Милотинова: "Кървавата Коледа" на македонските българи трябва да е в учебниците

Навършиха се 80 години от началото на политическите репресии и терор в Социалистическа република Македония, при който са ликвидирани или малтретирани без съд или присъда хора с българско самосъзнание.

"На това тъжно и мрачно събитие значението е огромно. "Кървавата Коледа" на 6 срещу 7 януари 1945 г. е само началото на поредица от страшни събития, които продължават десетилетия в Република Северна Македония. То бележи историята на македонските българи занапред", каза журналистът и водещ на "Брюксел 1" Милена Милотинова в "България сутрин".

Затова България и ЕС настояват да се отворят архивите на комунистическата Държавната сигурност в Скопие - за да се види истинския мащаб на тази мрачна страница от историята.

"Отварянето на архивите е договорено и записано в един от двата Протокола към Договора за добросъседство между София и Скопие от 2017 година. А и Договорът, и Протоколите към него са част от Преговорната рамка на РСМ за ЕС," коментира журналистът. 

По думите ѝ събитието определя съдбата на македонските българи и има отражение и в днешния ден, защото и днес продължават репресии срещу българи - само защото са българи.

"Имаме палене и заличаване на клубове само защото са на местни българи в РСМ. Имаме пребития Християн Пендиков в Охрид - само защото е българин. Имаме и стрелбата срещу клуба на българите в Охрид. Тези събития, за съжаление, остават безнаказани. Виждаме как клубовете в Битоля и Охрид си остават заличени, изведнъж стават неудобни и се забраняват със закон със стара дата, въпреки че допреди това са съществували по закона в РСМ и са записани в регистрите на сдруженията в РСМ", допълни Милотинова и коментира: "Тази история от онова време дава отражение и в днешния ден и все още е трудно, дори забранено, да се наречеш българин."

"През 1945 г. са започнали тези масови гонения и репресии срещу българите, стигащи и до физическо ликвидиране на хора. Филмът "Само защото бяха българи", който заснехме с оператора Любомир Станоев през 1998-1999 г., разказва за един от тези масови гробове, който е край Велес. За него разказва (б.р. - Тодор Гулев), научил от свидетел на тези събития. Идва време той да разкаже и се установяват костите на 53-ма души. От грамите на Тенчо Мечков от Българската легация в Белград до Георги Димитров по онова време се разбира и за "масови разстрели освен край Велес, и край Битоля и Щип", а София Алексиева, дъщеря на убития кмет на Кратово Димитър Алексиев, разказва във филма за масов гроб и край Куманова", поясни журналистът за Bulgaria ON AIR.

Такива събития е редно да влязат в учебниците

Според нея за тези събития трябва да се знае, но се знае малко и затова нашата страна, а вече - и Европейският съюз, настояват да се отворят архивите. А тези събития от 1945 г. трябва да се знаят и да влязат в учебниците, включително и в тези на РСМ, каза Милотинова.

"Езикът на омразата остава и в днешния ден. Трудно е да си обясним, че в 21 век една общност някъде в Европа се бори за равни права. Трудно е да си обясним защо политическият елит на нашата югозападна съседка настоява равните права да се дадат чак след края на преговорите, което е практически невъзможно. Няма как да се предоговаря нещо, което е договорено. Освен това човешките права са част и от копенхагенските критерии, които са задължителни за изпълнение от всяка страна-членка на ЕС", коментира водещият на "Брюксел 1".

Промяната в Конституцията е малка част, от там нататък започва много по-дълъг и сложен процес по преговори, преди да се случи самото присъединяване към ЕС, обясни Милотинова.

"Вписването на българите в Конституцията е само началото. То дава старт на преговорите. Много се надяваме политическият елит на Северна Македония да анализира правилно знака от страна на Брюксел, откъдето беше даден старт на преговорите на Албания с ЕС, а РСМ си остана на старта. Не бихме искали РСМ да изостава, но топката всъщност е в самата нея", коментира Милотинова.

Диалогът е между РСМ и Европа, но България участва в него и трябва да бъде активна, когато вижда неизпълнение на ангажиментите, поясни журналистът.

"Можем да говорим и за това какво още България може да направи за македонските българи. Има хора, които се нуждаят от защита и могат да бъдат по-ефективно защитени, ако имат българско гражданство. Затова трябва да има един Фонд за правна защита на тези хора", смята тя.

Също така, според Милотинова, София трябва да адаптира процедурите по даване на гражданство към реалностите - така че да не стоят купища преписки на македонски българи в изчакване, а да се облекчи даването на гражданство по произход.

Гледайте целия разговор във видеото.