб, друго за мен - разбираш смисъла.

Вероятно преговорите ще се съсредоточат върху Украйна и Тайван.

Ако "Ялта 2.0" протече по подобие на конференцията от 1945 г., тримата ще сключат сделка зад кулисите, а останалият свят няма да има друг избор, освен да се съгласи с нея. Путин ще излезе като победител, което обяснява защо изобщо предлага тази идея.

Русия е ядрена сила, но вече не е велика сила. Путин, който някога нарече разпадането на Съветския съюз "най-голямата геополитическа катастрофа на века" за Русия, отдавна се стреми да възстанови изгубената сфера на влияние на Москва. Ако Тръмп се присъедини към тази среща, той ще подари на руския лидер най-голямата му стратегическа победа от разпадането на Съветския съюз насам. В същото време американският президент би отблъснал приятелите на Америка. Тръмп може и да не мисли много за съюзниците си, но те са от решаващо значение. Поддържането на реда в света е донесло на Вашингтон доходоносни сделки, огромно влияние и военни бази, от които се нуждае за собствената си сигурност, независимо дали на Тръмп му се иска да го признае или не.

Една нова Ялта без съюзниците му би означавала смъртта на Запада, такъв, какъвто го познаваме. Европейците трябва да бъдат много загрижени, тъй като и те са на дневен ред в този опасен ménage à trois. Сделка, сключена зад кулисите над главата на Киев, би означавала и края на трансатлантическите отношения и би подкопала възпиращия ефект на НАТО.

​Брюксел може да настоява, че участва в играта, но е ясно, че много неща вече се случват зад гърба му. Европейците се нуждаят от собствен мирен план и ясно определение на това, какво наистина означава един добър изход, както за Украйна, така и за Европа.

Неизбежно това ще принуди ЕС да се изправи пред неудобни въпроси, които отдавна избягва - от териториите, които Украйна може да не си върне, до гаранциите за сигурност, които ще трябва да предостави в замяна на подкрепата на САЩ. Това означава военно присъствие на място, за да се гарантира мирът, и то не може да се състои само от Франция и Великобритания.

ЕС също ще трябва да задели средства за Украйна, тъй като политическият цикъл се обръща срещу продължаването на подкрепата. Нека си го признаем: това е скъпо и става все по-непопулярно, тъй като протестите срещу високите разходи за живот се засилват. Нашите политици трябва да се справят много по-добре с обясняването, че и нашата сигурност е заложена на карта, като става дума за повече от 4 000 километра от източния фланг на Европа. В интерес на Европа е да се постигне справедливо споразумение в Украйна. Противоположното ще се обърне срещу нас.

Европа се нуждае от собствен мирен план, като се започне с назначаването на пратеник, който да си осигури място на масата за преговори, да изложи ясна преговорна позиция и да докладва за резултатите. Това трябваше да бъде направено още преди година. Стига вече със стратегията „шепнещият на Тръмп“. Тя не работи. Тя е безсмислена, докато Европа не е представена от някой, който може да говори с политически мандат. Ако не си на масата, значи си в менюто. Сервирайте го, докато е топло, пише още Тадео.